Пророчество за Изкупителя
От всички старозаветни книги, нито една не е цитирана по-често в Новия Завет от Книгата на Псалмите. От нейните 150 псалма, 15 обикновено се наричат месиански, защото се отнасят конкретно до Месията, Исус Христос, и Го идентифицират както като Син на Бога, така и като Син на Давид. Те са: 2, 8, 16, 22, 23, 24, 40, 41, 45, 68, 72, 89, 102, 110, 118. В тях Исус е представен не само като Цар на юдеите по рождение, но и като Цар на царете по силата на Неговия триумф над смъртта и Дявола.
Месианските псалми са известни и със своите ярки пророчества, свързани с раждането, живота, смъртта, възкресението, възнесението, прославянето, завръщането и вечното царуване на Исус Христос, Помазаника Господен. По принцип, има месианска препратка към псалм за всяка фаза от съществуването на Господа от вечността до вечността. Таблицата в края на тази статия ще се опита да систематизира тези месиански събития, както са представени в Псалмите.
Но първо ще бъде разгледана двойната цел на Месианските псалми, последвана от някои типични коментари върху Псалм 2, където намираме първата конкретна препратка към Помазаника Господен.
Идентифицирането на Месианските псалми служи за две цели: да докаже, че Исус Христос от Новия Завет е Помазаникът Господен от Стария; и да насърчи вярващите да хвалят своя Месия.
Цел #1: Доказателство за самоличност
Евангелието на Матей започва с установяването на Исус от Назарет като Син на Давид, докато Евангелието на Йоан започва с доказването, че Божественото Слово е Създателят на Давид, защото „всичко чрез Него стана“ (Йоан 1:3 KJV). Така и в Откровението, Синът Божий описва Себе Си като „корен и потомък Давидов“ (Откровение 22:16).
Най-оспорваните въпроси относно Исус от Назарет са Неговото Божество и Неговото Възкресение. Всички ереси са незабавно разпознаваеми по тяхното отричане на Исус като Христос, Син на Живия Бог. Те също така отричат Неговото възкресение или пряко, или косвено. Изпълнението на пророчествата на Месианските псалми е следователно неоспоримо доказателство, че Исус наистина е Помазаникът Господен. Това означава, че събития като хваленията на „Цветница“ и очистването на храма, са били божествени свидетелства, че това наистина е бил по-великият Син на великия Давид.
Дори бичуването и разпъването бяха доказателства, че това е Помазаникът Господен. Юдеите не можеха да разберат смъртта на Христос, защото тя противоречеше на тяхната теология. Тъй като Христос трябва да бъде безспорно праведен, се предполагаше, че е невъзможно Бог да Го изостави (Псалм 22:1). И все пак викът на Господа на кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Псалм 22:1) беше доказателство, че Йехова винаги е оставал Негов Бог! Повтаряйки думите на Давид, Христос също доказваше Своята невинност.
Цел #2: Подтик към хваление
Тези, които се доближават до Псалмите, трябва да помнят, че те са написани като еврейска поезия и следователно са предназначени за хваление. Това прави Месианските псалми съществен елемент от поклонението, тъй като те подтикват Божия народ към хваление. Това не означава, че се нуждаем от ангелско красноречие, за да бъдем приети. Псалмите ни насърчават да хвалим Бога със сърдечна, искрена простота.
Когато Исус каза на фарисеите и книжниците: „Да; никога ли не сте чели: „От устата на младенци и кърмачета си приготвил хвала“?“ (Матей 21:16), Той цитираше Псалм 8:2. Този месиански псалм се отнася до Христос в Неговото вечно свещенство, където целият тамян (Левит 2:16) е добавен към приношенията. Тамянът, който символизира посветителните съвършенства на приношението, означава, че Христос като Свещеник изпълва мярката на нашите човешки ограничения в хвалението и поклонението.
Следователно, целта на познаването на Месианските псалми не е да ги пеем, сякаш сме прозелити под Закона, а да предоставим изобилен материал за спонтанно благодарение. Тези, които се събират на Господната трапеза, трябва да помнят, че самият Христос, на същата трапеза, цитира Псалм 41:9 при идентифицирането на Юда (Йоан 13:18) и Псалм 69:4, когато каза: „Мразеха Ме без причина“ (Йоан 15:25).
Изследване на Втория псалм
Самоличността на Царя
Псалм 2 има отличието да направи първата препратка към „Помазаника Господен“ (Псалм 2:2). Но ако някой попита „Кой е този Цар на славата?“ (Псалм 24:10), Новият Завет показва, че това е никой друг освен Христос, Синът на Живия Бог. Без съмнение, писателят Давид би могъл да приравни собствения си опит със описаните събития (2 Царе 5:17), но царят никога не е предполагал да се идентифицира с Единородния Син на Бога (Деяния 4:25-28).
Псалм 2:7 е цитиран три пъти в Новия Завет: „Ти си Мой Син: Аз днес Те родих“ (Деяния 13:33; Евреи 1:5; 5:5). Светият Дух полага големи усилия да покаже, че той се отнася изключително до Христос, Сина на Живия Бог. Той също така го използва, за да докаже възкресението на Господа и Неговото божество.
Псалм 2 описва отхвърлянето на Господ Исус и последвалия Му триумф над всички Негови врагове. Той не само има моралното право да царува, но и се квалифицира по условията на „ако син, тогава наследник“ (Галатяни 4:7), „Той трябва да царува, докато не постави всички врагове под нозете Си“ (1 Коринтяни 15:25).
Владетели срещу Царя
Владетелите на този свят са обединени в своето решение да не признаят този Цар, нито да преклонят коляно в подчинение пред Него. Те се съвещават заедно, за да запазят властта си. Докато се мразят един друг, те координират усилията си срещу врага на своето деспотично зло.
Това доказва, че те са наясно с обещанието на Господа и умишлено му се противопоставят. Това първоначално се изпълни, когато Ирод и Понтий Пилат, заедно с народа, разпънаха Помазаника Господен: „В същия ден Пилат и Ирод станаха приятели: защото преди това бяха във вражда помежду си“ (Лука 23:12).
Псалмът продължава отвъд тази точка, за да разкрие, че Отхвърленият на земята сега е възцарен на Небето. Освен това, Той ще получи царството на баща си Давид, но въпреки това Той все още трябва да царува над свят, непознат за сина на Есей.
Тъй като Господ Исус е роден Цар на юдеите, Той има право да управлява от раждането си. Въпреки това, обещанието, че Той ще седне на трона на Своя човешки баща Давид, никога не е било изпълнено през живота Му. Подобно на това, обещанието за „краищата на земята за твое притежание“ (Псалм 2:8) доказва, че окончателното изпълнение на пророчеството остава неизпълнено.
Всичко това е отхвърлено от онези, които отричат, че Исус е Син на Бога. И твърдението, че Той е „Помазаникът Господен“, е оспорвано яростно от юдейските и езическите световни сили. Така псалмистът утвърждава, че „народите замислят суетни неща“ (Псалм 2:1). Божественият указ стои неизменен и Божият Цар ще триумфира и ще царува непобедимо над всички народи.
Божествен гняв
Хуморът е странно явление и вероятно не е съществувал до идването на греха. Абсурдните последици от Падението могат да предизвикат смях. Но хуморът отстъпва място на гняв, когато онези, които карат Бога да се смее, се опитват да свалят Христос и да Го лишат от Неговото наследство. В Псалм 2:4 Той първо „им се смее“, след това „им се подиграва“, след това показва „Своя гняв“ при отказа на владетелите да признаят Неговия Цар и да се поклонят в подчинение пред Него.
Иронията на човешката глупост е, че Бог вече е коронясал Своя Цар, който седи възцарен на небето: световните владетели завинаги закъсняват. На Царя е обещана непобедима сила чрез неизменен указ: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“ (Псалм 2:7). Този указ се повтаря отново в Новия Завет (Евреи 1:5). Времето за съпротива е отминало, но все още има време да се подчиним на Сина и да живеем.
Диспенсационно приложение
В по-късни времена световните сили ще се сговорят, за да осуетят Божието обещание относно Неговия Син. Непримирими противници отново ще се обединят в брак по сметка, за да се противопоставят на пророчеството. Но това ще бъде като несмесващата се смес от глина и желязо в краката на съня на Навуходоносор (Даниил 2:1). Политиката и религията ще образуват нечестив съюз срещу идването на Сина Човешки, за да се противопоставят на Неговото твърдение за законно наследство.
Давид представя тази политико-религиозна конфедерация като безумен брак по сметка, който ще доведе до нещастие. Защото Псалм 2:6-9 разкрива, че Бог вече е коронясал Своя Цар със слава и чест в небесния Сион. Враговете на Господа завинаги закъсняват, защото Този, когото техните бащи разпънаха, е жив от мъртвите и възцарен с Отца Си на небето. Този, който вече царува над ангелите (1 Петрово 3:22), все още ще постави всички Свои земни врагове под нозете Си, защото Той трябва да царува (1 Коринтяни 15:25).
Наистина, това, което се случи преди две хиляди години, все още ще се види в по-голям мащаб, когато 70-та седмица на Даниил се изпълни в петата световна империя от глина и желязо. Псалм 2 само докосва периметъра на църковната епоха, преди да скочи напред 2000 години към събития отвъд „идващия в облаците“ Син Божий (Матей 24:30). След това той предвижда публичното оправдание на Сина Човешки. И така, когато Синът и Наследникът бъде видян на Своя славен трон (Матей 25:31), бунтовниците са призовани да „целунат Сина“ (Псалм 2:12) като единствената си надежда за спасение.
Нека тези няколко коментара за Псалм 2 изострят апетита ви да изследвате останалите месиански псалми сами. Следната таблица е предоставена за помощ.
ХРОНОЛОГИЯ НА МЕСИАНСКИТЕ ПРЕПРАТКИ В ПСАЛМИТЕ
Тема Псалм Нов Завет
Бог Вечен 102:25-27 45:6 Евреи 1:8,10
Божеството – Бог Син 2:7 Евреи 1:15
Неговото царско рождение 89:3-4 Матей 1
Безгрешна човечност 45:7 22:9-10 Евреи 1:8 Лука 2:40,52
Безгрешност по време на изкушение 91:11-12 Матей 4:6; Лука 4:11
Цветница 8:2 Матей 21:16
Очистване на храма 69:9 Йоан 2:17
Предателство от Юда 41:9 69.25 Йоан 13:18 Деяния 1:20
Добрият пастир 23 Йоан 10:27-30; 18:9
Съвет на нечестивите 2:1-2 Деяния 4:25-28
Бичуването 129:3 Лука 18:33
Хвърляне на жребий за дрехите Му 22:18 Матей 27:35; Йоан 19:24
Разпъването 22:16 Йоан 19:37
Неговите агонии на кръста 22 Матей 27:39-50
„Жаден съм“ 69:21 Матей 27:34; Марк 15:36; Лука 23:36; Йоан 19:29
Неговото жертвено изоставяне 22:1 Матей 27:46; Марк 15:34
Неговата власт над смъртта 31:5 Лука 23:46
Изкупление чрез кръв 40:6-8 Евреи 10:5-7
Възкресението 16:10 118:22 Деяния 2:27-31 Деяния 4:11; 1 Петрово 2:7
Възнесението 24:3-5 68:18 110:1 Ефесяни 4:8 Деяния 2:34
Неговото прославяне 16:8-11 Деяния 2:25
Неговото безсмъртно, вечно свещенство 110:4 Евреи 5:6
Неговото завръщане на земята със сила 110:5-7 22:27-28 Матей 22:44 Откровение 14:20; 19:16
Управление над народите 72 2:8-9 22:27-28 Откровение 20:4
Неговото вечно царство 89:35-36 Откровение 11:15
Месиански препратки в псалми, различни от Месианските псалми
