Имаше едно училище, сред планините на Вирджиния, с което никой учител не можеше да се справи. Момчетата бяха толкова груби, че учителите напускаха.
Един млад, сивоок учител кандидатства и старият директор го огледа; след това каза:
„Младежо, знаеш ли какво искаш? Ужасен побой! Всеки учител, когото сме имали от години, е трябвало да го понесе.“ Той отговори: „Ще рискувам.“
Накрая той се яви на служба. Един голям младеж, Том, прошепна:
„Няма да имам нужда от помощ. Мога сам да го набия!“ Учителят каза:
„Добро утро, момчета! Дошли сме да водим училище, но признавам, че не знам как, освен ако не ми помогнете. Да предположим, че имаме няколко правила. Вие ми кажете, а аз ще ги напиша на черната дъска.“ Едно момче извика: „Без кражби!“ Друго извика: „Навреме.“ Накрая се появиха десет правила.
„Сега“, каза учителят, „един закон не е добър, освен ако няма наказание, прикрепено към него. Какво ще правим с този, който нарушава правилата?“
„Да го бием по гърба десет пъти без палто.“ „Това е доста сурово, момчета. Готови ли сте да го спазвате?“ Още един вик и учителят каза: „Училището да се успокои!“
След ден-два „Големият Том“ откри, че обядът му е откраднат. След разследване крадецът беше открит – малко гладно момче, около десетгодишно. На следващата сутрин учителят обяви:
„Открихме крадеца и той трябва да бъде наказан според вашето правило – десет удара по гърба! Джим, ела тук!“ Малкото момче, треперещо, бавно се приближи с голямо палто, закопчано до врата, и помоли:
„Учителю, можете да ме биете колкото си искате, но моля, не ме карайте да си свалям палтото.“ „Свали това палто; ти помогна да се направят правилата.“ „О, учителю, не ме карайте!“ Той започна да разкопчава и какво видя учителят! Ето, момчето нямаше риза, а само връзки за презрамки над малкото си кокалесто тяло.
„Как мога да бия това дете?“ помисли си той. „Но трябва да направя нещо, ако искам да запазя това училище.“ Всичко беше тихо като смърт. „Как така си без риза, Джим?“
Той отговори:
„Баща ми почина и майка ми е много бедна. Имам само една риза, а тя я пере днес, и аз носех голямото палто на брат ми, за да ми е топло.“ Учителят с пръчка в ръка се поколеба. Точно тогава „Големият Том“ скочи на крака и каза:
„Учителю, ако нямате нищо против, аз ще поема боя на Джим вместо него.“ „Много добре, има определен закон, че един може да стане заместник на друг. Всички ли сте съгласни?“ Том свали палтото си и след пет силни удара пръчката се счупи! Учителят наведе глава в ръцете си и си помисли:
„Как мога да завърша тази ужасна задача?“ Тогава той чу цялото училище да ридае и какво видя? Малкият Джим беше протегнал ръце и прегърнал Том с двете си ръце около врата му.
„Том, съжалявам, че ти откраднах обяда, но бях ужасно гладен. Том, ще те обичам до смърт за това, че пое моя бой вместо мен! Да, ще те обичам завинаги!“
Върховният Заместник
Приятелю мой, ти си нарушил Божиите правила за праведност. Той казва:
Няма праведен, нито един… Защото всички съгрешиха.
Ти заслужаваш Божието наказание – вечна присъда. И все пак има Заместник за теб. Господ Иисус Христос понесе това ужасно бичуване за грешниците, когато умря на кръста.
Защото и Христос пострада веднъж за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога.
Ако Го приемеш като свой Заместник и Спасител, присъдата, която е паднала върху Него, никога няма да се повтори.
Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.
Но Той бе наранен поради нашите престъпления, бит бе поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние като овце се заблудихме; всеки се отби в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни (Исая 53:5-6).
