Националните исторически обстоятелства на Израел
В Псалм 80 е забележително как тук сме на основата на Израел, техните минали или бъдещи исторически асоциации, а не Христос (макар че всичко зависи от Него, разбира се) или благочестивия евреин сред отстъпническото събрание. Може да имаме превземане на Йерусалим, конфедерации, древни избавления на Израел, с една дума, национална история или пророчество относно национални обстоятелства; но всичко е външно, а не вътрешни изпитания, така че Христос да се появи лично на сцената, освен когато Той приема събранието, макар че благочестивите в Израел са разграничени. Йехова също не се споменава, освен проспективно, когато те влизат в новия завет, до съда на последната конфедерация, която прави Йехова известен като Всевишен над цялата земя. Тези псалми не изключват, доколкото разбирам, евреите — те са част от Израел; и тогава в Юда Йехова ще бъде разкрит: само целият Израел, включително Йосиф, е исторически въведен — нацията. В този псалм Бог е адресиран като Пастир на Израел, Който води Йосиф като стадо и обитава между херувимите. Това отново е историческият Израел. Не е Бог, Който призовава от небето, нито идва. Той е видян чрез вяра само когато е там, заел Своето място в Израел.
Спешността на вярата: Сила, положена върху Човешкия Син
Псалмът е забележителен. Той вижда Бога в Израел — Неговия трон на правото там, и очаква Неговото сияние, раздвижвайки силата Си, за да им помогне; но все пак, както в Израел от древността в пустинята, Ефрем, Вениамин и Манасия бяха непосредствено до ковчега зад скинията, а светилището вървеше непосредствено пред тях при похода на лагера (Числа 10). Това беше Йехова, Бог на силите. Вярата очаква Неговото присъствие в сила с Неговия народ, както беше тогава. Трогателният въпрос е: „Докога“ — спешността на вярата — „ще се гневиш срещу молитвата на Твоя народ?“ Това също се разглежда с вяра. Лозата, изведена от Египет, беше опустошена; нейната ограда (както наистина Исая ги беше заплашил) беше съборена. Сълзите бяха питието на Йеховия народ. Те молят Бога да погледне от небето и да посети лозата, лозето и клона, укрепен за Самия Бог — семейството на Давид, предполагам. Все па пак това беше Божието порицание; но освен това, то очаква божествената ръка на силата да бъде върху човека на тази сила — Човешкия Син, Когото Бог беше укрепил за Себе Си. От това можем да разберем, и не само от Даниил 7 (което просто дава особено място на Човешкия Син), защо Господ обичайно си дава титлата Човешки Син. Той е Този, тогава, наистина отхвърлен, но върху Когото Божията дясна ръка трябва да бъде в сила. Към това Господ се позовава, Лука 22:69 (само чете „отсега нататък“ вместо „след това“). Слязъл по благодат, Неговата мисия там беше приключила; от този час те щяха да Го познават само във възвишена съдебна власт. Това придава голямо значение на името, и като се вземе предвид Псалм 8, то включва избавлението на остатъка от Израел в широкия обхват на Неговата сила; защото като Човешки Син Той приема човечеството в Своята собствена Личност според Божиите съвети, само че е над всички дела на Божията ръка. Той е Господ на всичко, но като такъв, и по силата на Своето собствено дело за тях, осъществява това избавление на остатъка от Израел. Така народът на Йехова ще бъде запазен. Такъв е викът на този псалм — идването на сила от Йехова, Бога на Израел — сила, положена върху Човешкия Син. Викът е предизвикан от голямата беда в Израел; все пак Йехова е очакван, и вярата Го поставя в Израел. Когато Той така ги посети, те няма да се върнат от Него; когато Той ги съживи от праха, те ще призоват Неговото име (сравни Псалм 2, Месия).
Унижението и възвисяването на Човешкия Син
Стихове 3, 7, 19 дават темата на желанието: все още се очаква външно избавление. Стих 17 изисква специално внимание от вече отбелязаната гледна точка, тъй като показва какво е било в ума на Господа, когато е представял огромната аномалия, че този Човешки Син трябва да страда. Псалм 8, разбира се, дава ключа, в Божиите цели, както за унижението, така и за възвисяването, и мястото на човека. Именно това унижение Господ е наблягал на Своите ученици. Сега те очакват проявата на божествена сила в Него. Събранието и неговото единение с Христос, и индивидуално познатото осиновяване, са единствените неща, за които знам, че не са разкрити в Стария Завет; всичко относно Христос е било. Може би можем да добавим Неговата настояща позиция като свещеник. Нито едно от тези неща не се споменава в титлите, дадени на Христос в първата глава на Евангелието на Йоан, нито Неговото битие Христос.
