„Защото дори Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“ Марк 10:45
Евангелието от Марк представя Господ Исус като съвършения Слуга. Той дойде не за да Му служат, а да служи, и Неговото служение щеше да Го отведе чак до кръста. Това не беше случайно. Божията воля беше Той да даде живота Си като откуп за мнозина. Сатана би искал Той да поеме пряк път към славата, но пътят беше определен – той трябваше да мине през страдание, отхвърляне и смърт.
Помислете какво означаваше това. Господ на славата се смири и беше намерен във формата на слуга. Той понесе неразбиране, подигравки, присмех и срам. Накрая Той влезе в мрака на кръста, където извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“ Дори там Той остана послушният Слуга, изпълнявайки волята на Отца.
Евангелието от Марк ни показва, че цената на истинското служение е жертва. Да служиш означава да оставиш себе си настрана, да понесеш скрития път, да продължиш, когато няма признание. Слугата на Йехова не търсеше собствения си комфорт или собствения си път. Той даде всичко – дори живота Си – за нас. Нямаше пряк път до славата, на която сега се радва.
Това има послание за нас днес. Ако Божият Син се смири да служи, как можем да откажем смирения път? Ако Той понесе страдание за праведност, как можем да се свием от изпитание? Ако Той отказа преки пътища, как можем да очакваме по-лесен път? Следването Му означава да научим, че пътят към славата е чрез служение, жертва и послушание на Бога.
Котва за днес:
„Защото за това бяхте призовани, понеже и Христос пострада за нас, оставяйки ни пример, за да следвате Неговите стъпки:“ 1 Петър 2:21
