Спасението е било в ума на Бога във вечното минало и методът на това спасение е в личността и делото на Неговия възлюбен Син, Господ Исус. Когато разглеждаме делото на спасението, една от истините, които научаваме, е, че Христос е бил наш заместник. С това имаме предвид, че Господ Исус Христос е умрял на мястото на грешниците. Самата дума „заместване“ не е в Библията, но учението е както в Стария, така и в Новия завет. Например, когато на Авраам е било казано да принесе сина си Исаак като жертва на планината Мория, е имало заместване в последния момент, когато вниманието му е било привлечено към овен, хванат в храсталак за рогата си. Четем, че той „го принесе за всеизгаряне вместо сина си.“
Първият въпрос, който можем да зададем относно учението за заместването, е защо ни е нужен заместник? Библията ясно заявява, че „всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ и че „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 3:23, 6:23). Трябва да бъдем честни със себе си и да приемем, че тези твърдения се отнасят за всеки един от нас. Но Библията предоставя начин за избавление за всеки, който го приеме.
Господ Исус се позова на това в евангелието, когато заяви, че „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28, Марк 10:45). Това, което Той ни учеше, беше, че Неговата смърт ще бъде плащане на мястото на мнозина. В Евреи 9:27-28 четем: „определено е на човеците да умрат веднъж, а след това съд, така и Христос беше принесен, за да понесе греховете на мнозина.“
В Новия завет тази идея за заместник носи със себе си мисълта за „на мястото на“ и „за полза на“. Това се намира както във 2 Коринтяни 5:21 „Защото Този, Който не знаеше грях, Той Го направи грях за нас, за да станем ние Божия правда в Него“, така и в 1 Петър 3:18 „Защото и Христос пострада веднъж за греховете, праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживен по Дух.“
За да бъде Той наш заместник, трябваше да се случат три неща. Той трябваше да бъде на разположение, квалифициран и желаещ. Виждаме красива картина на всички тези три неща в Матей 8:1-4, когато човек с проказа дойде при Господ Исус. Те бяха слезли от планината, Той се направи на разположение. Човекът вярваше, че Исус е както квалифициран, така и способен да го излекува, но въпросът му беше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус протегна ръка и го докосна, казвайки: „Искам; бъди очистен.“ И веднага проказата му беше очистена.“
Когато дойде въпросът „кого да изпратя и кой ще отиде за нас?“, Господ Исус щеше да каже: Аз съм на разположение, „Ето ме, изпрати ме!“ Той беше непорочният, безгрешен Син Божи, Който беше квалифициран да бъде „Агнето Божие, Което отнема греха на света.“ Павел ни напомня, че Той беше готов, защото беше „Синът Божий, Който ме възлюби и даде Себе Си за мен.“
О, дано да оценим по нов начин, че Господ Исус беше нашият заместник и да можем да кажем с автора на химна:
О, Христе, какви тежести превиха главата Ти! Нашият товар беше положен върху Теб; Ти застана на мястото на грешниците, Понесе всяко зло за мен. Жертва, водена. Кръвта Ти беше пролята! Сега няма товар за мен.
