Когато Исус беше на път от Галилея към Юдея, Той мина през Самария. Пристигайки в самарянски град, наречен Сихар, Той седна до един от кладенците, които принадлежаха на Яков. Беше изтощен от дългото пътуване. Въпреки че беше вечният и великият АЗ СЪМ, като човек Той научи от собствения си опит какво означава да си уморен и изтощен.
Междувременно Неговите ученици бяха отишли в града да купят провизии. Изведнъж една самарянка се приближава до кладенеца, за да изтегли вода. Исус я моли да Му даде нещо за пиене и започва разговор с нея. Въпреки изтощението си, Той мисли за спасението на нейната душа. С голямо смирение и кротост Той най-накрая печели сърцето ѝ. Чудесният резултат е, че тази жена, която дълго време е живяла в блудство, става евангелист, която споделя с другите нещата, които лично е преживяла със Спасителя.
Последвалият разговор между Господа и Неговите ученици е много интересен:
Учениците Му казаха: Учителю, яж. А Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Затова учениците си казаха един на друг: Някой донесъл ли Му е нещо за ядене? Исус им казва: Моята храна е да върша волята на Този, Който Ме е пратил, и да свърша Неговото дело (Йоан 4:31-34). За Него беше много по-важно да бъде спечелена душа за небето, отколкото да задоволи човешките Си нужди. Негова храна беше да върши волята на Отца. Това даваше истинско удовлетворение на сърцето Му. Волята на Отца включваше приемането от Сина на всички, които щяха да бъдат привлечени към Него, както Той по-късно каза:
Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене; и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя. Защото Аз слязох от небето не за да върша Моята воля, а волята на Този, Който Ме е пратил (Йоан 6:37.38).
Виждаме следователно, че Христос не беше съсредоточен върху задоволяването на Своите естествени нужди, но Той копнееше да върши волята на Своя Отец и да отговори на духовната нужда на изгубените грешници.
Особено в Евангелието от Марк виждаме как Христос служи с голяма преданост, мислейки повече за нуждите на другите, отколкото за собствения Си комфорт. Можем да си зададем въпроса: Доколко сме съсредоточени върху нашите нужди и доколко се опитваме да отговорим на нуждите на другите?
По-блажено е да даваш, отколкото да получаваш (Деяния 20:35).
