Добри новини – Май 2016 г. – Списание „Благодат и истина“
„Въведете майка ми!“
Една късна нощ известен проповедник чука на входната си врата. Когато отворил, видял малко момиченце, измокрено от дъжда. Той погледнал в слабото ѝ, измъчено личице, докато тя казала: „Вие ли сте проповедникът?“
„Да, аз съм“, отговорил той.
„Е, ще дойдете ли да въведете майка ми?“ попитала тя. „Майка ми умира и се страхува да умре. Тя иска да отиде на небето, но не знае как. Казах ѝ, че ще намеря проповедник, който да я въведе. Елате бързо, господине; тя умира!“
Проповедникът не могъл да устои на молбата на малкото момиченце. Тя го завела до една стара къща, нагоре по разнебитена стълба, по тъмен коридор и накрая до мрачна стая. Там умиращата жена лежала в ъгъла. „Доведох ви проповедника, мамо. Просто му кажете какво искате и направете каквото ви каже. Той ще ви въведе!“
Последната молба
Твърде изтощена, за да седне, бедната жена повдигнала слабия си глас и попитала: „Можете ли да направите нещо за грешница като мен? Животът ми е преминал в грях. Сега, когато умирам, чувствам, че отивам в ада, но не искам да отида там; искам да отида на небето. Какво мога да направя сега?“
Гледайки измореното ѝ от греха лице, проповедникът си помислил: „Какво мога да ѝ кажа? Проповядвал съм спасение чрез промяна, но тази бедна душа е отишла твърде далеч, за да се промени. Проповядвал съм спасение чрез характер, но тя няма такъв. Знам какво да правя. Ще ѝ кажа какво ми казваше майка ми като момче. Тя умира и това не може да ѝ навреди, дори и да не ѝ донесе никаква полза.“
Навеждайки се до нея, проповедникът започнал: „Скъпа моя жено, Бог е много милостив и добър, и в Своята Книга, Библията, Той казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16 KJV).
„Ох“, възкликнала умиращата жена, „това ли пише в Библията? Боже! Това би трябвало да ме въведе. Но, господине, греховете ми, греховете ми!“
Той бил изумен от начина, по който стихът му се върнал. „Скъпа моя жено“, продължил той, „Библията казва, че „кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).
„Всеки грях, казахте ли?“ попитала тя усърдно. „Наистина ли пише всеки грях? Това би трябвало да ме въведе.“
„Да“, отговорил той, коленичейки до нея. „Пише всеки грях. Божията Книга също казва: „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешници, от които аз съм пръв“ (1 Тим. 1:15).
Точно навреме!
„Е“, казала тя, „ако първият е влязъл, аз също мога. Молете се за мен, господине!“
Проповедникът се навел и се помолил с бедната жена. Точно така, както си била, тя дошла при Исус, Който никога не е отхвърлял никого, и тя влязла. „И в процеса“, добавил проповедникът, „докато тя влизаше, аз самият влязох. Ние двамата грешници, проповедникът и тази бедна жена, влязохме заедно през вратата на спасението онази нощ.“
Господ Исус казва: „Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен“ (Йоан 10:9). Отново: „Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя“ (Йоан 6:37).
ЕДИНСТВЕНАТА Врата
Господ Исус е вратата. Той не казва „една врата“, защото няма друга врата. Църквата не е вратата; Десетте заповеди не са вратата; правенето на промени и вършенето на добри дела не са вратата; благословената Мария, майката на Исус, не е вратата. Исус е единствената врата и за да влезе в небето, грешникът трябва да дойде през Него, за да му бъдат простени и измити греховете.
Добрият живот на проповедника не го е въвел, нито лошият живот на бедната жена я е държал навън. И двамата бяха грешници, „защото всички съгрешиха“ (Рим. 3:23), и като такива те влязоха през същата врата към живот и мир – чрез вяра в Господ Исус Христос. „Елате сега и нека да разискваме заедно, казва Господ: ако греховете ви са като алено, ще станат бели като сняг; ако са червени като пурпур, ще станат като вълна“ (Исая 1:18).
„Влезли“ ли сте? На път ли сте за небето? Можете да бъдете и можете да сте сигурни в това! Можем да ви кажем как.
