Служене – май 2018 г. – Списание „Благодат и истина“
Живот, който възвеличава Бога
„Ще благославям Господа по всяко време; хвалата Му ще бъде винаги в устата ми. Душата ми ще се хвали с Господа; смирените ще чуят и ще се зарадват. Възвеличете Господа с мене и нека заедно възвисим името Му.“ —Псалм 34:1-3 KJV
„Възвеличавам“ означава правя голям, хваля, почитам, хваля се с, издигам, насърчавам и обявявам за велик. И така, какво означава да „възвеличим Господа“? Как можем да направим Бога голям?
Разгледайте два различни начина да погледнете на думата „възвеличавам“. Единият е да я сравните с микроскоп, който прави малък обект да изглежда по-голям. Другото сравнение е с телескоп, който взема това, което е далеч и изключително голямо, и го приближава. Живот, който възвеличава Господа, прави точно това; това е живот, който приближава Бога до тези, с които влиза в контакт.
Животът на Господ Исус
Точно това направи Господ Исус. Неговият беше съвършеният живот, който прослави и възвеличи Бога. В Псалм 69 четем за вътрешните чувства и страдания на Господ Исус (ст. 2-4, 7-12, 20-21). Виждаме също какво постига такъв живот за Божията слава, когато псалмът пророчески говори за Господа: „Ще хваля Божието име с песен и ще Го възвеличавам с благодарност“ (ст. 30).
В Евреи 10:5 виждаме, че Господ Исус беше инструментът, който Бог използва, за да се приближи до нас. Четем: „Жертва и приношение Ти не пожела, но тяло Ми приготви“ (NKJV). Това е цитат от Псалм 40, псалм, който говори за Господа като всеизгаряне. Той продължава в стих 16, като заявява: „Нека всички, които Те търсят, да се радват и да се веселят в Теб; нека тези, които обичат Твоето спасение, да казват непрестанно: „Господ да бъде възвеличен!““ Това е, което направи животът на Господ Исус. Той прослави Бога по всякакъв начин и по този начин Той приближи Бога до нас.
Писанието казва: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог... и Словото стана плът и живя между нас, и ние видяхме Неговата слава... пълна с благодат и истина“ (Йоан 1:1,14). В Йоан 14:9 Господ Исус каза: „Който е видял Мен, видял е Отца.“ Той възвеличи Бога, бидейки „Бог... явен в плът“ (1 Тимотей 3:16). Господ приближи Бога до нас, за да можем да видим Неговото величие.
Нашите животи
Нашите животи също трябва да възвеличават Бога. Вярвам, че Писанието ни учи, че цялото ни същество – тяло, душа и дух – трябва да възвеличава Бога. Разгледайте изявлението на Мария: „Душата ми възвеличава Господа“ (Лука 1:46). Душата е седалището на нашите емоции, така че нейното най-съкровено същество искаше да възвеличи своя Бог. Йоан Кръстител имаше същото желание, когато каза за Господ Исус: „Той трябва да расте, а аз да намалявам“ (Йоан 3:30).
Това трябва да бъде и нашата амбиция, както чрез тялото ни, така и чрез емоциите ни. Павел каза: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога, и вие не сте свои? Защото сте купени на цена; затова прославете Бога в тялото си и в духа си, които са Божии“ (1 Коринтяни 6:19-20). Той също така призова: „Умолявам ви... братя, заради Божиите милости, да представите телата си в жива жертва, свята, угодна на Бога, което е вашето разумно служение. И не се съобразявайте с този свят, но се преобразувайте чрез обновяването на ума си, за да можете да докажете каква е добрата, угодна и съвършена Божия воля“ (Римляни 12:1-2).
Примери за такъв живот се намират в Даниил 1:8 и 3:28. Лицата там решиха в сърцата си да живеят само за Бога; те нямаше да се поклонят на никой друг. По много практичен начин техният живот приближи Бога, за да видят всички!
Павел беше готов животът му да донесе слава на Бога. Всъщност той желаеше да възвеличи Господа в живота и смъртта. Прочетете какво написа той на вярващите във Филипи: „Според моето усърдно очакване и надежда, че в нищо няма да се посрамя, но с цялата смелост, както винаги, така и сега Христос ще бъде възвеличен в тялото ми, било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка. Но ако живея в плът, това ще означава плод от труда ми; но какво да избера, не мога да кажа. Защото съм притиснат между двете, имайки желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре. Въпреки това да остана в плът е по-необходимо за вас. И като съм уверен в това, знам, че ще остана и ще продължа с всички вас за вашия напредък и радост във вярата“ (Филипяни 1:20-25). Павел искаше да отиде да бъде с Христос, но също така искаше светиите да растат в духовния си път с Бога. Неговото желание беше техният живот да дава плод за Божия слава и вярата им да бъде пълна с радостта, която идва от живота за Христос. Затова, било чрез смърт, било чрез живот, той желаеше да възвеличи, или да приближи, Христос до тях!
В края на живота си Павел искрено каза: „Защото аз вече се изливам като възлияние, и времето на моето отпътуване е наближило. Аз се борих в добрата борба, завърших пътя, опазих вярата. Най-после, приготвен ми е венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде в онзи Ден, и не само на мен, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:6-8). Павел възвеличи Христос.
О, дано животът ни приближи Бога до тези, до които се докосваме. Вместо да виждат нас, нека виждат Този, Когото желаем да възвеличим!
