Яков като наследник на обещанията, които цени, но използва зли средства, за да ги осигури
Сега започва историята на Яков. Наследник на обещанията и ценящ ги, той използва средства, за да ги получи, зли и низки по характер. Бог отговаря на вярата му и наказва неговото зло и неверие. Бог би могъл да донесе благословението по Своя собствен начин (или да накара Исаак да кръстоса ръцете си, както направи с Яков); Яков, воден от майка си, следваше своя собствен път и не чакаше Бога. Но благословението беше пророческо и не можеше да бъде отменено. Божиите пътища и Неговата цел не можеха да бъдат променени. Исаак беше виновен, а Яков още повече: всичко беше надминато, за да отговори на вярата и да накаже злото във вярващия. Исав съзнателно се беше отказал от правото, когато имаше избор: Бог не беше в мислите му: той не може да получи благословението, когато последствията са налице. Човек трябва да действа само с вяра, когато последствията не се виждат, за да бъде благословен, когато дойде времето за благословение.
