И Той им каза: „Защо Ме търсехте? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ (Лука 2:49)
Това без съмнение е едно от най-ранните описания на среща с Господ Исус. Той беше просто малко момче, на дванадесет години. Това е единственият запис, който имаме за Господ Исус в Неговата младост. От времето на Неговото раждане до началото на Неговото публично служение, това е единственото писмено описание. Тъй като това е вярно, то ни говори много и е много поучителен момент – особено за Мария!
От времето, когато ангелът ѝ се яви, обявявайки раждането на Господ Исус, Мария имаше много неща за размисъл. Това е прекрасно изразено в нейната песен в Лука 1:46–55. Тя пее за нуждата си от Спасител (ст. 46–47) и за готовността си да възвеличи Господа с душата, духа и тялото си (ст. 46–48). Тя отдава хвала на Бога (ст. 46–48) за Неговата сила и милост (ст. 49–50), Неговото провидение и суверенитет (ст. 51–53), и за Неговите обещания и вярност в тяхното изпълнение (ст. 54–55).
Но сега, години са минали, и нейното момченце е на дванадесет години. Казано ни е: „И Той растеше и ставаше силен духом, изпълнен с мъдрост, и Божията благодат беше върху Него“ (Лука 2:40). Обичаят за тази набожна, благочестива двойка беше да ходят всяка година в Йерусалим за празника Пасха. От пасажа научаваме, че те пътували в керван с други. „Като мислеха, че е в групата, те вървяха един ден път и Го търсеха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, търсейки Го. И така, след три дни Го намериха в храма, седнал сред учителите, както слушаше тях, така и им задаваше въпроси. И всички, които Го слушаха, бяха смаяни от Неговото разбиране и отговори. И когато Го видяха, бяха изумени; и майка Му Му каза: „Сине, защо ни направи това? Ето, баща Ти и аз Те търсихме с тревога.“
Господ Исус отговори: „Защо Ме търсехте? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ Тук Господ Исус много ясно заявява защо е дошъл на този свят. В Йоан 4:34 чуваме как Той казва: „Моята храна е да върша волята на Този, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело“ (виж също Йоан 6:38; Йоан 17:4; Йоан 19:30).
Мария запази тази среща в сърцето си, което означава, че размишляваше върху всичко, което се беше случило. Без съмнение, когато стоеше до Кръста, всички тези неща се върнаха в съзнанието ѝ (Йоан 19:25).
Котва за днес
Господ Исус дойде да върши волята на Отца и да завърши Неговото дело. И Той го направи! Той угоди на Отца в съвършена вярност, послушание и святост.
