Щом Вторият човек се появи на сцената, Сатана се появи, за да оспори всяка педя земя с Него. Това беше велика реалност. Човекът Христос Исус беше предприел могъщото дело да прослави Бога на тази земя, да унищожи делата на дявола и да изкупи Своя народ. Огромна работа – работа, която никой освен Богочовекът не можеше да извърши. Но това беше реално нещо. Исус трябваше да посрещне цялата хитрост и сила на Сатана. Той трябваше да го посрещне като змия и да го посрещне като лъв. Затова, в самото начало на Своята благословена кариера, като кръстен и помазан Човек, Той застана в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола (Мат. 4; Лука 4). И забележете контраста между първия човек и Втория. Първият човек стоеше сред градина на наслади, с всичко, което можеше да пледира за Бога срещу изкусителя. Вторият човек, напротив, стоеше сред пустиня на лишения с всичко, очевидно, за да пледира срещу Бога и за изкусителя. Сатана опита с Втория човек точно същите оръжия, които беше намерил толкова ефективни с първия: „похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота“ (1 Йоан 2:16).
Но Вторият човек победи изкусителя с едно просто оръжие: писаното Слово. „Писано е“ беше единственият неизменен отговор на зависимия и послушен Човек. Без разсъждения, без въпроси, без погледи насам-натам. Словото на живия Бог беше властният авторитет за съвършения Човек. Благословено да бъде Неговото име завинаги! Почитта на вселената да бъде Негова през вечните векове! Амин и амин.
