Исус наистина ли е Бог?
В цяла Латинска Америка, Африка, Европа и Северна Америка личността на Христос и доктрината за Троицата непрекъснато са атакувани. Днес, повече от всякога, важен въпрос, който трябва да зададем, когато срещнем непозната християнска група или прозелитизиращ непознат, е следният: „Какво вярвате относно личността на Христос, вечния Син Божи?“
Синът, равен на Отца
Първата част от този въпрос може да бъде: „Вярвате ли, че Исус е единственият Син Божи, равен на Отца, и че Той е Бог Син, Създателят на вселената?“ Четири мощни новозаветни глави свидетелстват за пълната, съзидателна божественост на Христос като Син Божи: Йоан 1, Колосяни 1, Евреи 1 и Откровение 1. Тези глави се отнасят до Христос като „Словото“, Който беше Бог и Който създаде всички неща (Йоан 1:1-3; Колосяни 1:16; Евреи 1:2). Освен тези четири глави, много други Писания дават уникални свидетелства за Него. В Йоан 10:30 Исус Сам заяви: „Аз и Отец сме едно.“ Павел се позовава на „славата на нашия велик Бог и Спасител, Исус Христос“ (Тит 2:13 NASB).
Какво казва Старият Завет за божествеността на Христос? Исая 9:6 заявява, че Господ Исус е могъщият Бог: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде... и Името Му ще се нарече... Могъщ Бог.“ Този Могъщ Бог е споменат във Второзаконие 10:17 като „Господ на господарите... могъщият и страховитият Бог.“ Еремия 32:18 по-нататък заявява, че името на този Могъщ Бог е Йехова: „О, велик и могъщ Боже. Господ (Йехова) на Силите е Неговото Име.“ Исус Навин 22:22 също го прави.
Странно е, че има някои, които ще се съгласят, че Исус е бил Йехова от Стария Завет и също Могъщият Бог, но след това казват, че „Могъщият Бог“ не е същото като „Всемогъщият Бог.“ С други думи, те казват, че Исус е един могъщ Бог, но не Всемогъщият Бог. Много Писания отговарят на този аргумент, като ясно заявяват, че името на Всемогъщия Бог е Йехова. Например Битие 17:1 казва: „Господ (Йехова) се яви на Аврам и му каза: „Аз съм Бог Всемогъщ; ходи пред Мен и бъди непорочен.“ Когато Господ по-късно се яви на Моисей, Той каза: „Аз се явих на Авраам, Исаак и Яков като Бог Всемогъщ, но с Моето име Господ (Йехова) не им се открих.“ Псалмистът свързва различните имена на Бога, когато заявява: „Който живее под закрилата на Всевишния, ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще кажа на Господа: „Моето убежище и моята крепост, моят Бог, на Когото се доверявам.“ Истината е, че всички тези старозаветни имена се отнасят до един Бог – Могъщия, Всемогъщия, Аз Съм, Йехова и Бог – и че Исус е този Бог (Псалм 45:6; Исая 9:6; Откровение 1:10-18). Той е Всемогъщият Бог Създател, Бог Син, равен на Отца и Светия Дух в тайната на Божеството.
Не се очаква да разберем тази тайна, но е необходимо да я приемем с вяра в Божието Слово.
Божият Син от цялата вечност
Друга важна част от нашия въпрос е следната: „Вечна ли е връзката между Отца и Сина, или е започнала във Витлеем, както Евреи 1:5 изглежда намеква, когато казва: „Ти си Моят Син, днес Аз Те родих“? Първо забележете Йоан 1:14: „И Словото стана плът и живя между нас, и ние видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина.“ Божествената слава, която Господ Исус прояви в плът, беше славата, която Той имаше с Отца от вечността. Отново в Йоан 17:24 Синът казва на Отца: „Ти Ме възлюби преди основаването на света.“ Той говореше за вечна любов между Отца и Сина.
Всяка истинска любов има своята отправна точка тук – с тази вечна отправна точка: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“ (Йоан 3:16). Любовта, която Бог имаше към света, се измерва с даването на Неговия единствен Син – Този, Който беше Синът преди да бъде изпратен в света.
Четвъртото позоваване е в притчата за лозето: „Той имаше още един да изпрати, възлюбен син: изпрати го последен при тях, казвайки: „Ще уважат сина ми“ (Марк 12:6). В тази притча собственикът на лозето е образ на Бог Отец. Когато собственикът изпраща единствения си син в лозето, това е като Отец, който изпраща Своя единствен Син в света. Ясно е, че Господ Исус се е наслаждавал на връзката на Син с Отец, преди да дойде в света.
В обобщение, Господ Исус беше Синът: преди да дойде в света; преди основаването на света; преди създаването на вселената (Евреи 1:3); от цялата вечност – пребъдващ в лоното на Отца (Йоан 1:18). Който отрича това, намалява силата на евангелието, атакува вечната отправна точка на истинската любов и замъглява славата на Божия Син.
Синът като Човек и Месия
Но какво да кажем за стиха Евреи 1:5, споменат по-рано: „Ти си Моят Син, днес Аз Те родих“? Забележете първо, че този старозаветен цитат се появява и на две други места в Новия Завет, Евреи 5:5 и Деяния 13:33. Въпреки че се прилага към раждането на Господа в Евреи 1:5, той се прилага към Неговото възкресение в Деяния 13:33 и към Неговото прославление в Евреи 5:5. Исус не стана ли Син, докато не беше възкресен или прославен? Разбира се, че не.
Какво е истинското значение тогава на тези стихове? Псалм 2:7, където това твърдение е намерено за първи път, го прилага към Месията. Месията щеше да приеме тази специална връзка на Син с Йехова, когато се роди като човек. Вече съществуващ като вечен Син в Своята божествена природа, Господ Исус влезе в тази специална месианска връзка като човек при Своето раждане. Неговото възкресение и прославление допълнително потвърдиха, че Той наистина е Месията, Божият Син.
Като съвършен човек на земята, Господ Исус беше подчинен на Своя Отец. Като човек Той призна, че Неговият Отец е по-велик от Него, по-велик по приоритет и авторитет. Така Той каза в Йоан 14:28: „Отец е по-голям от Мен.“ И отново, в Йоан 10:29, Той каза: „Моят Отец, Който Ми ги е дал, е по-голям от всички.“ Като съвършен човек, Исус беше покорен на Своя Отец и призна Неговото върховенство. Ставайки човек, Той зае позицията на слуга и беше послушен до смърт, дори смърт на кръст, заради нас (Филипяни 2:6-8). И все пак Той нито за миг не престана да бъде вечният Син, Създателят на вселената. Когато водите на Галилейското езеро станаха бурни, Той ги успокои с „Мълчи, утихни“ (Марк 4:39). Такава е тайната на Въплъщението.
Страдащ и изкушаван, но без грях
Въпреки че никога не престана да бъде Бог, Исус стана човек във всяко отношение, освен в греха (Евреи 4:15). Гладeн, Той се нуждаеше от храна; жаден, Той поиска вода; уморен, Той заспа; изкушаван, Той страдаше. Неговите страдания бяха много реални: „Той пострада, бидейки изкушаван“ (Евреи 2:18) повече, отколкото някога можем да знаем. Можеше ли да съгреши? Не! В единството на Своята Личност – съвършен Бог и съвършен човек – Той не можеше да съгреши. И все пак Той страдаше, съпротивлявайки се на изкушението (Матей 4:1-11; Лука 4:1-13).
Понякога се дава пример с благороден метал, като злато, който, когато е подложен на изпитание – като изключително висока температура – го издържа, като по този начин доказва, че наистина е такъв метал. По същия начин, изпитанието доказа кой е Исус. Но за разлика от метала, Господ имаше човешки чувства. Той усещаше всяко изпитание и страдание, съпротивлявайки им се. Както казва Евреи 5:7: „В дните на плътта Си... Той принесе молитви и молби със силен вик и сълзи към Този, Който можеше да Го спаси от смърт, и беше чут поради Своята благочестивост.“
Неговите страдания бяха реални. Въпреки това, Той не можеше да се провали. Страданията само показаха Неговата свята природа. При Неговото раждане ангелът каза на Мария, че нейното „свято потомство ще се нарече Син Божи“ (Лука 1:35). За разлика от нас, или дори от Адам, който беше създаден невинен, Исус беше свят от момента на зачатието. „В Него няма грях“, написа Йоан (1 Йоан 3:5). Петър каза, че Той е Този, „Който не извърши грях“ (1 Петър 2:22). А свидетелството на Павел беше, че Той е Този, „Който не позна грях“ (2 Коринтяни 5:21).
Призив за поклонение
Когато виждаме Исус като вечния Син – готов да остави Своята божествена слава, за да стане човек, и да отиде на кръста заради нас, за да страда там под тежестта на нашия грях – ние свеждаме глави и се покланяме. Тази истина относно личността на Христос е в сърцето на евангелието – вечен Син, Създател, Бог в плът, съвършен безгрешен, страдащ и изкушаван Първосвещеник. Кой може да разбере всичко това? Никой от нас. Но кой може да откаже да Му се покланя с обожаващи сърца?
