Колко красиво ни показва това нежната грижа, която Бог има към всички Свои създания! Той не пропуска да намери дом за най-безполезните птици и гнездо за най-неспокойните. Каква увереност трябва да ни даде това! Как трябва да почиваме! Какъв покой получава душата, която се хвърля върху бдителната нежна грижа на Този, Който осигурява толкова пълно нуждите на всички Свои създания.
Давид показва този никога не провалящ се знак на сърце, което познава Господа: увереност в Бога преди всичко и на всяка цена: „Моля, нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са големи“ (2 Цар. 24:14). Сладко и скъпоценно мисъл за това, което Господ е за Своя народ! И Той добре знае как да изпълни сърцето с увереността, че Той заслужава неговото доверие. Дори докато наказва, Бог е по-любящ, по-верен, по-достоен за доверие от всеки друг.
Простото убежище на светеца е в Бога. „Бог е моята защита.“ Това не е контрапланиране, нито използване на човешки средства за посрещане на силата на врага. Може би частично и за известно време ще успеем така, но използвайки плътски оръжия, сме загубили зависимостта, която призовава Бога, и съвършенството на ходене и свидетелство, което чакането на Него дава.
Има моменти, когато Бог ни кара да чувстваме, че не можем да разчитаме на човек, а само на Него. Често получаваме утеха от хора: „Бог, Който утешава унилите, ни утеши с идването на Тит“ (2 Кор. 7:6). Но не трябва да разчитаме на човек. Затова има моменти, когато трябва да кажем: „Всички хора са лъжци“ (Пс. 116:11), и ние сме хвърлени върху Господа.
