Лазар умря
Историята на Лазар дава представа за това как Исус се е справял с трагедията, докато е бил на земята (Йоан 11:1-46). Когато Лазар бил болен, сестрите му, Мария и Марта, изпратили съобщение до Исус, който бил на един ден път от Витания (Йоан 10:40-42). Въпреки че Исус обичал това семейство, Той изчакал още два дни, преди да тръгне за Витания. Вместо да бърза, Той отишъл в Божието време.
Когато Исус и Неговите ученици пристигнали във Витания, те открили, че Лазар е бил погребан преди четири дни, а Мария, Марта и техните приятели скърбели за смъртта му. Марта казала: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре“ (Йоан 11:21 NIV). Това е като да кажеш: „Защо допусна тази трагедия да се случи?“ Подобно на това бихме могли да попитаме защо Бог допуска болести или страдания. Наказва ли ни Той? Използва ли го, за да ни научи на нещо?
За Божия слава
Ако изпитваме болка, страдание, мъка, гняв, сълзи или скръб поради болест, злополука или финансови изпитания, не трябва да обвиняваме Бога и да си мислим: „Защо ме наказваш?“ Понякога Той допуска тези неща, за да изследваме живота си. Спомняте ли си Ноемин? Тя загуби съпруга си и двамата си сина и се отдалечи от Бога – тя беше отстъпила толкова много. В живота ѝ имаше трагедия и скръб, докато не се обърна и не се върна на мястото, където Бог искаше да бъде (Рут 1:20-21).
Понякога Бог допуска такива неща в живота ни, за да бъдем благословени от преживяното и да се доближим до Него в отношенията си. Той иска да бъдем повече като Него, и ако можем да Му отдадем слава, докато преминаваме през страдание или трагедия, тогава ще бъдем.
Когато Исус чул за Лазар, Той казал: „Тази болест няма да завърши със смърт. Не, тя е за Божия слава, за да бъде прославен Божият Син чрез нея“ (Йоан 11:4). Това била истинската цел на болестта. Така че смъртта не била крайният резултат от болестта. Вместо това Исус щял да се покаже като Месия, като възкреси Лазар от мъртвите. Хората прославили Бога заради това могъщо чудо.
Исус използва четири неща, когато се изправи пред Марта и Мария и загубата на Своя приятел Лазар: сълзи, гняв, истина и благодат. Нека разгледаме всяко от тях.
Неговите сълзи
Когато Мария срещнала Исус, тя повторила думите на сестра си: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре“ (Йоан 11:32). Когато Исус я видял да плаче и другите да ридаят с нея, Той се разгневил и бил дълбоко разтревожен от страданието, което е дошло в света в резултат на нашия грях. Тогава Исус също започнал да плаче. Интересно е да се отбележи този отговор, въпреки че Исус притежавал две характеристики, които ние не притежаваме.
Първо, Исус е всезнаещ; Той знаеше всичко за ситуацията. Той знаеше какво се е случило и защо. Той знаеше, че скоро ще върне Лазар от мъртвите и ще превърне тази тъжна сцена в сцена на радост. Но когато се сблъскваме с трагедия, ние нямаме представа какъв ще бъде резултатът.
Второ, Исус е всемогъщ; Той има силата да промени ситуацията. Но ние често се чувстваме безпомощни, особено когато сме изправени пред реалността на смъртта. Защо Исус би бил толкова обзет от емоции, че да плаче? Отговорът е, че Той е съвършен. Той няма да затвори сърцето Си за никого, дори за кратко. Той няма да откаже да влезе в нашата скръб.
Това показва, че не трябва да се опитваме да избягваме скръбта, защото тя не е признак на незрялост, слабост или липса на вяра. Скръбта е много реална. Тя боли и трябва да бъде изразена, а не потисната. Също така, трябва да подкрепяме тези, които скърбят, като споделяме техните чувства (Римляни 12:15). Когато Исус направи това, хората казаха: „Вижте колко го е обичал“ (Йоан 11:36).
Неговият гняв
Друг отговор на страданието или трагедията в тази история е гневът. Библията заявява, че Исус бил „дълбоко развълнуван в духа и разтревожен“, когато видял хората да плачат (Йоан 11:33). Гръцката дума за тази фраза означава „да трепериш от ярост“. След това се казва, че Исус бил „дълбоко развълнуван“, когато дошъл до гроба (Йоан 11:38). Гръцката дума тук означава „да ревеш като животно“. Той бил ядосан.
Ядосан ли беше Исус, защото Марта и Мария и двете попитаха защо Той е допуснал това да се случи? Не. Ядосан ли беше, защото най-добрият му приятел вече го нямаше? Не. Ядосан ли беше, защото хората скърбяха? Не. Отговорът беше, че Той беше ядосан на смъртта! Той беше ядосан на гроба, в който беше Лазар. Знаем това, защото Исус каза на Марта: „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11:25). Удивително! Той твърдеше, че е авторът на живота, Бог, който може да възкреси мъртвите. Марта каза, че вярва, че това е вярно (Йоан 11:26-27). Съгласни ли сте?
Исус щял да превърне това погребение във възкресение! Той щял да извади от тази трагедия нещо по-велико от преди. И това щяло да бъде за Божия слава (Йоан 11:4).
Неговата истина
Друг отговор на страданието или трагедията в тази история е Божието служение на истината, очевидно във възкресението на Лазар. Ако вярвате, че Исус е истината (Йоан 14:6) и че Неговите пътища са мотивирани от любов, независимо от обстоятелствата, тогава можете да се изправите пред всичко в живота. Една истина е, че Исус страда; не за да страдаме ние, а за да станем по-подобни на Него, когато страдаме. Не можем да контролираме какво носи животът, но можем да контролираме нашата реакция към това, което животът носи.
Идеята, че Бог е допуснал 11 септември 2001 г. да се случи, за да накаже Америка, няма смисъл. Римляни 1:18-32 ни казва как човек е живял в грях през вековете, както и днес. Нищо не се е променило. Но това не е само в Америка. Така живее човекът по света днес. Божият гняв ще бъде излят върху всички хора в Неговото време – но не още! Когато Исус казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, ние трябва да Му се доверим.
Бог не предлага на Марта утеха, а възкресение. Когато нещо се обърка, много от нас се обръщат към Бога, за да бъдат утешени и успокоени. Това е добре. Но Исус не казва: „Доверете ми се и Аз ще отнема болката, скръбта, гнева и разочарованието.“ Вместо това Той казва: „Аз съм тук, за да ви дам възкресение и живот.“ Един ден Той ще се върне, за да ни вземе да бъдем с Него завинаги. Той също така е обещал ново небе и нова земя. Тогава всички сълзи, страдания и смърт ще изчезнат и няма да има повече грях, нито болести. Някой веднъж го описа като събуждане от лош сън и осъзнаване, че това, което се е случило в живота ви, е било точно това – лош сън!
Ако не можете да реагирате на страданието и трагедията, които идват в живота ви по Божия начин, това ще ви повлече надолу и далеч от Бога. Но ако Му го дадете, казвайки: „Господи, покажи ми какво искаш да науча чрез това. Покажи ми как мога да бъда по-добър християнин, как мога да бъда повече като Теб.“ Тогава животът ви ще бъде много по-добър.
Към края на инцидента с Лазар, Исус каза на Марта: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ И така, те отстраниха камъка... Исус извика със силен глас: „Лазаре, излез!“ Мъртвият излезе... Исус им каза: „Съблечете го от погребалните дрехи и го пуснете.“ Затова много от юдеите, които бяха дошли да посетят Мария и бяха видели какво направи Исус, повярваха в Него“ (Йоан 11:40-45). Йоан 11:4 беше изпълнен. Болестта на Лазар не завърши със смърт; тя беше за Божия слава.
Неговата благодат
Имаме Бог, който е толкова отдаден на прекратяването на страданието и смъртта, че е бил готов да дойде в този свят и да страда и умре Сам. Бог Отец даде Своя Син на Голгота. Исус страда ужасно от ръцете на хора, които Го мразеха без причина. Бог знае какво е страданието. Ако мислите, че Бог не се интересува от вашата болка и страдание, тогава помислете отново. Не Го обвинявайте за това, което се случва в живота ви. Той беше готов да страда и умре за вас, защото Той се грижи за вас и ви обича.
Защо Бог допуска трагедии в живота ни? Защото Той иска да ни възкреси, да ни даде нов живот, където ще бъдем по-добри хора, и Бог ще бъде прославен чрез нас, и ние ще станем по-подобни на Него.
Божията благодат ни е дала силата да посрещнем бъдещето с увереност, независимо какво страдание, болка или скръб могат да ни сполетят. Божията благодат е над целия ни живот, за да ни помага и да ни уверява, че имаме надежда. Без значение какво ни се случва на тази земя, има надежда за вечен живот с Него, надежда, която ни уверява в бъдеще с Него завинаги.
Нашият отговор
Исус страда, не за да страдаме ние, а за да станем по-подобни на Него, когато страдаме. Не можем да контролираме какво носи животът, но можем да контролираме нашата реакция към това, което животът носи. Трагедиите не винаги са Божие наказание за грях – за невярващия това идва по-късно. В момента Бог позволява на хората да следват своите зли желания (Римляни 1:24-28). Исус каза за един сляп човек: „Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, но това се случи, за да се прояви Божието дело в живота му“ (Йоан 9:3). Павел се радваше в страданието, защото знаеше, че „страданието произвежда търпение“ (Римляни 5:3).
Така че можем да се издигнем от трагедията, да отдадем слава на Бога и да станем по-подобни на Него. Ще бъдем по-добри свидетели заради това, през което сме преминали. Трябва да се доверим напълно на Христос и Неговата любов, че във всяко обстоятелство от живота, независимо дали е добро или лошо, виждаме възможност за Божието благословение (Римляни 8:28).
От историята на Лазар виждаме сълзите, които Исус сподели с Мария, истината, която даде на Марта, гнева, който прояви на гроба, и благодатта, която обхваща целия инцидент. Когато се сблъскваме със скръб и трагедия, имаме нужда от тези четири неща, за да ни помогнат да преминем през нашето страдание и скръб.
