Евангелието на Бога е прекрасната вест за спасение, най-добрата вест, която някога е била съобщавана на човечеството. Думата евангелие означава „добра вест“ или „добра новина.“ Апостол Павел се нарича в Римляни 1:1 „отделен за Божието благовестие.“ В Римляни 15:15-16 той доразвива това, казвайки, че по Божията благодат той е „служител на Исус Христос между езичниците, като свещенодейства Божието благовестие, за да бъде приносът на езичниците благоприятен, осветен от Светия Дух.“ Казвайки това, той показва, че Божието благовестие включва много повече от просто как човек може да получи прошка на греховете си, да отиде на небето и да избегне ада.
Самото евангелие включва вестта, че тъй като всеки човек е изгубен и абсолютно неспособен да спаси себе си, Бог изпрати Своя Син, Господ Исус, да стане човек, за да умре за нашите грехове на кръста на Голгота. То ни казва, че Бог е показал пълното Си приемане на делото на Своя Син, като Го е възкресил от мъртвите и Го е поставил от дясната Си ръка в слава. И Бог предлага прошка на греховете и пълно спасение на всеки, евреин или езичник, който лично приеме Христос като Спасител. То ни дава да знаем, че днес всички, които правят това, са обитавани от Светия Дух и са обединени, за да образуват Църквата, тялото и невестата на Христос (1 Коринтяни 12:12-27; Ефесяни 5:23-32). Вярващите от миналите и бъдещите векове също получават прошка на греховете и всяко благословение, което Бог е определил за тях чрез завършеното дело на Господ Исус.
Евангелието на Бога включва как сега можем да живеем, за да Му угодим, и как Господ Исус ще дойде, за да ни вземе при Себе Си завинаги. То ни показва, че в скоро време Господ Исус ще установи Своето царство и как след това Той ще бъде прославен в съд, когато хвърли дявола и неговите ангели и всички, които са застанали на страната на дявола, в ада завинаги, докато тези, които са били спасени чрез Неговото дело на Голгота, ще бъдат с Него в блаженство завинаги.
Тази славна вест за триумфа на Господ Исус и всичките Му резултати се нарича евангелие на Бога, защото идва от Бога и акцентът е върху Бога. Йоан 3:16 е наречено „евангелието накратко“, защото ни казва, че „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
Когато Писанието се отнася към евангелието на Христос, това е същата добра вест. Използвайки този израз обаче, акцентът е върху Исус Христос, Божия Син, Спасителя, обещан от Бога от деня, в който човек стана грешник, Който е направил всичко, което е било необходимо за нашето спасение. Той е Този, върху Когото е фокусът, когато евангелието се споменава по този начин. Бог се радва да ни напомня, че Неговият Син, Исус Христос, Го е прославил във всеки детайл. Бог е направил Него, Когото хората отхвърлиха и приковаха на кръста, Господ на всичко! Освен Него няма спасение. Неговото прекрасно дело трябва да бъде провъзгласено надалеч и нашироко.
Отново и отново Библията просто говори за „евангелието.“ Но тя използва и редица други изрази, в зависимост от това, за какво може да се отнася конкретно. Марк 1:1 се отнася до „евангелието на Исус Христос“ – добрата вест е за Него! В четирите Евангелия и в други пасажи четем за „евангелието на царството.“ Евреите очакваха обещания Месия да установи Своето царство по буквален начин, като ги направи водеща нация в света и покори римляните и всяка друга нация, която ги потискаше. Божията добра вест е, че можем да бъдем в подчинение на Божия избран Цар още днес, преди Неговото 1000-годишно царство да бъде буквално установено на тази земя, която е била очистена чрез съд от всички Негови врагове (Откровение 19).
Павел се позовава няколко пъти на „моето благовестие“ – добрата вест, която му е била дадена да провъзгласява. Той също така използва термина „нашето благовестие.“ Това е било конкретно „благовестието на необрязаните“, за разлика от „благовестието на обрязаните“ (Галатяни 2:7), защото неговото поръчение от Бога е било особено да донесе добрата вест на езичниците, докато сферата на работа на другите апостоли е била особено към евреите. Също така, на Павел е било поверено прекрасното учение за Църквата, нещо, което в минали времена никога не е било разкрито на Божия народ.
Други изрази за евангелието, използвани в Писанието, са описателни и лесно разбираеми и могат да бъдат оценени от всеки християнин днес. Някои от тях са: „славното благовестие на блажения Бог“, „славното благовестие на Христос“, „благовестието на Божията благодат“, „благовестието на Неговия Син“, „благовестието на вашето спасение“ и „благовестието на мира.“ Опитайте се да ги намерите, докато четете Новия Завет!
В Откровението имаме един последен израз, „вечното благовестие“, който на пръв поглед изглежда малко по-различен от всички други препратки, които разгледахме. Той е адресиран до всички, които живеят на земята под съд по време на Скръбта и ги призовава да „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото е дошъл часът на Неговия съд; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“ (Откровение 14:6-7). Дори в това тържествено време на заслужен съд, Бог призовава хората да влязат в правилни отношения с Него. Въпреки че не е конкретно споменато в този стих, от други части знаем, че делото на Господ Исус е единствената основа за спасение за човечеството, независимо от кое време в човешката история.
Евангелието накратко Йоан 3:16 е наречено „евангелието накратко“, защото ни казва, че „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
