В тази олимпийска година
Призовани да се състезаваме
Международният олимпийски комитет е създаден през 1894 г., а първите модерни олимпийски игри се провеждат през 1896 г. На всеки четири години МОК продължава традицията на олимпийските игри, наречени на гръцкия град Олимп, където са се провели за първи път.
Точната дата, когато са започнали древните игри, е несигурна, но може да е била още през 776 г. пр.н.е., когато се е провеждало само едно събитие – състезание по бягане на около 200 ярда, наречено стадион. През 724 г. е въведено състезание на два стадиона, а през 720 г. – състезание на една миля. През 708 г. са въведени борбата и събитията от петобоя (бягане, борба, скачане, хвърляне на диск и хвърляне на копие). Оттогава събитията на модерния петобой са се променили.
През 688 г. пр.н.е. е добавен боксът, а през 680 г. състезанието с колесници с четири коня става основна атракция. Други събития са добавяни от време на време след това, сред тях, през 520 г., състезание за мъже, които всъщност носели броня!
Модерните олимпийски игри се провеждат на всеки четири години от 1896 г. насам, с изключение на 1916 г. поради Първата световна война, и през 1940 и 1944 г. поради Втората световна война. Тази година игрите на XXX (30-та) Олимпиада ще се проведат в и около Лондон, Англия от 27 юли до 12 август. И 205 нации ще се състезават в 300 събития!
Вечните олимпийски игри
Има някои „олимпийски игри“, които не са нито игри, нито периодични събития; те са сериозни, постоянни конфронтации и конфликти, които се случват през целия живот на участниците, които влизат в игрите при новорождение! Говорим, разбира се, за християнския живот, в който влизаме, като се раждаме отново чрез вяра в нашия Спасител Исус Христос. Апостол Павел понякога сравнява християнския живот с олимпийско състезание. Например, той пише това на своя млад протеже Тимотей: „Подвизавай се в доброто войнстване на вярата“ (1 Тимотей 6:12 NIV). Неговата дума „подвизавай се“ всъщност е гръцката дума за олимпийско атлетическо състезание.
На друго място Павел съветва младия си ученик с тези думи: „Упражнявай се в благочестие. Защото телесното упражнение е полезно за малко, а благочестието е полезно за всичко, понеже има обещание за сегашния и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7-8). Неговата дума за „упражнявай се“ означава „дисциплинирай се“ или „посвети се на своето обучение“ – абсолютна необходимост във физическата подготовка за атлетически състезания, както и в подготовката за успех в духовните начинания.
По друг повод апостолът отбелязва: „Всеки, който се състезава в игрите, се подлага на строга тренировка. Те го правят, за да получат венец, който няма да трае; но ние го правим, за да получим венец, който ще трае вечно“ (1 Коринтяни 9:25). Във физическата сфера ползата от тренировките е ограничена и временна, докато в духовната сфера самодисциплината и „борбата“ обещават успех не само в настоящия живот, но и, което е по-важно, във вечния!
Правилата
В 2 Тимотей 2:5 Павел изтъква много важен момент: „Ако някой се състезава като атлет, той не получава венеца на победителя, освен ако не се състезава според правилата.“ Спортните събития се играят по набор от правила. Атлетът може да е превъзходно трениран, в най-добро физическо състояние и далеч по-добър от всички конкуренти, но ако не се състезава според правилата, той е дисквалифициран и не печели награда.
Например, американската бегачка Марион Джоунс беше лишена от златния си медал за щафетата на 1600 метра и бронзовия си медал за състезанието на 400 метра на Олимпийските игри в Сидни през 2000 г., след като призна, че е използвала допинг. Освен това Джоунс беше осъдена на шест месеца затвор за лъжа пред разследващите относно употребата на наркотици (въпреки че по-късно призна). Освен това трите съотборнички на Джоунс също бяха лишени от медалите си за същите състезания, въпреки че нямаше доказателства, че са използвали някакви стимуланти.
В интернет има дълъг списък с атлети от многобройни страни, които са били лишени от трудно спечелени медали поради употреба на наркотици и друго незаконно олимпийско поведение.
В християнския живот е още по-важно както да знаем, така и да практикуваме правилата, предписани в Божието Слово, незаменим и неразделен инструмент за нашето обучение, който ни ръководи във взаимоотношенията с другите хора и с нашия Бог.
Състезанието
Тогава трябва да се хвърлим с цялото си сърце в състезанието с всяко желание да спечелим! „Не знаете ли, че в състезание всички бегачи бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че да получите наградата“ (1 Коринтяни 9:24). За разлика от олимпийските събития, където само един получава златото, всеки християнин може да бъде златен медалист.
Целта
Освен да се борим с цялата си сила и смелост, трябва да държим очите и ума си върху целта – крайната цел на състезанието. Павел, изключителен „атлет“, какъвто беше, обясни своята техника: „Аз се стремя да постигна това, за което Христос Исус ме е постигнал... Аз се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която Бог ме е призовал нагоре в Христос Исус“ (Филипяни 3:12-14).
В християнския живот, да „се стремим към целта“ означава да живеем чрез вяра. Евреи 11 ни дава дълъг списък с минали шампиони, които са триумфирали чрез вяра. Техните примери служат като насърчение, но нашият истински източник на вдъхновение за победа идва чрез „взирането ни в Исус, Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра“ (Евреи 12:2). Исус е започнал живота на вяра и го е демонстрирал на най-високо ниво, практикувайки го превъзходно и безупречно! „Той издържа кръста (Неговото събитие на неописуем ужас), презирайки срама му (пред гневни, изпълнени с омраза, подиграващи се зрители), и седна отдясно на Божия престол“ (Неговата цел). Той не позволи нищо да попречи на Неговата победа и, на езика на олимпийците, спечели златото!
В християнското олимпийско състезание Господ Исус Христос е нашата цел и нашата награда. И Той е също така нашето вдъхновение, нашият идеал и нашият пример.
Насърчителна реч за християнския отбор
Нека завършим, като прочетем тази адаптация на думите на насърчение на Павел, в Римляни 12:1-5, за всички членове на християнския отбор.
„Съотборници, моля ви, по Божията благодат, отдайте се напълно на Него, като жертва, и в този дух Той ще приеме вашето пълно и безрезервно посвещение. Не се разсейвайте от примамките около вас, които изпълват времето ви и поглъщат енергията на другите. По-скоро, концентрирайте цялото си същество върху вашето обучение, така че Треньорът да ви намери превъзходно подготвени и квалифицирани за състезанията. Това ще ви донесе голямо удовлетворение и награди! Не се гордейте твърде много със собствената си индивидуална способност или умение, а по-скоро се дисциплинирайте да мислите и действате като отбор, координирайки и хармонизирайки вашите качества и способности с тези на другите. В крайна сметка, никой от вас не превъзхожда или не печели злато сам. Но когато всеки полага най-добрите си усилия навреме и по сигнал, той помага на целия отбор, като хармонична единица, да отговори точно на волята и сигналите на Треньора, за да спечели и получи слава.“
