ХОМОСЕКСУАЛНОСТТА: Някои факти и наблюдения
Новинарски статии, телевизионни коментари и изследователски проучвания относно „горещите“ въпроси, свързани с хомосексуалността, почти винаги разпалват лични предразсъдъци и силни мнения. Мислещият човек обаче ще иска да има факти, а не само мнения. За да получат фактите за хомосексуалността, двама висококвалифицирани психолози, Стантън Джоунс и Марк Ярхаус,
предприеха проучване, което отговаря на днешните професионални стандарти по начин, по който други съществуващи проучвания не го правят. Тяхната работа доведе до книга, озаглавена „Бивши гейове: Надлъжно проучване на религиозно медиирана промяна в сексуалната ориентация“ (Intervarsity Press, ’07). Четенето ѝ ме подтикна да напиша тази статия с надеждата, че ще бъде полезна за читателите.
Проблемът
С малко твърди доказателства повечето психолози са заключили: че хората, които се опитват да променят сексуалната си ориентация, всъщност са психично болни; че „хомосексуалността не е променяема“; и че „всеки опит за промяна е непременно вреден“ (стр. 36,17). От друга страна, много консервативни християни са също толкова догматични в твърдението, че хомосексуалната ориентация автоматично ще изчезне със спасението, т.е. новорождението в Христос.
Не е ясно какво точно се има предвид под „сексуална ориентация“ и какво се има предвид под „промяна“ (стр. 197). Има също така „несигурност“ при дефинирането на „кой е хомосексуалист и кой не... и какво е хомосексуалността“ (стр. 196).
Два от най-противоречивите и оспорвани въпроси на нашето време са: Възможно ли е хората да променят сексуалната си ориентация и потенциално вреден ли е опитът за промяна? Авторите намериха предварителни отговори на тези въпроси и ги представиха по такъв начин, че както професионалистът, така и обикновеният човек да могат да бъдат информирани, особено от първите три глави и тяхното заключение.
Проучването и резултатите
Противно на очакванията на повечето психолози, проучването установи, че промяната на ориентацията наистина е възможна и че опитите за нейното осъществяване не са причинили очевидна вреда. Авторите установиха, че използваният метод, този на Exodus International Ministries (стр. 70-72), е довел до успех при 38% от техните две категории (обръщане и целомъдрие) и до наистина отрицателни резултати само при 12%. Коментарът на авторите: „Вероятно е забележително, че това, което ние считахме за провал, а именно продължаващото приемане на еротична ориентация към същия пол, би било разглеждано като най-положителен резултат от повечето психолози днес“ (стр. 370). Тези резултати биха били считани за достойни в психотерапията или медикаментозното лечение (стр. 369).
Християните трябва да отбележат, че очевидно не всеки може да се промени и че не всички, които съобщават за обръщане към хетеросексуалност, ще останат такива. Въпреки това, авторите категорично отхвърлят позицията, че всяка по-нататъшна поява на хомосексуално привличане означава, че човекът „всъщност не се е променил“ (стр. 372-373).
Отговори на фактите
Всички отговори на хомосексуалността от църквите и от отделните хора трябва да се основават на фактите и на приемането на Писанието като „боговдъхновено“ (2 Тимотей 3:16). Отговорите по никакъв начин не трябва да бъдат повлияни от това, което са просто силно поддържани мнения на силно влиятелни хора. Тъй като Писанието изрично препоръчва безбрачието като начин на живот за неженени хетеросексуални (1 Коринтяни 7:8-9), безбрачието трябва да бъде прието като стратегия за справяне с хомосексуалното поведение и наклонности (стр. 54-55). Сексуалната активност не е от съществено значение за щастието или цялостта, а Павел и особено Исус са отлични примери за този факт.
Хомосексуалното поведение и наклонности, заедно с много други подобни неща, споменати в Галатяни 5:19-21, се произвеждат от греховната природа – природа, която всички ние притежаваме. Забележете, че „хомосексуалните престъпници“, а не само тези с такива наклонности, са наречени „нечестиви“ в 1 Коринтяни 6:9-11. Поведението е това, което е разглеждано като грях, както в Стария Завет (Левит 18:22; 20:13), така и в Новия (Римляни 1:26,27), където е ясно, че забраната се отнася не само за мъже, но и за жени.
Хомосексуалното поведение не е непростим грях. Искреното изповядване на всеки грях прави възможно Бог да „ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Забележете, че простените хомосексуалисти са били част от събранието в Коринт. Както всички други вярващи, те са били „измити... осветени... оправдани в името на Господ Исус и чрез Духа на нашия Бог“ (1 Коринтяни 6:11). Осъждането на всички хомосексуалисти, както се прави в „подхода на омраза към гейовете“ от някои християни, определено е небиблейско.
Но какво, ако вярващ, който изпитва хомосексуално привличане, се поддаде на изкушението? Тъй като всички ние се поддаваме на изкушения от време на време, трябва да отговорим на такъв човек точно както бихме отговорили на човек, който се поддава на хетеросексуално привличане и извършва блудство или прелюбодеяние. Независимо дали един християнин е алчен или сребролюбив, или пияница, или пристрастен, или измамник, или мошеник, или хулител, или клеветник, или търсач на грешки, ние трябва да се справяме с всеки един според Писанието (1 Коринтяни 5:11-13; Матей 18:15; Лука 17:3-4). Когато видим някой в църквата да практикува някое от тези неща, наша отговорност е да се опитаме „да възстановим такъв човек нежно“ (Галатяни 6:1). Божията цел е да доведе до покаяние; Неговата цел е възстановяване, а не отлъчване.
Бог иска всички ние да „живеем по Духа и... да не угаждаме на желанията на греховната природа“ (Галатяни 5:16). Но Той не изисква никога повече да не грешим, за да останем спасени, нито пък ние трябва! Трябва да имаме търпение и да проявяваме разбиране, без да одобряваме практикуването на грях (2 Тимотей 2:25).
Помощ при привличане към същия пол
Всеки, който страда от привличане към същия пол, макар и искрено да желае да промени поведението си, може да не успее да го направи без помощ. Ако някой реши да потърси професионална помощ, той/тя трябва да потърси християнски съветник, който приема ученията на Писанието. Някои специалисти по психично здраве са несъпричастни към вярванията на консервативните християни (стр. 43-44). Помощ може да се търси и от „религиозни служения, които предлагат услуги на тези, които се борят с хомосексуалността“. Някои от тях са изброени на страница 63 от книгата. Забележителна е Exodus International, междуденоминационна, чадърна организация, занимаваща се с този проблем (стр. 68, 70).
Заключение
Нито хомосексуалистите, нито тези, които се грижат за тях, трябва да се отчайват. Господ има служители, които Той е упълномощил да помагат в тази възстановителна работа, като обичат тези борещи се вярващи и ги насърчават да заменят хомосексуалното поведение с благочестиво поведение по време на възстановителния процес. Не трябва просто да се опитваме да ги отстраним от нашите църкви.
Нека не бъдем като фарисеите, които се смятаха за толкова духовно здрави, че не се нуждаеха от лекар (Матей 9:10-13). Но нека внимаваме да не паднем в какъвто и да е „грях, който толкова лесно ни оплита“ (Галатяни 6:1; Евреи 12:1). И помнете, че отношението на фарисеите предизвика от нашия Господ не похвала, а укор.
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- Стантън Джоунс е професор по психология в колежа Уитън (Илинойс), с докторска степен по клинична психология от Държавния университет на Аризона. Той е автор на пет книги и множество статии, свързани с тази тема. Марк Ярхаус е професор по психология в университета Риджънт (Вирджиния), с докторска степен по клинична психология от колежа Уитън. Той е автор на множество статии, свързани с този предмет.
- Всички препратки към страници са към тези в тази книга.
