Когато господарят в Исусовата притча даде таланти на слугите си и си отиде, двама се заеха да умножават парите на господаря си, а един скри таланта си в земята. Нещо подобно може да се случи, когато хора като нас чуят за Божието провидение.
От една страна, малко доктрини са разпалвали повече свята амбиция в сърцата на Божия народ. Когато някои чуят, че Бог управлява галактики и правителства, ветрове и вълни, и всеки детайл в нашите малки животи (Ефесяни 1:11), те се заемат да вършат добро. Християни, обхванати от провидението, са строили болници, слагали край на търговията с роби, основавали сиропиталища, започвали реформации и пронизвали мрака на недостигнати народи.
От друга страна, малко доктрини са били използвани по-често, за да оправдаят пасивността, мързела и суверенитета на статуквото. Когато някои чуят, че Бог царува над всичко, те посягат към дистанционното, отпускат се, приемат греха малко по-малко сериозно, заравят талантите си на шест фута под земята. Те може да вършат добро, когато се появи възможност, когато графикът позволява, но рядко ще търсят добро за вършене.
Как всеобхватното Божие провидение може да енергизира едни и да парализира други? Как може да накара едни да се впуснат смело в неизвестното, а други да се движат по същите уморени пътеки, рядко мечтаейки, никога не рискувайки?
В очакване на отворена врата
Когато Уилям Кери, пионерският мисионер в Индия, за пръв път предложи идеята за изпращане на християни в недостигнати места, по-възрастен пастор според съобщенията възрази:
„Седнете, млади човече, седнете и бъдете спокойни. Когато Бог иска да обърне езичниците, Той ще го направи, без да се консултира нито с вас, нито с мен.“Такова приложение на Божието провидение е опростено, небиблейско, безотговорно – и все пак разбираемо. Въпреки че мнозина от нас никога не биха направили такова изявление, ние имаме свои собствени начини да позволим на провидението да ни приспи в пасивност. Разгледайте общия език на чакане или молене за „отворена врата“.
Фразата „отворена врата“ идва от апостол Павел (Колосяни 4:3-4), но мнозина от нас използват фразата по начини, по които апостолът не я е използвал. Павел се е молил за отворени врати, да, но след това енергично е завъртал дръжки (сравни 1 Коринтяни 16:8-9 с Деяния 19:1-10). Мнозина от нас, от друга страна, седят в коридора на живота, чакайки, докато божествена ръка отвори врата и ни бутне през нея.
Твърде често, казвайки: „Нямаше отворена врата“, ние имаме предвид, че нямаше очевидно, божествено оркестриране на събития, което да направи пътя ни недвусмислен.
„Не споделих евангелието, защото никой не изглеждаше заинтересован.“ „Не проведох този труден разговор, защото просто никога не се срещнахме.“ „Не изповядах този грях, защото не изглеждаше да има подходящо време.“Провидението, ако е изкривено, може да ни извини от всякакви неудобни задължения.
Когато Уилям Кери погледна към Индия, той не видя това, което бихме нарекли отворена врата: петдесет милиона мюсюлмани и индуси, живеещи на половин свят и два океана разстояние. Оттук и отговорът на пастора. И все пак Кери отиде, вярвайки, че Бог, в Своето провидение, може да направи път там, където изглеждаше, че няма път. И Индия все още носи плодове от неговата вяра.
За такова време като това
Кери намери своето вдъхновение, разбира се, от десетки мъже и жени в Писанието, които се впуснаха в дискомфорт и опасност чрез силата на Божието провидение.
Откъде Йонатан намери смелост да атакува армия само с оръженосеца си до себе си? Провидение:
„Елате, . . . може би Господ ще работи за нас, защото нищо не може да попречи на Господ да спасява чрез мнозина или чрез малцина“ (1 Царе 14:6).
Как Естер събра смелост да рискува гнева на царя? Провидение:
„Кой знае дали не си дошла на царството за такова време като това?“ (Естер 4:14).
Защо Давид тръгна към Голиат само с прашка и пет камъка? Провидение:
„Господ, Който ме избави от лапата на лъва и от лапата на мечката, ще ме избави от ръката на този филистимец“ (1 Царе 17:37).
Някои чуват: „Бог царува над всичко“, и си мислят: „Тогава каква разлика може да направи моето усилие?“ Други, като Йонатан, Естер и Давид, чуват: „Бог царува над всичко“, и си мислят: „Тогава Бог може да използва дори моето усилие, колкото и малко да е то.“ И така, след като помислиха, претеглиха и се помолиха, те тръгнаха – не винаги сигурни, че Бог ще благослови плановете им, но дълбоко уверени, че ако Той иска, никаква сила на небето или на земята не може да Го спре.
С други думи, те знаеха, че техният Бог царува на небето. Те видяха нужда на земята. И с „Да дойде Твоето царство“, горящо в сърцата им (Матей 6:10), те измислиха нещо ново за Неговото име. }
