Нашият любящ Отец използва процеса на съкрушение и това, което е съкрушено, за да преобрази, укрепи и благослови.
СЪКРУШЕНИЕ – Част 4
Миналия месец разгледахме как Бог използва съкрушението, за да изобличи фалшивата сигурност, слабостта и жаждата за грешни неща. Този месец ще видим как Бог използва съкрушението, за да подобри нашата комуникация с Него и с другите.
Съкрушени, за да общуваме
„Бог шепне в нашите удоволствия, говори в нашата съвест, но вика в нашата болка. Това е Неговият мегафон, за да събуди един глух свят.“ — К. С. Луис
„Бог умишлено избира слаби, страдащи и малко вероятни кандидати, за да извърши Своята работа, така че в крайна сметка славата да отиде при Бога, а не при човека.“ — Джони Еърексън Тада
Много неща се преподават в Писанието чрез картини и илюстрации. Те са полезни, тъй като добавят вкус, цвят и текстура към идеите и са лесни за запомняне. В останалите части на това изследване ще разгледаме няколко ситуации, в които нещо се счупва, за да може да последва нещо добро. Но трябва да помним, че доктрините не трябва да се основават на картини и илюстрации.
Счупени печати позволяват четенето на свитък
Използването на печат е обичайна практика от много години. Използва се за различни цели. Аман разработи зли планове за елиминиране на евреите:
Те бяха написани от името на самия цар Ксеркс и запечатани с неговия пръстен (Естир 3:12).
Тук печатът е използван, за да докаже, че съобщението е истинско и да обезсърчи възможни промени. След като Господ Исус беше погребан, главните свещеници и фарисеите
отидоха и осигуриха гроба, като поставиха печат на камъка и поставиха стража (Матей 27:66).
В този случай печатът помогна да се осигури нещо. Печатът се използва и в преносен смисъл, за да подскаже неизменност, собственост и сигурност. Господ сключи завет с Израел и го запечата
с клетва (Второзаконие 29:12).
Като християни, Господ
постави Своя печат на собственост върху нас (2 Коринтяни 1:22),
и този печат е Светият Дух, който гарантира нашата вечна съдба (Ефесяни 1:13-14). Този печат никога не може да бъде счупен!
Но има някои печати, които възпрепятстват откровението и трябва да бъдат счупени. Както обясни Исая:
Ако дадеш свитъка на някой, който може да чете, и му кажеш: „Прочети това, моля те“, той ще отговори: „Не мога; запечатан е“ (Исая 29:11).
Апостол Йоан видя свитък със седем печата. Свитъците имат послание, откровение, но никой не може да се възползва от съдържанието им, докато печатите не бъдат счупени. Затова един силен ангел провъзгласи с висок глас:
Кой е достоен да счупи печатите и да отвори свитъка? (Откровение 5:2).
Самият Господ, Лъвът от Юдовото племе, счупи печатите, един по един, и Божието откровение стана публично.
Апостол Павел нарича всеки християнин
писмо от Христос... написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на каменни плочи, а на плочи от човешки сърца (2 Коринтяни 3:3).
Защо сме наречени писма от Христос? Защото има нещо, което Господ би искал да съобщи чрез нас на другите. Как? Чрез нашите думи и действия. Именно в този контекст нашите „печати“ стават пречка за Христос да работи чрез нас.
Какво биха могли да представляват тези печати? Страхът е силен печат, който трябва да бъде счупен. И ние можем да бъдем измъчвани от много страхове. Страхът от провал може да ни спре да следваме Господното ръководство в някое ново приключение. Страхът от отхвърляне може да ни спре да бъдем прозрачни и да се правим уязвими; и двете са необходими, ако искаме да се свържем с другите. Страхът от конфронтация може да спре Господ да ни използва като миротворци. Страхът от бедност или фалит може да ограничи нашето споделяне и даване. Страховете са доказателство за липсата ни на доверие в Господ и трябва да бъдат разпознати и изповядани като грях. В името на Христос всеки страх трябва да бъде отречен. Той трябва да бъде счупен.
Понякога позволяваме на другите да поставят печати върху нас. Нереалистичните очаквания на събратята по вяра (това, което мислим, че очакват), добронамерените религиозни правила на християнската общност, социалните конвенции на нашата култура, дори дългогодишните семейни традиции – всичко това може да се превърне в печати, които ни възпрепятстват като писма от Христос, които трябва да бъдат отворени и прочетени от тези, до които Той желае да се докосне. Осъзнаваме ли някакъв печат, който възпрепятства нашата комуникация? Може би трябва да помолим Господ да ни покаже какво пречи на Неговата работа чрез нас. Счупените печати позволяват на другите да ни „четат“ и позволяват на Христос да говори на другите чрез нас.
Счупени гърнета позволяват на светлината да свети
Йоан обичаше да използва думата „светлина“. Той каза:
Бог е светлина; в Него няма никаква тъмнина (1 Йоан 1:5).
Описвайки раждането на Исус, той написа:
Истинската светлина, която осветява всеки човек, идваше на света (Йоан 1:9).
Той цитира Исус, който казва:
Аз съм светлината на света (Йоан 8:12; 9:5).
Павел обясни, че Бог
направи Своята светлина да свети в нашите сърца, за да ни даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Христос (2 Коринтяни 4:6).
Това сияние на Божията светлина в нашите сърца променя нашата идентичност:
Вие сте светлината на света.
И това трябва да промени начина, по който живеем:
Нека вашата светлина свети пред хората, за да видят вашите добри дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата (Матей 5:14,16).
Тази връзка между нашата идентичност и нашето поведение беше отново подхваната от Павел:
Някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Живейте като деца на светлината.
След това той продължи да обяснява как изглежда, когато светлината свети:
Плодът на светлината се състои във всякаква доброта, праведност и истина (Ефесяни 5:8-9).
Библията никога не ни моли да се държим по различен начин от това, което сме. Ние сме получили нова природа, станали сме Божии деца, станали сме светлина и просто сме призовани да бъдем себе си, да живеем това, което сме сега. За съжаление, понякога неща пречат на нашата светлина да свети.
Победата на Гедеон над мадиамците в Съдии 7 е полезна илюстрация. Неговата армия беше намалена до триста мъже:
Раздели тристата мъже на три роти, той постави тръби и празни гърнета в ръцете на всички тях, с факли вътре (Съдии 7:16).
В критичния момент всички те последваха Гедеон:
Трите роти надуха тръбите и разбиха гърнетата. Хванали факлите в левите си ръце и държали в десните си ръце тръбите, които трябваше да надуят, те извикаха: „Меч за ГОСПОДА и за Гедеон!“ (Съдии 7:20).
Светлината на факлите не се видя, докато гърнетата не бяха счупени. Когато мадиамците се събудиха, видяха светлините и чуха шума, те се паникьосаха:
ГОСПОД накара мъжете в целия лагер да се обърнат един срещу друг с мечовете си (Съдии 7:22).
Бог започна да работи, след като гърнетата бяха счупени. Може би нещо в нашето поведение пречи на светлината да свети. Светскостта и желанието да бъдем популярни сред нехристияните могат да намалят способността ни да светим. От друга страна, прекомерната срамежливост или страхът от контакт с нехристияни също може да затрудни другите да видят Христос в нас. Има ли нещо в нашето поведение, което трябва да бъде счупено, за да подобрим нашия потенциал за сияние?
Исус каза:
Никой не запалва лампа и не я крие в гърне или не я поставя под легло (Лука 8:16).
Нито пък хората запалват лампа и я поставят под купа. Вместо това я поставят на поставката й и тя дава светлина на всички в къщата (Матей 5:14).
Някои смятат, че тези текстове предполагат, че прекаленото внимание към домашните грижи (гърне, легло, купа) ни пречи да светим. Въпреки че е вярно, че грешните приоритети намаляват нашето сияние, ясно от текста е, че Този, който запали нашата лампа, който ни направи светлина, иска да светим за полза на другите. Нашите домове и животи трябва да бъдат достатъчно отворени за другите, така че семейство, приятели, колеги, съседи и други
да видят вашите добри дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата (Матей 5:16).
Свети ли нашата светлина там, където може да е от полза за другите?
Градът е съвкупност от светлини. Исус каза, че
град, който е на хълм, не може да бъде скрит (Матей 5:14).
По време на Втората световна война градовете бяха затъмнени, за да се избегне откриване от вражески пилоти. За съжаление, местните църкви (съвкупности от светлини) също могат да бъдат затъмнени, като загубят контакт с изгубените около тях. Лесно е да се замесим толкова много в срещи, задължения и дейности, че неспасeните да не виждат нашата светлина. Нашите удобни „гърнета“ от традиции и изключване трябва да бъдат счупени, ако нашето християнско събрание иска да позволи на светлината си да свети върху другите.
Йоан Кръстител живя безсрамно радикален живот. Исус каза, че той
беше лампа, която гореше и даваше светлина (Йоан 5:35).
Какво може да каже Исус за нас?
Следващия месец ще разгледаме как Бог използва съкрушението, за да ни благослови.
