Наскоро прочетох за една жена, която беше изключително огорчена. Тя била ухапана от миеща мечка, която имала бяс. След като посетила лекар, тестовете потвърдили, че е заразена с бяс. Тя спокойно извадила тетрадка и започнала да записва имена. Лекарят, любопитен, попитал дали пише завещание. Тя отговорила: „Не, правя списък на всички хора, които ще ухапя!“
Горчивината може да бъде много реален проблем в живота на мнозина от нас. Тя остава един от най-големите проблеми в църквата днес. Тя е дълбоко разрушителна – способна да съсипе нашето свидетелство за Христос и да навреди на отношенията ни с другите.
Какво е горчивина?
Речникът я определя като „имаща остър, пикантен вкус или мирис“ или „нещо, което причинява болка или нещастие“. В живота това е чувството на болка, негодувание, гняв и дори омраза. Тя може да бъде насочена към други хора – и дори към Бога.
В Евреи 12:1, ни е казано да „отхвърлим всяка тежест, която толкова лесно ни оплита“. Вярвам, че горчивината е една от тези тежести. По-късно в тази глава четем:
„Внимавайте някой да не изостане от Божията благодат; да не би някой горчив корен да изникне и да причини смущение, и чрез това мнозина да се осквернят“ (Евреи 12:15).
Тази инструкция е значима. Фразата „внимавайте“ произлиза от същата коренна дума, която Петър използва в 1 Петрово 5:2 за „надзираване“ на стадото. Това подчертава нуждата от пастирска грижа сред Божия народ.
Нарекох горчивината тежест, но в Евреи тя е наречена и корен. Как този корен се вкоренява в сърцата ни? Преди един корен да може да расте, трябва да бъде засадено семе . Това семе обикновено е преживяване – нещо, което някой ни е направил – което ние избираме да таим и да държим. В Евреи горчивината е свързана с отвръщане от Бога. Тази идея се намира и в Второзаконие 29:17–19, и според Римляни 3:14, горчивината е характерна за невярващия.
Така че, когато таим горчивина, ние всъщност се държим като неспасен. Ето защо Ефесяни 4:31–32 ни увещава:
„Всяка горчивина, ярост, гняв, крясъци и злословия да бъдат отхвърлени от вас, заедно с всяка злоба. И бъдете добри един към друг, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог в Христос ви прости.“
Понякога нашата горчивина произтича от собственото ни непокорство, както в Рут 1:20, където Ноемин става горчива, след като напуска земята по време на глад, вместо да се довери на Бога. Тя става толкова претоварена, че дори иска да промени името си на Мара, което означава горчивина.
Но често горчивината се вкоренява, защото отказваме да простим. Многократно ни е нареждано да прощаваме, но горчивината се оставя да расте, когато изберем да не го правим. Горчивината казва: Имам право да съм ядосан, но това отрича истината от Галатяни 2:20:
„Разпънат съм с Христос; вече не аз живея, а Христос живее в мен.“
Горчивината се вкопчва в детайлите на нашата болка. Тя е като да пиеш отрова и да се надяваш някой друг да умре.
Горчивината ще…
Опустоши ви духовно.
Тя ви лишава от радост и общение с Бога, причинявайки недоволство. Трябва да се вслушаме в урока от Деяния 8:22–23: горчивината е инструмент на Сатана.
Унищожи ви физически.
Тя изчерпва душевното спокойствие и може да доведе до депресия. Тя допринася за стрес, високо кръвно налягане, язви, безсъние и дори саркастичен или остър език. Тя ни прави критични и негативни. Както някой веднъж каза:
„Не всеки болен човек е горчив, но всеки горчив човек е болен.“
Обезсърчи ви емоционално.
Тя може да ви постави на емоционална въртележка, пълна с възходи и падения.
Раздели приятелства и навреди на църковното общение.
Връщайки се към Евреи 12:15, стихът казва:
„…да не би някой горчив корен, като изникне, да ви смущава…“
Тази дума смущава означава „да се натрупва“. С други думи, горчивината прелива и засяга другите.
Осквернява тези около вас.
Стихът продължава:
„…и чрез него мнозина да се осквернят.“
1 Коринтяни 5:6 ни напомня: „Малко квас заквасва цялото тесто.“ Горчивината е заразна. Ето защо Павел пише:
„…като си прощавате един на друг, ако някой има оплакване против някого; както и Христос ви прости, така и вие правете.“
Лишава ви от благословение и от това да бъдете благословение за другите.
Горчивината не е резултат от това, което някой ви е направил – тя е резултат от това, което вие сте избрали да направите с обидата. Погледнете Яков 3:13–14:
„Кой е мъдър и разумен между вас? Нека покаже чрез добро поведение делата си, извършени в кротостта на мъдростта. Но ако имате горчива завист и себелюбие в сърцата си, не се хвалете и не лъжете против истината.“
И така, как да се справим с горчивината?
Имаме три възможности:
- Да я задържим вътре, където ще ни изяжда като рак.
- Да я изпуснем, правейки всички около нас нещастни.
- Да я изкопаем!
Веднъж прочетох, че след Гражданската война Робърт Е. Лий посетил една жена в Кентъки, която му показала повредено старо дърво, горчиво оплаквайки се как артилерията на Съюза го е унищожила. Тя очаквала съчувствие. След пауза Лий просто казал:
„Отсечете го, скъпа госпожо, и го забравете.“
Горчивината трябва да бъде изкоренена – не просто подрязана. Чел съм, че глухарчето може да има корени дълбоки до три метра. И така, как да изкопаем горчивината?
Нека предложа шест стъпки от 1 Йоан 1:8–10, и да завърша с библейска картина.
- Разпознайте вашата горчивина.
- Осъзнайте , че това е ваш проблем, а не на обидилия.
- Считайте я за грях.
- Покайте се за нея.
- Приемете прошка.
- Радвайте се на вашия Застъпник.
Виждаме картина на това в Изход 15:22–27. Израилтяните бяха освободени от робство и пътуваха три дни. Още в Изход 3:18 и Изход 8:27, Бог каза, че трябва да отидат три дни в пустинята, за да принесат жертва. Но обстоятелствата им прогониха всички мисли за поклонение от умовете им – точно както често се случва и с нас.
Скоро те започнаха да се оплакват срещу Моисей. Но горчивината не може да утоли жаждата ни и оплакването не променя нищо. Тук научаваме, че горчивите преживявания могат да бъдат изпитание (ст. 25), за наше поучение (ст. 26) и често са временни (ст. 27).
Горчивината ги завладя и Моисей извика към Господа. Това е първата стъпка: извикайте, когато болката е дълбока. Тогава Бог показа на Моисей едно дърво. Няма библейски доказателства, че това дърво е имало някакви специални свойства. Но вярвам, че приложението е ясно: Моисей го хвърли във водата и водите станаха сладки.
Само на Кръста на Голгота—дървото—може да бъде премахната нашата горчивина. На кръста научаваме, че сме умрели с Христос, че старото ни аз е било разпънато и че Христос сега живее в нас („Римляни 6:6, Галатяни 2:20“). Там се намира победата над горчивината.
Но забележете—те не останаха в Мара. Те се преместиха в Елим, което означава „могъщи“. Ако искаме да бъдем могъщи за Христос, трябва да вървим напред и да се наслаждаваме на благата, които Бог има за нас: освежаващата вода на Неговото Слово и сянката на Неговата грижа.
Нека вървим напред, като имаме предвид Колосяни 3:1–4:
„И тъй, ако сте били възкресени с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. Когато се яви Христос, Който е нашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“
Това е мястото на покой, което Господ ни предлага. Врагът иска да ни държи в горчивина. Господ ни кани в благословение.
Кое ще бъде: горчивина или благословение?
