ВЪПРОС: Кой беше прав и кой грешеше в епизодите с Яков и Исав относно първородството и благословението?
ОТГОВОР:
Когато разглеждаме подобни епизоди в Божието Слово, не трябва да позволяваме на нашия разум да замъглява уроците, които Бог иска да научим от тях. Винаги е добре да погледнем отвъд историята за всякакъв коментар върху нея или нейните герои, който Писанието ни дава. Учението на Библията е абсолютно последователно навсякъде.
Римляни 9:10-14 ни показва, че Бог в Своята суверенна цел е казал на Ревека: „По-старият ще служи на по-младия.“ И Бог ще осъществи Своите цели и планове. Всички човешки манипулации никога няма да променят Божиите цели или да попречат на тяхното изпълнение. Той винаги ще направи така, че всички неща да работят заедно за Неговата слава и за доброто на онези, които Го обичат.
Дори когато Бог, както в случая с Исав и Яков, разкрива Своята цел, човекът обикновено не обръща внимание, поставяйки собствените си желания над Божиите. Така в Битие 25:27-28 виждаме Исаак да предпочита Исав заради месото от лова му, а Ревека да предпочита Яков, нейния домашен син. Това беше провал в родителството, преди всичко, всеки да има любими деца, а след това да основава това фаворизиране на своите плътски харесвания. Това беше доста голям спад от красивото начало, което беляза по-ранните отношения на тази двойка (Битие 24:67; 25:21).
Когато разгледаме личния характер на Исав и Яков, този на Исав е на ловец – импулсивен, насилствен и силноволев, както виждаме с браковете му. Както в Стария, така и в Новия Завет Бог се фокусира върху неговото презрение към първородството; Евреи 12:16 го нарича „безбожен човек“. Характерът на Яков като измамник ни е представен още от раждането му и отново и отново го виждаме да крои планове да напредне с други, освен насилствени средства.
Докато отношенията на Яков с Исав бяха всичко друго, но не и братски, Бог просто ги разказва, без да коментира поведението на Яков. Лесно виждаме как Яков се възползва от глада на брат си, за да купи първородството му. Това не само щеше да му даде двоен дял от наследството, но също така включваше главенство на семейството и, най-важното, обещанието за идващия Спасител. Нашият всевиждащ и сърцезнаещ Бог не само ни показва как Исав неразумно размени бъдещо предимство за моментна удовлетвореност на апетита, но също така, че той презря първородството. За Бога това беше най-сериозен въпрос.
Бог не се концентрира върху никакви правни аспекти, свързани със сделката. Вместо това Той ни показва какво е било в сърцата както на родителите, така и на синовете, и как това е било изразено в това, което са направили, когато Исаак е решил да благослови синовете си (Битие 27). Слепотата на Исаак е била физическа, но също и духовна, тъй като той е изгубил от поглед изразената Божия цел за Исав и Яков и тяхното бъдеще. Докато Ревека не е забравила Божието пророчество, че по-старият ще служи на по-младия, няма индикация, че нейното поведение е било опит да се осъществи това. Нейният любимец е трябвало да получи благословението по един или друг начин. Скрупулите на Яков не са били основани на правилното и грешното на методите, които майка му е предложила, за да получи благословението, а на това дали те ще бъдат успешни. Що се отнася до Исав, той показа, че таи негодувание срещу Яков за това, че е взел първородството му.
Лесно е да се види грешката на всеки член на семейството. Но Божиите цели не могат да бъдат отменени от провали. Римляни 9:11 ни учи „че Божията цел според избора да стои, не от дела, а от Този, Който призовава.“ Благословението зависи от Божията вярност, а не от това дали човек го заслужава или го е спечелил.
Бог ни казва, че когато Исав „искаше да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го търсеше усърдно със сълзи“ (Евреи 12:17). Горчивият вик на Исав, когато беше лишен от благословението чрез измамата на Яков, показа неговото негодувание. Последващата му заплаха да убие Яков е доказателство за липсата му на покаяние. Яков никога не е похвален за начина, по който е получил благословението. Неговите начини да напредне са осъдени в Осия 12 и други пасажи. Ревека никога повече не видя Яков, след като той замина за Падан Арам.
Евреи 11:20 се позовава на Битие 27:33, където „Исаак се разтрепери извънредно и каза за Яков: „Аз го благослових – и наистина той ще бъде благословен.“ Той осъзна грешката, която почти направи, като искаше да даде благословението на Исав, когато Бог беше определил то да отиде при Яков. Независимо от неговата хитрост и протеста на Исав, Исаак сега действаше с вяра, приемайки Божията цел и как Бог беше позволил грешката му да бъде отменена, казвайки: „Наистина, той ще бъде благословен.“
Често грешим, но Бог винаги е прав и Неговите цели ще устоят, каквото и да стане.
