След смъртта на баща им братята на Йосиф изгубиха мира си и страх ги обзе. Те съдиха Йосиф според мислите на собствените си сърца, мислейки, че в крайна сметка той ще им отплати за злото, което му бяха сторили. Йосиф отново заплака, когато те дойдоха да му изповядат греха си, и отново им каза, че ще се грижи за тях и ще ги храни (Битие 50:21).
Тази загуба на мира им показа, че не са нараснали в познанието на самия Йосиф, откакто той им се беше разкрил, защото ако бяха, никога нямаше да таят такива погрешни мисли за него.
И точно това обяснява нещастното състояние на душата, което понякога обзема по-възрастните вярващи. Те може да са натрупали много знания за различни неща, но познанието за Божия Син – за техния Господ и Спасител – е било пренебрегнато.
Петър, във второто си послание, говори за бездействие и безплодие по отношение на познанието на нашия Господ Исус Христос и за някой, който е „забравил очистването на предишните си грехове“ (2 Петър 2:9), но завършва с увещание да растем в благодат и в познанието на нашия Господ и Спасител.
Това ще запази сърцето и ума в съвършен мир. Йосиф беше казал на братята си, че Бог, а не те, го е изпратил в Египет (45:8), и Бог го е направил с оглед на тяхното спасение. И сега отново им дава да разберат, че е напълно наясно, че те „мислеха зло“, но „Бог го обърна на добро“ (50:20), за да осъществи спасението на много хора.
Красиво предвещавайки любовта на нашия Спасител, любовта на Йосиф БЕШЕ НЕПРОМЕНЕНА; и той каза: „И сега, ЗНАЙТЕ СЕ: Аз ще храня вас и вашите малки. И той ги утеши и им говори любезно.“
