По пътя към кръста
След като Христос изми нозете на Своите ученици в горницата, виждаме Го да споделя прекрасни истини с тях в Йоан 14 – 16. Въпреки че знаеше, че само няколко дни по-късно ще бъде разпнат, изправен пред невероятни страдания от ръцете на хора и накрая също от ръцете на Бога, Той мислеше повече за нуждите на Своите ученици, отколкото за нещата, отнасящи се до Него Самия. Той, Който копнееше за тяхното съчувствие, ги утешаваше с прекрасни думи на състрадание.
Малко преди да извърши най-великото дело, което някога е било извършено на този свят, Исус беше зает с бъдещето на Симон Петър. Христос се молеше за него, за да не отпадне вярата му. Когато войниците дойдоха да Го заловят, добрият Пастир отново мислеше повече за Своите ученици, отколкото за Себе Си, казвайки:
„И тъй, ако Мене търсите, оставете тия да си отидат“ (Йоан 18:8).
Войниците Му сложиха ръце и Го отведоха. Тълпа от хора и някои жени Го следваха, плачейки и ридаейки. Исус се обърна към тях и каза:
„Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си“ (Лука 23:28).
Въпреки че Му предстоеше да се изправи пред ужасния Божи съд през 3-те часа на тъмнина, Той мислеше за съда, който щеше да падне върху тях след Неговото разпятие.
На кръста
Неговите врагове Го биеха, плюеха в лицето Му и Му сложиха трънен венец на главата. Накрая Го приковаха на кръста. Там Той висеше в ужасна болка и агония. Но дори и в тези страдания Той отново мисли за другите, вместо да бъде зает само със Себе Си. Въпреки че хората Му се подиграваха, хулеха Го и Го провокираха по начин, че Той трябваше да каже:
„Укор съкруши сърцето ми“ (Псалм 69:20),
Той се молеше за тях, викайки:
„Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).
Сред онези, които Го презираха и хулеха, бяха двама разбойници, които бяха разпнати с Него. Един от тях се обърна към Христос в последната минута от живота си. Господ проговори на сърцето му и го увери, че не трябва да се страхува от смъртта. Каква утеха получи този човек чрез думите:
„Истина ти казвам: Днес ще бъдеш с Мене в рая.“ (Лука 23:43)
След това Господ вижда Своята майка, която наблюдаваше разпятието отдалеч. 33 години преди това Симеон беше пророкувал за нещата, които щяха да се случат с душата на Мария, когато тя видя сина си да виси в болка и агония на този позорен кръст, казвайки:
„И меч ще прониже твоята собствена душа“ (Лука 2:35).
Исус знаеше всичко, което ставаше в сърцето ѝ. От кръста Той утешава душата ѝ, поверявайки я в ръцете на Своя възлюбен ученик Йоан (Йоан 19:26,27).
Какво смирение! Какъв пример за всички нас. Нека не бъдем егоцентрични хора, а да имаме ума на Христос, Който мислеше повече за другите, отколкото за Себе Си.
