„Твоето слово е светилник за нозете ми — и светлина за пътеката ми.“ (Псалм 119:105)Човешкото слово разочарова — Божието Слово, никога! „Словото Господне е изпитано“ (Псалм 18:30). То е изпитано от грешника — той го е пренебрегнал и е загинал. То е изпитано от светеца — той е повярвал в него и е бил спасен. Какво скъпоценно наследство от Бога за нашия свят!
Книгата на ПРИРОДАТА, колкото и да учи, мълчи по въпроса за приемането на грешника от Бога. Само Писанията могат да разрешат загадката: „Как Бог да постъпи с виновния?“ Без отговор на този въпрос — в мир не бихме могли да живеем, и в мир не бихме посмели да умрем! Но радостни вести, о, скъпоценен вестителю от Бога, Ти си донесъл на обречената земя:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него — но да има вечен живот!“
Дори да нямаше нищо повече в Божественото послание освен този един кратък запис, Библията пак би била по-добра за нас от „милиони в злато и сребро.“
Божието Слово е огромен склад и емпориум на небесна мъдрост — безплатно за всички — подходящо за всички — предназначено за всички — предлагано на всички. Божието Слово е неизчерпаема мина — колкото по-дълбоко копаеш, толкова по-богата е рудата. То има дума навреме за богати и бедни; за млади и стари; за скитащите се; за съмняващите се; за скърбящите; за вярващите; за умиращите; за погиващите!
Читателю, седни в нозете на Исус в Неговото Слово и с покорството на малко дете кажи:
„Говори, Господи — защото Твоят слуга слуша!“
Винаги подхождай към него, сякаш те посреща с живия поздрав:
„Имам послание от Бога за теб!“
Има различия във всяка сърдечна стая — но този ключ пасва на всяка врата! Направи го вярно огледало, в което виждаш отражение на себе си! Колкото по-вярно се държи, толкова повече чувството за твоята недостатъчност и осквернение ще те води към изкупителната кръв.
Във всичките си трудности — направи го „свой съветник.“ Във всичките си недоумения — направи го свой тълкувател и водач. Във всичките си скърби — направи го свой извор на утеха. Във всичките си изкушения — направи го своя последна инстанция. Когато се осмеляваш на спорна територия, нека това те възпира:
„Какво казва Писанието?“
Когато си нападнат, нека това те защитава и брани:
„Писано е!“
Скъпоценно по всяко време, то е особено скъпоценно в „облачния и мрачен ден“ (Езекиил 34:12). Може да минем без нашия светилник през деня; но къде сме без него — в полунощното бурно море? „Щях да погина в скръбта си,“ казва един потъващ корабокрушенец, „но Твоето Слово ме оживи.“
Нека бъде мое да очаквам онова благословено време, когато намесата на това Слово и всички други средства на благодатта ще приключат; защото в Небето „нямат нужда от свещ.“ Междувременно, подпирайки главата си на Словото на вечния Бог и с тези славни перспективи пред себе си:
„И в мир ще легна, и ще спя, защото само Ти, Господи, ме караш да живея в безопасност!“ (Псалм 4:8)“
