„Наистина човешкият гняв ще Те хвали: остатъкът от гнева ще Ти възпреш.“ (Псалм 76:10)
Една от завладяващите черти на човешката история е начинът, по който Бог кара човешкия гняв да Го хвали. Откакто е паднал, човекът е размахвал юмрук срещу Бога, срещу Неговия народ и срещу Неговата кауза. Вместо да съди такъв гняв на място, Господ го оставя да се прояви, използвайки го за Своя слава и за благословението на Своя народ.
Група мъже замислиха зло срещу брат си, продавайки го на банда номади, които го отведоха в Египет. Бог го издигна да бъде втори по власт и спасител на своя народ. По-късно Йосиф напомни на братята си: „Вие замислихте зло срещу мен, но Бог го замисли за добро“ (Битие 50:20 NASB).
Гневът на Аман срещу евреите доведе до неговото собствено унищожение и до възвисяването на тези, които той се стремеше да унищожи.
Трима млади евреи бяха хвърлени в огнена пещ, толкова гореща, че погълна тези, които ги хвърлиха. Но евреите излязоха невредими и дори без мирис на дим по тях. Тогава езическият цар издаде указ за смърт за всеки, който каже дума против Бога на евреите.
Даниил беше хвърлен в лъвската яма, защото се молеше на небесния Бог. Но неговото чудотворно избавление доведе до друг указ от неговия езически владетел, изискващ благоговение и уважение към Бога на Даниил.
Преминавайки към ерата на Новия завет, преследването на църквата доведе до по-бързото разпространение на Евангелието. Мъченичеството на Стефан съдържаше семената на обръщането на Савел. Затворът на Павел произведе четири писма, които станаха част от Светата Библия.
По-късно пепелта на Ян Хус беше хвърлена в реката и навсякъде, където течеше реката, Евангелието последва малко след това.
Хората късат Библията и я хвърлят на вятъра, но някой взима случайна страница, чете я и е славно спасен. Хората се подиграват на доктрината за второто пришествие на Христос и по този начин изпълняват пророчеството, че подигравачи ще дойдат в последните дни (2 Петър 3:3,4).
Така Бог кара човешкия гняв да Го хвали — а това, което няма да Го хвали, Той възпира.
