Живот с вечна стойност и значение
Светият Дух ограничи разказа на Йоан за живота на Господ Исус Христос, Месията, до подбор от знамения, събития и послания.
Имаше много повече неща, за които той можеше да пише, но той завърши своето евангелие с важно обобщение:
„А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Синът Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“ (Йоан 20:31 NKJV).
Евангелието на Йоан ни представя най-чудесната личност, Исус – Йешуа, което означава „Яхве е спасение“ – Който е Помазаникът, Синът Човешки и „Бог, благословен над всички“ (Римляни 9:5). И все пак еврейското ръководство Го отхвърли, нежелаейки да приеме Божия Месия и отказвайки да повярва, че Той е Божият Син. Докато еврейският народ отхвърля тези две точки, те не могат да имат смислена връзка с Господа, или Яхве, Който им се беше разкрил (Второзаконие 6:4-5). Еврейските водачи обвиниха Исус в богохулство, казвайки, че Той е извършил Своите велики чудеса чрез силата на Веелзевул (Сатана), въпреки че чудесата, които Той извърши, бяха ясни знаци, че Той е Месията (Матей 12:22-28). В допълнение, въпреки всички доказателства за противното, те Го обявиха за виновен в богохулство, когато Той потвърди, че е Божият Син (Матей 26:62-66).
Както вече споменахме, една от целите на Евангелието на Йоан е да породи вяра у тези, които четат или чуват написаното, за да могат да получат живот, като вярват в Неговото име. За съжаление, мнозинството не го искаше по времето на Исус, както не го желаят и днес. Но истината остава: Бог е Източникът на живота и великият Дарител на живота, и само чрез вяра получаваме живот (Йоан 3:16). Този живот не може да бъде отделен от Божията светлина и любов, тъй като нито едно от Неговите качества не може да бъде откъснато от Него.
И все пак еврейското ръководство многократно отхвърляше твърденията за месианството на Исус. В своята духовна слепота – следствие от тяхното закоравяване (Исая 6:10) – те Го отхвърлиха и осъдиха пред Пилат, римския управител; и след това принудиха Пилат да разпъне Исус.
Когато Исус възкръсна от мъртвите три дни по-късно, еврейските водачи разпространиха лъжата, че Неговите ученици са откраднали тялото Му от гроба. Тази лъжа, неподкрепена от никакви доказателства, все още се разпространява (Матей 28:11-15).
Осъденият гонител
Един човек, който следваше еврейското ръководство след смъртта на Исус Месията, беше Савел от Тарс. Той е роден в римската провинция Киликия, в днешна Турция. След образованието си там, Савел отиде в Йерусалим, където беше обучен от известен равин, Гамалиил. Савел стана водач сред тези, които преследваха еврейските вярващи – тези, които бяха приели Исус като Спасител и Месия (Деяния 8:1,3, 9:1). В Деяния 9 четем, че след като преследваше тези вярващи в Йерусалим и Юдея, Савел получи разрешение от йерусалимското ръководство да отиде в еврейската общност в Дамаск, за да арестува тези „от Пътя“ и да ги изправи пред съд. Точно преди Савел да пристигне в Дамаск, се случи нещо напълно неочаквано: Господ Исус, Месията, му се яви с голяма светлина и глас от небето. Отхвърленият Месия от Назарет – Когото еврейските водачи смятаха за фалшификат, бунтовник и богохулник, но Който е истинският Богочовек – се яви на Савел, казвайки: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ Не отне много време на Савел да осъзнае кой говори: Това беше Господ! Савел незабавно се подчини на Неговата власт, питайки Го какво трябва да направи. След няколко дни, през които Савел беше спасен и след това кръстен, този гонител беше преследван. Защо? Той беше започнал да проповядва в синагогата, че Исус е Месията, Божият Син, доказвайки от Писанията, че този Исус е Месията, Христос, Божият Помазаник. Нещата, които беше отхвърлил преди – точно както еврейското ръководство беше направило, с изключение на Никодим и Йосиф от Ариматея – той сега проповядваше като истина. Новите дейности на Савел бяха белязани от факта, че той използваше старозаветните Писания вместо равинските традиции, за да преподава истината. Спомнете си, Новият Завет все още не беше написан по времето на Савел.
По-голямата част от еврейската аудитория отхвърли посланието на Савел и започна да го преследва, но имаше няколко, които приеха неговото библейско учение. Същият модел продължаваше да се повтаря. В синагогите, които посещаваше, като например в Солун (17:1-10), Павел използваше Писанията, за да покаже, че Исус е Месията. Въпреки това, пред езическа аудитория той излагаше други аргументи, тъй като те не бяха запознати с Божието Слово (ст. 22-31). Многократно Павел трябваше да бяга, за да избегне убийство. Но животът му се беше променил драматично в такъв с голяма стойност, в хармония с Този, чийто живот е от вечна стойност.
В деня на Своето възкресение Господ Исус показа от Писанията, в разговора Си с двамата ученици от Емаус, че Той наистина е Месията (Лука 24:13-35). Петдесет дни по-късно, на Петдесетница, когато Светият Дух слезе от небето, апостол Петър също доказа от Писанията същото нещо за Господ Исус (Деяния 2:22-32). В своето обръщение Петър цитира Псалм 16, за да покаже, че Месията Исус наистина възкръсна от мъртвите и не видя никакво разложение (Деяния 2:31). Той също цитира стих 10 от този псалм, което ни води до следващата точка относно този огромен живот с вечна стойност.
Живот с вечна стойност
Светият Дух ръководеше Давид, докато той пишеше Псалм 16, описвайки идващия Месия като Човек на земята, Който винаги разчиташе на Бога и правеше това, което Му е угодно. Господ Исус е Бог над всички, благословен завинаги (Римляни 9:5), но Той е и Човек: Бог и Човек в една Личност. Това е тайна, която никой не може да разбере, защото никой не познава Сина освен Отец (Матей 11:27). Детайлите от живота на нашия Господ на земята, както са представени в Евангелията, никога няма да бъдат забравени, докато Псалмите – особено тези, наречени „месиански“ – ни помагат да ги разберем по-интимно, разказвайки за Неговите чувства.
Фокусирайки се върху Псалм 16, научаваме, че една от точките, която доказва съвършената човечност на Господа, живот с вечна стойност, е фактът, че Той се е уповавал на Бога, винаги разчитайки на Него (ст. 1, цитиран в Евреи 2:13). Исус винаги е действал в общение със Своя Бог, защото е дошъл с изричната цел да изпълни Божията воля, дори там, където човешкият род е напълно се провалил и законът не е могъл да донесе изцеление (Псалм 40:7-8). Храната на Христос е била да върши и да изпълнява волята на Този, Който Го е изпратил (Йоан 4:34).
Бог защитаваше и ръководеше Господ Исус, а Исус винаги се доверяваше на Своя Бог – уповавайки Му се, докато оставаше в това „Убежище“, или скривалище. Бог беше Неговият единствен обект и наслада (Псалм 16:2-3), докато тези, които тичат „след друг бог“ (ст. 4) – както ще правят, когато следват идващия Антихрист – ще си навлекат всякакви проблеми, както Господ Исус предсказа (Йоан 5:43-46). Същото важи и днес за тези, които се преструват, че вършат Божията воля, но следват собствените си идеи, хуманистични програми или сатанински фалшификати.
Господ Исус винаги се наслаждаваше на истинско общение със Своя Бог и с тези около Него, които зависеха от Него за всичко, включително за бъдещето си (Псалм 16:5-6). Такова общение е било преживяване на много вярващи през вековете. Освен това, Исус постоянно благославяше Господа, Който Му даваше съвет, наставлявайки Го дори през нощта (ст. 7). Исус винаги поставяше Своя Бог, съвършения Обект, пред Себе Си като Своя Защита, Спътник и Упование – Той винаги беше до Него (ст. 8). Дори по време на травматичните преживявания на отхвърляне от собствения Си народ Той можеше да каже: „Да, Отче“ (Матей 11:16-26 NASB, сравни с Исая 49:4).
Можем само да си представим какво е било за Него, когато един от близките Му ученици стана инструмент в ръката на Сатана, за да Го предаде на враговете Му. Колко тъжно е също, когато учениците Му Го изоставиха, а след това Петър Го отрече – дори с проклятие! И все пак, Господ Исус винаги поддържаше сладко общение със Своя Бог и Отец, Който Го водеше през тези трудни събития и преживявания (Псалм 16:9).
Той просто продължаваше да се доверява. Така Той беше напълно уверен, че Неговият Бог винаги ще бъде с Него, дори когато преминаваше през процеса на умиране, погребване и лежане в гроба. Включително и възкресяването от мъртвите (Псалм 40; Римляни 6:4), Исус винаги беше подкрепян от Своя Бог (въпреки че Той можеше да възкръсне от мъртвите със Своя собствена сила, което само по себе си е благословена тайна).
Исус винаги е бил уверен, че това дълбоко общение не може да бъде прекъснато или дори нарушено от никакви обстоятелства или ситуации. Затова Той е могъл да се радва и да гледа напред, с увереност, да премине през всичко, което е преживял като Божия свят. Наистина, Той е бил единственият истински благочестив, богобоязлив, законопослушен евреин; и Той е уповавал на Своя Бог, уверен, че Той няма да Го остави в областта на смъртта (Псалм 16:9-10). Чрез вяра Исус е виждал Себе Си вече от другата страна на смъртта, с пълнота от радост от дясната страна на Бога, предвиждайки Своето настоящо седене на небето (ст. 11).
Нещо подобно намираме в Йоан 17, в молитвата, която Исус изрече преди Своите последни страдания, където Той се постави духом след Своя кръст, възкресение и възнесение. Освен това, Господ знаеше, че Бог ще Го изостави само през трите часа на тъмнина на кръста (Псалм 22:1), което беше необходимо, за да се уреди въпросът за греха веднъж завинаги (2 Коринтяни 5:21). Но Бог нямаше да позволи Исус да бъде осквернен от нищо и затова Той се погрижи Неговият Син да бъде положен в чист гроб (Исая 53:9; Йоан 19:38-42). Колко забележително: Божият свят (Псалм 16:11) влезе в този живот чрез девствена утроба (Лука 1-2) и ще го напусне чрез девствен гроб (Псалм 16:10)!
Павел обясни в синагогата в Писидийска Антиохия (Деяния 13:35-37), че Давид е видял тление и все още е в гроба. Но в Псалм 16 Давид говори като пророк и тип на Месията, предвиждайки радостта от Божието присъствие с Исус в гроба и в Неговото възкресение.
Животът с вечна стойност продължава
Сега на небето, животът на Господа с вечна стойност продължава. Авторът на Евреи често използва Стария Завет, за да покаже величието на Месията, Който сега седи от дясната страна на Бога (Евреи 1:3). Той ще остане там, докато враговете Му не бъдат направени Негово подножие (ст. 13). Докато е на небето, през цялата епоха на благодатта, Той функционира като „Служител на светилището“, грижейки се за Божиите интереси (8:1-2 NKJV). Той е там и за нас (виж Евреи 2:18, 4:16, 6:19-20, 10:19-21, 13:15)!
Човекът на небето
Чрез вяра виждаме Исус като Човек на небето, увенчан със слава и чест (Евреи 2:9). Това беше предшествано от Неговата работа на кръста (ст. 17), за да доведе много синове до слава. Той стана техен велик Водач на спасението чрез страдания (ст. 10). Въпреки че е на небето, Той е свързан с вярващите – Неговите спътници (1:9) – които са на земята и за които Той се е осветил, не се срамува да ги нарича „братя“ (2:11). Той посочи тази удивителна истина на Мария Магдалина сутринта на Своето възкресение (Йоан 20:17).
Служението на нашия Господ Исус на небето е двойно: да разкрива името на Бог Отец на тези, които Той нарича Свои братя, и да пее Божиите хвали. С други думи, да даде правилен отговор на това откровение, пеейки от името и заедно с тези, които Той нарича „събранието“ (Евреи 2:12-13), наричани също „свети братя“ (3:1). Това е общността на призованите, от юдаизма и езичеството, която Той започна на Петдесетница и която ще доведе до завършване при грабването (Матей 16:18; Деяния 2:2-4; 1 Солунци 4:16-17; Евреи 11:40). Евреи 2:14-18 показва колко интимно Господ Исус на небето е свързан с тази общност от вярващи на земята.
Псалм 16 описва като пророчески предварителен преглед съвършения живот на Месията на земята, който е свързан с приноса за храна (Левит 2). Верните членове на Неговия народ представяха този принос на Бога. Свещеническото семейство ядеше някои части от него, но тамянът беше само за Бога (ст. 2). Днес в поклонение и обожание на нашия Бог и Отец ние представяме Този, чийто живот тук на земята беше и все още е от вечна стойност, и чиято стойност съзерцаваме, докато Той е на небето – осъзнавайки, че има елементи, които само Бог може да оцени.
Скоро нашият благословен Господ ще дойде и ще ни вземе при Себе Си (Йоан 14:1-3). Тогава ще се наслаждаваме да съзерцаваме Неговата вечна стойност и ще принасяме хвала и поклонение на нашия Бог завинаги.
БЕЛЕЖКИ
- Евангелието на Йоан завършва със следното изявление: „Има и много други неща, които Исус извърши, които, ако бяха написани едно по едно, предполагам, че дори самият свят не би могъл да побере книгите, които биха били написани“ (Йоан 21:25). С други думи, записаните подробности са достатъчни, докато много повече може да се добави. Евангелистите, водени от Божия Дух, използваха принципа на подбор, но техният подбор беше одобрен от Бога като пълен и достатъчен.
- Това име предполага, че Той е Бог, както и Човек. Името Господ (гръцки: Куриос) често се използва без определителен член и тогава, обикновено, се отнася до факта, че Той е Яхве (YHWH или Йехова). В други контексти това име подчертава Неговата власт като Човек, било то на земята или на небето.
- Господ Исус спазваше Мойсеевия закон – единственият евреин, който някога го е правил. Но Той се противопоставяше на човешките традиции, както се вижда в това, което често се нарича „Проповедта на планината“ (Матей 5-7). Той осъди лицемерието на еврейските водачи (15:1-20, 23). Християните са под нов закон (Римляни 8:1-4; Галатяни 6:2): съвършения закон на свободата, или царския закон (Яков 1:25, 2:8,12).
- Тук докосваме дълбока тайна. Като Човек, през трите тъмни часа, Господ Исус беше изоставен от Бога, когато Той даде Себе Си като върховна жертва (2 Коринтяни 5:21). И все пак, вечният Син беше придружен от вечния Отец (Йоан 16:32, виж също 3:35, 18:11). Неговата жертва беше извършена със силата на Светия Дух, тъй като Исус „чрез вечния Дух принесе Себе Си без петно на Бога“ (Евреи 9:14).
- Забележете, че пише: „Там положиха Исус“ (Йоан 19:42). Бихме казали: „Там положиха Неговото тяло“, но тази чудесна Личност е Словото, което стана плът (Йоан 1:14), и завинаги Той ще бъде неразривно свързан със Своето тяло.
