„Затова се яви Божият Син, за да разруши делата на дявола“ (1 Йоан 3:8) Евангелската схема, цялата от началото до края, клони към обратното на този дух на завист. Християнската форма на доктрина изобилно излага онези неща, които воюват срещу духа на завист.
Нещата, на които ни учат за Бога, са изключително противоположни на това. Защото там ни учат колко далеч е бил Бог от това да ни завижда за най-голямата чест и благословение, и как Той не ни е завиждал за нищо като твърде много, за да бъде направено за нас, и за нищо като твърде голямо и твърде добро, за да ни бъде дадено.
Той не ни е завиждал за Своя Единороден Син, което е било най-скъпоценното и най-милото от всичко за Самия Него. Защото какво е било по-скъпо на Бога от Неговия Единороден, възлюбен Син? Той не ни е завиждал за най-високата чест и благословение в съюз с Него.
Доктрините на евангелието ни учат колко далеч е бил Исус Христос от това да ни завижда за каквото и да е, което Той би могъл да направи или да ни даде.
Той не ни е завиждал за живот, прекаран в труд и страдание. Той не ни е завиждал за Своята скъпоценна кръв. Той не ни е завиждал за това да седим с Него на Неговия трон в небето и да бъдем съучастници с Него в това небесно царство и слава, които Отец Му е дал, и да седим с Него на тронове, съдейки света, въпреки че заслужаваме да бъдем в безкрайно презрение и отвращение от Него. Християнската схема на доктрина ни учи как Христос дойде в света, за да ни избави от плодовете на завистта на Сатана към нас. Дяволът, бидейки нещастен сам, завиждаше на човечеството за щастието, което те имаха, и не можеше да понесе да види нашите първи родители в тяхното щастливо състояние в Едем, и затова се напрегна докрай, за да ги съсипе, и го постигна.
Евангелието учи как Христос дойде в света, за да разруши делата на дявола и да ни избави от това нещастие, в което ни е донесла неговата завист.
