„Почитай Господа с имота си и с първаците от всичките си придобивки.“ (Притчи 3:9)
Бог изпълва облаците с дъжд, именно с цел те да се изпразнят върху земята, за да направят земята плодородна; и така Бог доверява на Своите деца, като Свои настойници, средства не за да ги задържат всички за себе си, не за да се наслаждават само те, а за да раздават от изобилието, което Той благоволява да им даде, на своите ближни – тези, които са слаби и немощни, и не могат да работят, или които поради други обстоятелства са доведени до затруднени, трудни положения и обстоятелства.
Това донесе благословение не само на душата, но дори и благословение от временен характер. Говоря като човек, който знае всичко това от опит в собствения си случай от много повече от 60 години. Говоря за това, тъй като чрез познанството си с повече от десетки хиляди Божии деца, многократно ми е било представяно отново и отново и отново фактът, че тези, които са действали според принципите, изложени тук, не само са донесли благословения на душите си, но дори и по отношение на временните си обстоятелства, са получили много повече, отколкото са дали.
Така че не само им е била дадена лихва, но и сложна лихва, и в много случаи двадесет пъти, петдесет пъти, дори сто пъти повече, отколкото са дали на бедните, или отколкото са дали за Божието дело.
Защото Бог винаги се грижи да не е наш длъжник, а ние да сме Негови длъжници. О, ако братята и сестрите в Христос постоянно действаха според този стих, колко различно би било положението им дори по отношение на този живот и колко голямо би било благословението, което биха донесли на собствените си души!
„Почитай Господа с имота си.“ (Притчи 3:9)
Когато Бог благоволява да ни даде временни благословения, Той ги дава не за да харчим изобилието, което Той благоволява да ни дари, за собствените си личности, а за да помним слабите и болните, и да им помагаме и съдействаме; за да помним тези, които са без работа, които с радост биха работили, но нямат работа; и за да се грижим за вдовицата, и особено за възрастната вдовица, и за възрастния мъж, който вече не може да работи – за да помним техните нужди и да се грижим за тях.
И резултатът ще бъде, както съм го виждал безброй пъти в дългата си християнска кариера, че не само ще дойде благословение върху душите на тези, които действат според това дело, но че дори по отношение на временните неща Бог ще възнагради изобилно това, което сме дали.
„Така хамбарите ти ще се изпълнят с изобилие, и линовете ти ще преливат с ново вино.“ (Притчи 3:9)
Може да нямаме хамбари и лозе, за да се изпълни това буквално; но Бог, по един или друг начин, ще покаже как Той помни какво сме дали на вдовицата, на бедния болен човек, който не може да работи, на бедния възрастен човек, който е извън работа.
