Фактори за растеж: Мир, назидание и умножение

„Тогава църквите имаха мир по цяла Юдея, Галилея и Самария, и се назидаваха; и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха“ (Деяния 9:31).Събранията имаха мир, назидаваха се, имаха сила и се умножаваха. Първо бихме споменали, че е добре да помним, че Христос е Строителят на Своята църква, както Той обяви: „Аз ще построя Моето събрание“ (Матей 16:18). Той е и Този, Който избира Своите служители и Който ги изпраща (Матей 9:37-38). Като Господ Той ни води индивидуално, както и Неговите служители индивидуално са отговорни пред Него. Като Глава на тялото Той също дава индивидуални дарове (Ефесяни 4:8) за назидание на тялото, а практическата праведност в живота на събранието ще Му даде Неговото законно място и ще поддържа авторитета на Неговото Слово в дух на любов. Така праведността ще доведе до мир и ще насърчи духовното благоденствие. Мирът и радостта ще доведат до растеж на събранията (сравни Римляни 14:17). Докато на учениците първоначално Господ каза да не ходят в Самария, сега намираме нашата мисия да бъде световна по обхват и характер. Тъй като събранията са „призовани“ (Деяния 26:17), трябва да имаме предвид, че Божията благодат е премахнала националните ограничения сред вярващите.

Връзката между числения и духовния растеж е най-важна за наблюдение. Докато Господ обещава Своето присъствие сред най-малкия възможен брой, ние не можем да се извиняваме, като си представяме духовен растеж, докато преживяваме числен спад. Един брат написа в Help & Food 1921:

„Със сигурност не е за похвала на едно събрание от вярващи да виждат броя си в застой или, още по-лошо, намаляващ. И със сигурност трябва да ни причини най-дълбоко безпокойство, когато виждаме някои събрания да умират и светилникът, на пръв поглед, да е премахнат. Господ да ни помогне да вземем тези неща присърце и да ходим така, както ходеха тези ученици.“ (К. Кнап).Можем да разделим „Деянията на апостолите“ на пет части, като последният стих на всяка част показва очевиден числен растеж, географско разширение и духовен растеж. Всяка част също така показва атаки отвън и отвътре на събранието и как Господ се справя с тези атаки, поддържайки баланса между числения и духовния растеж (сравни Деяния 6:7; 9:31; 12:24; 19:20; 28:30-31).

Но никакъв растеж не може да се очаква без вътрешен мир. Послушанието на Божието Слово и молитвата бяха основата за единодушие (сравни Деяния 1:14) и растеж. Защо тогава молитвеното събрание често е най-слабо посещаваното? Те бяха единодушни на едно място, когато Светият Дух слезе (Деяния 2:1) и те продължаваха ежедневно единодушно (стих 46). Те активно чакаха Господа и показваха постоянство и продължителност в щастливия си съвместен ход. Молитвата сега се превръща в поклонение, тъй като те дават на Господа Неговото законно място (Деяния 4:24). Не е чудно, че резултатът беше сила. В Деяния 5:12 учениците бяха свързани заедно, докато много знамения и чудеса бяха извършени от ръцете на апостолите. Но когато възникнат трудности, трябва да имаме и решимостта да разрешим проблема единодушно (сравни Деяния 15:25). Липсата на мир пречи на нашето послание (Йоан 13:44) и раздорите показват плътскост (1 Коринтяни 3). Трябва да сме готови да отстъпваме и да се подчиняваме един на друг, търсейки пътищата на мира. Господ е направил мир и е установил единство чрез Своето дело на Голгота и ние трябва да пазим единството на духа (Ефесяни 4). За това са необходими правилните нагласи (напр. смирение). Но ако в ранната църква врагът е атакувал, докато тя е растяла, трябва да очакваме същото и днес. Ако тези атаки липсват, би изглеждало, че такова събрание не е заплаха за врага.

Назиданието е най-важно нещо за всички нас, вярващите, точно както преломяването на хляба (сравни Деяния 2:42) – постоянен процес, докато Той дойде. То трябва да бъде това, което характеризира всяка служба за Господа. Ако една сграда трябва да стои, трябва да има твърда основа – Исус Христос (1 Коринтяни 3:11)! Какво тогава назидава или изгражда местното събрание? Божието Слово (Деяния 20:32), вярата (Юда 1:20), любовта (напр. 1 Коринтяни 13), духовните дарове и проповядването (1 Коринтяни 14:12, 26, 3), говоренето (Ефесяни 4:15, 29; Колосяни 4:6) и личният пример (Римляни 14:13-17). Трябва да има свежест в служението на Словото за назидание!

„Страхът от Господа“ е условието за преживяване на „утехата на Светия Дух“. Това е благоговеен страх пред Светия и желание да Го почитаме във всичко, което правим и казваме (сравни Притчи 8:13; 16:6б). Припомняме си цитат от брат Ф. Б. Хоул, че „Бог обръща сравнително малко внимание на външното положение, където няма съответно вътрешно състояние“. Това се оказва вярно по отношение на нашата интимност с Господа (Псалм 25:14), както и когато желаем да издигнем знамето на Евангелието или свидетелството на Събранието (Псалм 60:4). Господ цени остатъка, „онези, които се бояха от Господа и които мислеха за Неговото име“ (Малахия 3:16) и ние трябва да желаем да бъдем от онези, които „призовават Господа от чисто сърце“ (2 Тимотей 2). Да се набляга на външното положение, а не на вътрешното състояние, ясно води до гордост, която е най-омразна за Бога (сравни Малахия 4:1-2). Тази опасност се наблюдава не само в организираното християнство, но е и реална опасност сред онези, които желаят просто да се събират в Името на Господ Исус.

„Да се набляга предимно на външното положение, докато въпросите за духовното състояние се оставят на второ място, неизбежно води в тази посока, тъй като тогава човек е зает с определени външни привилегии и предимства – реални или въображаеми – с които може да се хвали, докато съображенията за собственото му определено състояние или ниско положение, които биха го смирили, се изтласкват от погледа.“ (Ф. Б. Хоул).Когато „страхът от Господа“ липсва, силата изчезва! „Страхът от Господа“ очевидно отсъства или е недоразвит, когато има „страх от хора“, когато слушаме злословия (клевети, одумвания и т.н.) и когато приемаме всяко обвинение, без да изслушваме и засегнатия. Тогава Бог не е в картината.

Може да се зададе въпросът, откъде е дошла силата на първите събрания? Молитвата на Господа за единството на светиите беше отговорена (Йоан 17:20-21). Светият Дух дойде, за да осъществи това единство. И тъй като светиите щяха да покажат своята зависимост чрез молитва, Духът щеше да ги изпълни и те щяха да бъдат упълномощени да проповядват със смелост. Бидейки едно сърце и душа, те бяха водени да имат всичко общо. И това отново направи възможно „с голяма сила апостолите даваха свидетелство за възкресението на Господ Исус, и голяма благодат беше върху всички тях.“ (Деяния 4:31-33). В нашите семейства по плът имаме всичко общо. Не трябва ли по принцип да е същото в Божието семейство? Не бихме ли били много по-достоверни, ако по-радикално нарушим универсалния закон на алчността? Няма ли това да стане по-очевидно, ако си направим повече приятели с неправедния мамон? Ние не сме комунисти. Комунистът казва „това, което е твое, е и мое“, докато християнинът казва „това, което е мое, е и твое“ и това от доброволно сърце, „за да има равенство“ (2 Коринтяни 8:13-15).

Следващ цитат от „Приятелят на християнина“ от 1898 г. ни предизвиква:

„Има много божествени причини, поради които сега няма да има подобни прояви на чудотворни „знамения и чудеса“; но нека нито за миг не се съмняваме, че, ако сме подготвени за неговото упражняване, може да има сила, толкова реална, колкото в този забележителен случай. И ще има, и то непрекъснато, ако можем да бъдем намерени единодушни в очакване, ако някое събрание може така упорито да чака Бога. Първите начала на духовна сила се виждат в увеличеното осъзнаване на абсолютна зависимост, и това от своя страна ще се изрази в продължаване на постоянна молитва. В такъв случай Господ ще работи толкова сигурно чрез тези чакащи светии, колкото и чрез петдесятническото събрание... Освен това, ползата е огромна, когато се осъзнае, че правилното състояние може да се формира само в Духа, и че Той е единствената сила за служение. Изкушението изобилства отвсякъде, защото практиката е толкова обичайна да се разчита на човешки средства, човешки влияния, помощта и подкрепата на света под някаква форма, че ние наскърбяваме Светия Дух и ограничаваме Неговата енергия. Че Той е единствената квалификация и сила за Господаработа е приета доктрина; но на практика, както може да се види навсякъде, доктрината е тъжно пренебрегвана, ако не и отречена. Затова имаме голяма нужда да претеглим твърдението, че това събрание беше изпълнено със Светия Дух, като божествен отговор на техните молитви.„Нека сега разгледаме тайната на умножението и растежа в местното събрание, както и факторите, които го възпрепятстват. Знаейки, че Господ е бил видян от около 500 братя наведнъж, ние сме изненадани да видим, че в горната стая в Йерусалим (Деяния 1:15) след възнесението на Господа е имало само 120. Но Духът е работил мощно, докато Петър е проповядвал и 3000 души са били спасени след неговото послание (Деяния 2:41). Ако днес виждахме хиляда пъти по-малко резултати, това все пак би означавало, че три души биха могли да бъдат спасени след евангелско послание. Дали това би било твърде много да се очаква днес?! Разбира се, всички те са били характеризирани с „простота на сърцето“, а не с „сложни сърца“ и растежът е бил обичайно и щастливо нещо, а не заплаха (Деяния 2:46). В Деяния 4:4 се споменава още едно „число“ от 5000, които са повярвали. Както не трябва да се фокусираме едностранчиво върху числата, така не трябва да ги смятаме и за напълно маловажни. Но само Господ знае кои са Негови. Когато грехът влезе в Събранието, както в първия случай на алчността и лъжата на Анания и Сапфира, той трябва да бъде разрешен, тъй като святостта приляга на Божия дом. Тогава светиите могат отново да бъдат заедно с „едно сърце“ и „множества“ могат да бъдат добавени от и към Господа (Деяния 5:14). В Деяния 6 видяхме ропот и недоволство, със сигурност не добра основа за растеж! След като проблемът беше решен по благочестив начин, по-нататъшен растеж стана възможен (Деяния 6:7; 9:42; 11:21). Работата заедно е нещо, което трябва да практикуваме повече и ще видим благословението от нея (сравни Деяния 14:1). Проповядването на Христос от Писанията е най-важно, ако искаме да видим растеж (сравни Деяния 17:4)! Нека винаги помним, че ако има растеж в Събранието, то това е Господправи. Но Той обикновено иска да ни използва за това – каква прекрасна БЛАГОДАТ! Нашата нагласа винаги трябва да бъде СМИРЕНИЕ, тъй като Той дава благодат на смирените. Един брат ни напомни, че

„Господ дава братя с дарове на цялото Събрание и ние не трябва да ги презираме! В противен случай действаме против Господа и няма да има растеж в Събранието – според Ефесяни 4:7-16“.Ние наистина служим на верен Бог – Бог на верността! Той никога няма да се промени и затова ще изпълни всичко, което ни е обещал в Своето скъпоценно Слово. Той иска да се осланяме на Неговите обещания, както например в Марк 10:29-30, да изпитаме Неговата вярност и да бъдем Негови свидетели дори „до края на земята.“ (Деяния 1:8) Нека животът ни бъде платформа, където Бог може да прояви в този свят, че

„Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги.“ (Евреи 13:8)Нека никога не забравяме прободените ръце на Господа! Той е достоен за плода от труда на душата Си! Затова нека продължаваме да сеем с вяра, винаги изобилстващи в Господното дело, знаейки, че нашият труд не е напразен в Господа (сравни 1 Коринтяни 15:58)! Тогава ще продължим да имаме радостта да се срещаме около Него с други и да чуваме Неговия благословен глас, който ни казва: „Мир вам“ (Йоан 20:19) и „както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас“ (Йоан 20:21).“ }