В понеделник, 6 февруари 2023 г., имаше няколко силни земетресения в района около границата на Турция и Сирия. Най-силното земетресение достигна магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер, така че беше наистина силно. Земетресенията от този ден и над 2000 вторични труса през следващите дни причиниха тежки опустошения и в двете страни. Към 14 февруари е известно, че са загинали над 41 000 души, а над 80 000 са ранени. Очаква се броят на жертвите да продължи да расте, тъй като много хора все още са в неизвестност под развалините. Хиляди къщи са се срутили, включително болници. Християните, живеещи в района, също са били засегнати от земетресението и е наистина ужасно това, което се е случило там. Снимките, които виждаме, вероятно ни дават само слабо впечатление за това, което всъщност се случва там на място. Затова нека се молим Бог в Своята благодат да позволи доброто да произлезе от това ужасно страдание и хората да бъдат спасени за вечността.
Разбира се, природни бедствия като това винаги повдигат въпроси: Защо се случи това? Защо Бог позволи това да се случи? Защо има толкова много страдание в този свят? Или това вече е знак за периода на скръб? На някои от тези въпроси може да се отговори от библейска гледна точка, но не на всички. Трябва да сте внимателни така или иначе, да се ориентирате към Библията и да не започвате да спекулирате по никакъв начин.
Сега, в това видео, искам да се опитам да говоря за някои основни неща относно природните бедствия от библейска гледна точка и в същото време да направя някои практически приложения към нашия живот.
Исторически земетресения и тяхното значение
Но първо, нека прегледаме някои числа и исторически факти за земетресенията. През 20-ти век е имало приблизително 140 големи земетресения. В тях са загинали над 2,3 милиона души. Вероятно едно от най-опустошителните земетресения в световната история се е случило в Китай през 1976 г. и е отнело 800 000 живота. Но също така и през 21-ви век е имало много случаи на ужасни земетресения, където хиляди са загинали. Например, това в Иран през 2003 г. с 41 000 загинали, или в Пакистан през 2005 г., където са загинали около 90 000 души, в Китай през 2008 г. с 80 000 загинали, или ужасното земетресение в Хаити през 2010 г., което някои от вас вероятно все още помнят, което е отнело 316 000 живота. Сега, разбира се, когато разглеждаме тези числа, не трябва да забравяме, че броят на световното население се е увеличил изключително много през последните десетилетия и затова естествено има повече смъртни случаи, когато се случват земетресения.
Сега знаем от Матей 24 или Лука 21, че ще има големи земетресения по време на периода на скръб, защото самият Господ Исус каза: „Ще има големи земетресения на различни места.“ Но току-що споменатите трусове, както и това, което сега се случи в Турция и Сирия, все още не принадлежат към това ужасно време, което скоро ще дойде на Земята. От една страна, знаем, че периодът на скръб ще продължи седем години, а от друга, Божият гняв няма да дойде на тази Земя, докато църквата не бъде грабната на небето. Въпреки това, в земетресенията могат да се видят предвестници на скръбта, чрез които хората, надяваме се, ще бъдат разтърсени още веднъж с оглед на вечността. Но може би има и предвестници, които трябва да ни накарат отново да осъзнаем ужасните Божии присъди, които скоро ще дойдат, и че може да бъдем мотивирани да донесем добрата вест на хората около нас.
Божията намеса и позволение
В този контекст е важно да разграничаваме две неща. Първо, има Божия активна намеса, тоест това, което Той сам причинява. И второ, има това, което Бог позволява да се случи в Своето провидение. И двете намираме в Библията. Например, Бог понякога активно се е намесвал в живота на хората и ги е поразявал с болест. Само си помислете за Озия в Стария Завет или цар Ирод в Новия Завет. Но в случая с Йов, Бог позволи на дявола да причини страдание на Йов; това не дойде директно от Бога.
Сега, какво научаваме от това? Земетресенията, които се случват днес, често са резултат от грехопадението и Бог им позволява да се случат. Те ни показват, че живеем в паднало творение, което стене под последствията от греха, както е казано в Римляни глава 8. Точно както Бог позволява на зли хора да извършват лоши дела, Бог също така позволява Земята да отразява последствията, които грехът има върху творението. И в този контекст е интересно, че Турция е една от страните, които статистически имат най-много земетресения. Това се дължи, наред с други неща, на факта, че две земни плочи, така наречените континентални плочи, са съседни една на друга там, и това, разбира се, увеличава вероятността от земетресения. Така че трябва да внимавате да не тълкувате твърде много в това. В същото време, разбира се, остава вярно, че нищо не се случва, което да не е минало пред очите на Бога. Нищо не се случва, което Той да не е позволил да се случи, и не трябва да забравяме, че Бог е суверенен. Ако Той иска, разбира се, може и днес активно да причинява неща. Но кои неща са активно причинени от Него и кои неща просто са позволени да се случат, ние често просто не знаем.
Различно е във времето на скръб. Там със сигурност знаем, че наред с други неща земетресенията, които тогава ще се случат на тази Земя, са в невъобразим мащаб. Те са активни актове на Божия съд; те са Божият съд над греховете на човечеството. В Откровение глава 16, стих 18 се казва: „И стана голямо земетресение, каквото не е ставало, откакто човек е на земята, такова земетресение, толкова голямо.“ Не можем да си представим колко огромно и ужасно ще бъде това. Затова нека все още се опитваме да достигнем до хората с евангелието днес, както Павел пише във Второ Коринтяни 5: „И тъй, като знаем страха от Господа, убеждаваме човеците: примирете се с Бога.“
Когато се случват такива бедствия, често се задава въпросът: „Как може един любящ Бог да позволи толкова много страдание?“ По този начин хората искат да изправят Бога на съд и да Го обвинят, а това, разбира се, не е нищо друго освен богохулство срещу Бога. Вместо това, човек би могъл също така да зададе въпроса: „Как може един свят и праведен Бог да осигури милиарди хора да имат достатъчно храна и напитки всеки ден, въпреки че постоянно грешат срещу Него и наистина не заслужават нищо повече от това да бъдат незабавно хвърлени в ада?“ Трябва да осъзнаваме отново и отново, че всъщност не заслужаваме нищо, че можем да бъдем благодарни, че Бог все още предлага спасение на хората, преди ужасните присъди скоро да дойдат на тази Земя. И Бог в Своята суверенност може също така да използва природни бедствия, за да събуди хората, така че да приемат евангелието. Той има силата да превърне страданието в добро. Често просто не виждаме много от това, което Бог причинява в отделните сърца.
Земетресения в Библията
В заключение, ето няколко мисли за други земетресения, за които се съобщава в Библията, и това е интересна тема, въпреки че сега ще спомена само няколко примера.
Когато Бог слезе в огън на планината Синай при даването на закона, както е записано в Изход, се казва, че планината се разтресе силно. Това трябва да е било наистина огромно да се види Величието на Бога по този начин на това специално събитие. Когато Исус Христос умря на кръста, след това Земята се разтресе и скалите се разцепиха. Това е доказателство, че Той наистина е Божият Син. И при Неговото възкресение в Матей 28 се съобщава, че е станало голямо земетресение. Ангел слезе от небето, отмести камъка и след това седна на този камък, който беше пред гробницата. И това беше ясно доказателство, че Христос възкръсна победоносно от мъртвите. В Деяния глава 4, когато първите християни се молеха заедно единодушно, когато бяха под гонение, Земята се разтресе на мястото, където бяха събрани, и там виждаме, че Бог мощно даде печата на Своето одобрение на тяхната молитва. И когато Павел и Сила, когато пееха и се молеха в тъмницата във Филипи, Бог отново изпрати земетресение, и това не беше земетресение, което отне човешки животи. Вместо това, това беше земетресение, което спаси хора. Тъмничарят и семейството му тогава повярваха в Господ Исус Христос, и така Бог причини спасението да произлезе от страданието. И нека се молим Той все още да прави това днес, хората все още да се обръщат и да се произвежда плод за вечността.
