Никога в историята на света нещата не са се движили с такава светкавична скорост. През последното десетилетие станахме свидетели на промени, за които смятахме, че ще отнемат векове за развитие. Хората може би с право ще възкликнат: „Какво следва?“ и „Къде води всичко това?“
В светлината на Божието Слово има едно сигурно и определено събитие от голямо значение, което идва скоро – много скоро. Господ Исус идва! Той ще извика във въздуха, което ще призове всички, които са подслонени от Неговата скъпоценна кръв, да Го посрещнат в облаците и да Го придружат до Отчевия дом, за да бъдат завинаги с Него и като Него (1 Сол. 4:16–17; 1 Йоан 3:2).
Вълнуват ли се сърцата ни при мисълта да видим Този, Който ни обича и умря за нас? Дали перспективата, че дори днес Той може да дойде, издига бедните ни сърца над радостите и скърбите на света?
И така, докато вървим в този свят с всички отговорности на училището и работата, ще открием, че има определени случаи, когато трябва да „победим“ (Рим. 12:21) и други, когато трябва да „стоим“ (Еф. 6:13). Как прекарваме дните, които Господ ни дава? Укрепваме ли се в истините, които Бог ни е дал в Своето Слово, или заспиваме сред удобни условия, само за да бъдем неочаквано събудени, когато Сатана отвърне на огъня и да се окажем безсилни в присъствието на врага?
Тези, които не са хранени, не могат да се бият. Нека използваме времето, което Господ ни дава, за да растем в личното си познание за Него и да ходим в общение с Него. Тогава ще имаме сила да устоим на нови атаки и да избегнем попадането в робство, по-жестоко от това, от което сме избягали.
Докато чакаме, нека живеем по-вярно и да поставяме Христос пред другите ежедневно, докато Той дойде, защото Той е достоен за всичко, което имаме и сме.
