ВЪПРОС: Как мога да контролирам мислите си?
ОТГОВОР: Апостол Павел във 2 Коринтяни 10:5 говори за „вземане на всеки помисъл в плен на послушанието на Христос.“ Това трябва да бъде вашата цел. Контролирането на мислите ви обаче не е просто. Всъщност, човешки казано, е невъзможно да го направите сами. Често може да се окажете да казвате, или поне да мислите: „Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша... Защото желанието за добро е в мене, но да го извърша, не намирам... С ума си аз служа на Божия закон, а с плътта – на закона на греха“ (Римляни 7:15,18,25 НКЖВ).
Плътта, старата природа – както и да я наричаме – това съм аз, поне това бях, докато не се спасих. Тогава получих нова природа, всъщност станах участник в божествената природа (2 Петрово 1:4). Това съм аз пред Бога и така трябва да живея, но за съжаление старата, плътска природа все още е там и ще присъства, докато Господ не ме вземе при Себе Си. Това е природата, която трябва да умъртвявам с нейните дела, включително мислите, според Колосяни 3 – отлична глава за често четене.
Умовете ни ежедневно са атакувани от много внушаващи мисли, от които не можем лесно да избягаме: билбордовете, които виждаме, докато шофираме, музиката, която залива толкова много бизнеси, дрехите или стратегическата липса на дрехи на минаващ човек, споменът ми за грях, който с удоволствие съм извършил отдавна, идеи, харесвания, нехаресвания и хиляди други неща. И все пак, има една стара поговорка, че не можеш да попречиш на птиците да летят над главата ти, но можеш да им попречиш да си правят гнезда в косата ти. Докато този принцип е правилен, как вярващият го прилага по отношение на собствените си мисли?
Много важно нещо, което трябва да направим, когато осъзнаем невъзможността да контролираме мислите си със собствени сили или мъдрост, е да потърсим помощта на Господа. Давид ни даде добър пример за това, когато се помоли в Псалм 19:14: „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Тебе, Господи, моя сила и мой Изкупител.“
Друго отлично предложение, което извличаме от псалмите, които е написал, се намира в Псалм 139. Стихове 17 и 18 от този псалм ни казват: „Колко скъпоценни са за мене Твоите мисли, Боже! Колко голямо е тяхното число! Ако бих ги броил, те биха били повече от пясъка; когато се събудя, аз съм още с Тебе.“ Давид размишляваше върху Божиите мисли; те бяха скъпоценни за него. Очевидно той мислеше за тях през нощта, когато лягаше; заспиваше, наслаждавайки им се, и когато се събуждаше, все още беше с Бога в мислите си. Открих, че ако се моля, докато лежа в леглото, имам склонност да заспивам доста бързо – очевидно Сатана не оценява светците, които говорят с Бога или са заети с Неговите интереси!
Апостол Павел е имал преживявания, подобни на тези на Давид. Той съветва колосяните да „търсят горното, където Христос седи отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното“ (Колосяни 3:1-2). Той препоръчва на филипяните да „се радват в Господа винаги. Пак ще кажа: радвайте се!“ (Филипяни 4:4). Той продължава да ги насърчава да не се тревожат за нищо, а усърдно и благодарно да предават всичко на Бога. Божият мир тогава ще пази сърцата и умовете им чрез Христос Исус. Освен това, имаше положителни неща, които трябваше да заемат умовете им. Един от нашите проблеми е, че твърде често умовете ни са заети с неща, които са негативни, изобщо не са добри за нас. „Накрая,“ каза той на филипяните, „всичко, което е истинно, всичко, което е почтено, всичко, което е праведно, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е достойно за похвала – за тези неща мислете. Това, което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, и Богът на мира ще бъде с вас“ (ст. 6-9).
Не, не ни е казано, че можем да контролираме мислите си. Но ни е казано с какво да изпълваме умовете си и ни е дадено уверението, че Богът на мира ще бъде с нас. Каква прекрасна перспектива!
Връщайки се към Псалмите, ние сме уверени, че „при множеството на моите тревоги [или „тревожни мисли,“ JND] в мене, Твоите утешения веселят душата ми“ (Псалм 94:19). Занимаването с тревожни мисли никога няма да ни донесе мир и контрол над тях. Бог не ни обещава това, но Той ни дава много по-добри неща, с които да изпълваме умовете си. Ако ги изпълним с Христос и Божиите неща, умовете ни ще бъдат твърде заети с добро, за да бъдат самозаети.
Нека не се тревожим за птиците, които летят над главите ни. По-скоро, нека се занимаваме с нашия Господ Исус Христос и с всички добри неща, които Бог ни дава в Него и с Него. Така Бог ще ни помогне да контролираме мисловния си живот за Негова слава и наша радост.
