Проблемът с дома в дните на Агей
Значението на Господния дом не беше изгубено за хората, на които Агей пророкуваше. Първо, като бяха много по-близо до първоначалното създаване на храма, те разбираха връзката му със свидетелството на Господа. Също така, техният неотдавнашен опит в плен във Вавилон беше послужил като повод Господ да потвърди факта, че Неговото обитаване сред тях не е неразривно свързано с храма, тъй като славата на Господа не само се появи сред Неговия народ отделно от храма, но дори извън земята на Израел (Езекиил 1). След това, в още по-нова история, тяхното завръщане в земята се съсредоточи върху човешката мотивация да възстановят свидетелство за Господа (Ездра 9:9). Така хората, на които Агей пророкуваше, бяха наясно, че основното значение на храма е да провъзгласява Господа на народите.
Предвид това осъзнаване на значението на храма, хората ясно разбраха смисъла, който Господ изразяваше чрез Агей. Първо, Той правеше контраст между техните къщи и Неговата къща, която лежеше в руини, докато техните къщи очевидно бяха в добро състояние. В допълнение към това явно сравнение, Господ направи и неявно сравнение, като използва термина „обшити с ламперия“. Тази дума привлече вниманието към контраста между Господния дом и тези на хората, тъй като този необичаен еврейски термин е използван в Царе, за да опише както разкоша на храма, така и на Соломоновите къщи (1 Царе 6:9,15; 7:3,7). Тоест, в онова по-ранно време в историята на Израел, както Господният дом, така и царският дом бяха описани по този начин. Сега обаче само къщите на хората бяха така изобразени. Нещо не беше наред!
За хората беше ясно, че Господ не се интересуваше просто от сравнението между състоянието на съответните физически къщи. Точно както направи с Давид във 2 Царе, Господ използва загрижеността за буквалните къщи, за да намекне за абстрактната концепция за просперитет и благополучие (шалом на иврит). Това стана очевидно, когато в стих 6 Господ се позова на общия просперитет на хората (абстрактната концепция за „дом“) и след това, в стих 9, изрично свърза техните проблеми, свързани с просперитета, с термина „дом“. Точно както направи с Давид, Господ премести дискусията от физическите къщи към това, с което Той беше по-загрижен, а именно „шалом“.
За хората беше очевидно, че състоянието, в което бяха оставили храма, отразяваше тяхната оценка за Господа. Но ако не разбраха сами, Той със сигурност им го изясни чрез посланието на Агей. От самото начало действителният проблем, повдигнат от Господа, не беше състоянието на Неговия дом, а по-скоро стойността, която хората му придаваха. Въпреки че казаха, че не е подходящото време за възстановяване на храма (1:2), истинският проблем беше, че те посвещаваха времето и енергията си на собствените си неща (1:4). Те бяха доволни да оставят Господния дом в руини, докато се уверяваха, че собствените им къщи не само са в добро състояние, но и разкошно „обшити с ламперия“.
По същество проблемът, който Господ разгледа, беше, че хората се посвещаваха на собствения си просперитет и благополучие, докато пренебрегваха Него. Дори интензивността на тяхната преданост към собствените им неща беше очевидна в укора на Господа. Усърдието на техните усилия беше отбелязано с необичайния израз „всеки от вас тича към собствената си къща“ (1:9). Използвайки тази фраза, Господ привлече вниманието към енергията, с която те се занимаваха със собствените си интереси.
Трябваше да знаят
Не само че приоритетите им бяха погрешни, но Господ им каза, че е трябвало да разберат какво се случва. Той обясни, че липсата на Неговото благословение върху собствените им къщи е трябвало да им сигнализира, че съществува проблем. Във Второзаконие на хората изрично беше казано, че послушанието ще доведе до материално благословение в земята, докато непослушанието и пренебрегването на Господа ще донесат загуба на благословение. Липсата, която бяха преживели, отразяваше това, което Писанието им беше обещало, че ще се случи, ако не следват Господа. Следователно, познавайки ученията на Тората, най-малкото е трябвало да се запитат дали има връзка между настоящата им нужда и божествените предупреждения на завета. Всъщност това е точката, на която Господ привлече вниманието им с два пъти повтореното увещание: „Помислете за пътищата си“ (1:5,7). На днешен език Той казваше: „Помислете за това, което преживявате! Не осъзнавате ли какво се случва?“
Дори ако хората обмисляха какво преживяват, те биха могли да рационализират, че липсата им на просперитет е просто нормална част от живота. Както всички знаят, има периоди в живота, когато нещата вървят добре, и времена, когато нещата вървят зле. Въпреки това, Господ не остави място за такова заключение. В стих 9 Той ясно заяви, че проблемите, които преживяваха, не са просто „неща“, които се случват в живота, а по-скоро са пряк резултат от Неговото подкопаване на техните усилия. Колкото и да се опитваха да осигурят собствените си благословения и просперитет, Господ „духаше“ върху тях. И за да се увери, че няма объркване относно причината за това, което им правеше, Господ им каза, че това е защото те „тичаха“ към собствените си къщи, докато Неговата къща беше в руини.
Самодостатъчност
Забележете, че хората се опитваха да получат чрез собствените си усилия същите благословения, които Господ обеща да осигури като дар. Във Второзаконие на Израел беше обещано земеделско благоденствие, ако обичат Господа с цялото си сърце и Му се покоряват (Второзаконие 28). Не се споменаваше за прекомерна работа, изисквана от тяхна страна. По-скоро благословението на Господа щеше да донесе техния просперитет. Въпреки това, в Агей Господ привлече вниманието на хората към суетата на техните усилия да осигурят тези благословения сами. Въпреки че сееха много, резултатът беше, че прибираха малко. Те ядяха, пиеха, обличаха се и се опитваха да натрупат финансови резерви, всичко напразно. Те работеха усилено, опитвайки се да придобият същия просперитет, който Господ беше обещал да им даде като благословение. Иронията беше, че колкото повече се опитваха да го получат, толкова повече то им се изплъзваше. В опитите си да осигурят благословенията, те пренебрегваха Този, Който обеща да даде тези благословения.
Страх
Няма недоразумение относно реакцията на хората. Щом чуха словото на Господа, те разбраха точно какво се случва. Трябваше да го осъзнаят по-рано, но сега, когато Господ ги беше изправил пред фактите, всичко беше твърде ясно какво се случва. Те също така осъзнаха катастрофалните последици. По-рано през този век Израел беше отведен в плен и отстранен от Обетованата земя, защото бяха пренебрегнали Господа. Въпреки това, след много години в плен Господ ги възстанови в земята. Но сега Господ директно ги изправи пред факта, че те отново бяха на пътя, който първоначално доведе до тяхното пленничество. Те напълно осъзнаха това и се уплашиха! Това не беше благоговейният страх, често хвален в Писанията. Еврейският текст буквално казва: „те се уплашиха от лицето на Господа“ (1:12). Изразът „уплашиха се от“ означава откровен ужас. Те бяха „уплашени до смърт“. Те бяха „на тънък лед“ и го знаеха.
Въпреки това, отново Господ показа Своята благодат и милост. В пряк отговор на техния страх Той им изпрати друго слово чрез Агей: „Аз съм с вас“ (1:13). Неговото противопоставяне не беше неотменимо постановление за съд. По-скоро, това беше коригираща мярка и беше придружено с уверението, че Той е с тях и се стреми да върне фокуса им върху Него и далеч от собствените им грижи. Той щеше да се погрижи за тези грижи много по-добре, отколкото те можеха, само ако се доверяха на Него и се фокусираха върху показването на Неговата слава на народите.
Следващия месец, Част 3 от Агей: Въпрос на приоритети
