Благодарим на Бога, че сме под благодат. Но дали този благословен факт отслабва по някакъв начин истината, че „Святост прилича на Божия дом завинаги“? Престанало ли е да бъде вярно, че „Бог е много за страх в събранието на Своите светии; и да бъде почитан от всички, които са около Него“? По-нисък ли е стандартът на святост за Божията Църква сега, отколкото беше за Израел в древността? Престанало ли е да бъде вярно, че „нашият Бог е всепоглъщащ огън“? Трябва ли злото да се толерира, защото „ние не сме под закон, а под благодат“? Защо мнозина от коринтяните бяха слаби и болнави? Защо мнозина от тях умряха? Защо Анания и Сапфира бяха поразени мъртви в един миг? Докосна ли тази тържествена присъда истината, че Църквата е под благодат? Със сигурност не. Но благодатта не попречи на действието на присъдата. Бог не може да толерира злото в Своето събрание сега, както не можеше и в дните на Ахан.
Вие казвате: „Не трябва да правим сравнения между Божиите действия с Неговия земен народ и Неговите действия с Неговата Църква.“ Какво е значението на следните думи в 1 Коринтяни 10?
Освен това, братя, не искам да не знаете, че всички наши бащи бяха под облака и всички преминаха през морето; и всички бяха кръстени в Моисей в облака и в морето; и всички ядоха същата духовна храна; и всички пиха същото духовно питие; защото пиха от онази духовна Канара, която ги следваше; и тази Канара беше Христос. Но с мнозина от тях Бог не беше доволен; защото бяха съборени в пустинята. Сега тези неща бяха наши примери, за да не пожелаваме зли неща, както и те пожелаха... Сега всички тези неща им се случиха за примери; и те са написани за наше поучение, върху които са дошли краищата на света.
Не е ли това сравнение между Божиите действия с Неговия земен народ и Неговата Църква сега? Да, наистина; и добре ще бъде за всички нас да размислим и да се поучим от сравнението. Наистина би било тъжно, ако се позоваваме на чистата и скъпоценна благодат, в която стоим, за да понижим стандарта на святост. Ние сме призовани да изчистим стария квас на благословената основа, че „Христос, нашата Пасха, е пожертван за нас“. Не е ли това „сравнение“? На събранието в Коринт беше заповядано – горко им, ако бяха отказали – да отстранят от средата си нечестивия човек, да го предадат на Сатана за унищожение на плътта.
Вярно е, че не бяха призовани да го убият с камъни или да го изгорят; и тук имаме по-скоро контраст, отколкото сравнение. Но те трябваше да го отстранят от средата си, ако искаха да имат божественото присъствие сред тях.
Твоите свидетелства са много сигурни; святост прилича на Твоя дом, о, Господи, завинаги.
Не можете ли да Го хвалите за святостта, както и за благодатта? Не можете ли, докато стандартът на святост се издига пред вас, да добавите своята доксология: „Благословено да бъде Неговото име завинаги и завинаги! Амин и амин“? Вярваме, че можете.
Никога не трябва да забравяме, че докато стоим в благодат, трябва да ходим в святост; и що се отнася до събранието, ако откажем да съдим лошата доктрина и лошите нрави, изобщо не сме на основата на Божието събрание. Хората казват, че не трябва да съдим; Бог казва, че трябва.
Не съдите ли вие тези, които са вътре? Но тези, които са вън, Бог съди. Затова отстранете от средата си този нечестив човек.
Ако събранието в Коринт беше отказало да съди този нечестив човек, то щеше да загуби всяко право да бъде считано за Божието събрание и всички, които се бояха от Господа, щяха да трябва да го напуснат. Наистина е много сериозен въпрос да се заеме позицията на Божието събрание. Всички, които правят това, трябва да имат предвид, че изобщо не става въпрос кого можем да приемем или какво можем да толерираме, а какво е достойно за Бога? Сега много се говори за „широкото“ и „тясното“; ние просто трябва да бъдем толкова широки и толкова тесни, колкото е Божието Слово.
