Божествени титли
И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ / Част дванадесета
Исус е Йехова
Йехова от Стария Завет е Исус в Новия Завет. Самото Му име – Исус – дадено от ангела на Господа при Неговото раждане, доказва това (Матей 1:20-21). То е комбинация от Ях (съкращението на Йехова) и Осия или Исус Навин, което означава Спасител. С други думи, Той е Бог-Спасител.
Исус твърдеше, че е Йехова. Говорейки на евреите, Той им каза, за тяхно пълно изумление, че Авраам се е радвал да види Неговия ден и е бил щастлив. Те отговориха с презрение и неверие, че Той не е на 50 години, така че как тогава може да прави това твърдение? Неговият отговор беше: „Преди Авраам да се роди, АЗ СЪМ“ (Йоан 8:58). В това Той ясно твърдеше, че е Йехова от Стария Завет. АЗ СЪМ е твърдение за божественост. Йехова твърдеше, че е АЗ СЪМ (Изход 3:14); Исус твърдеше, че е АЗ СЪМ (Йоан 8:58). Йехова говори от горящия храст, казвайки, че е слязъл, за да избави израилтяните от жестокото робство на египтяните. Като Исус, Той тогава беше видян в човешка форма, слязъл на земята, за да избави в още по-голям мащаб от жестокото робство на греха, и то на безкрайна цена за Себе Си – дори на цената да положи живота Си в жертва на кръста на Голгота.
Разглеждайки имената на Бога в Стария Завет, дадохме списък с допълнителни думи, добавени към Йехова, показващи как Бог ще благослови Своя народ с богати благословения (вижте броя от декември 2014 г.). Сега представяме съответствието на това в Новия Завет във връзка с представянето на нашия Господ. Няколко пъти в Евангелието на Йоан получаваме твърдението на нашия Господ за божественост с думите „АЗ СЪМ“ – Йехова от Стария Завет, съчетано с фрази, които разкриват какви благословения Бог е имал предвид за човека, изпращайки Своя възлюбен Син в този свят.
„АЗ СЪМ ХЛЯБЪТ НА ЖИВОТА“
(Йоан 6:48). Първите две думи утвърждават божествеността. Последните четири не биха могли да бъдат верни, освен ако нашият Господ не беше влязъл в човешка плът и не беше умрял на кръста, за да може да бъде за нас хлябът на живота. Четем: „АЗ СЪМ живият хляб, който е слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее вечно; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света“ (Йоан 6:51). Неговият живот трябваше да бъде пожертван, за да може животът да бъде дял на всеки вярващ в Господ Исус Христос.
„АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА“
(Йоан 8:12). Как би могла да свети небесната светлина, ако Този, Който е Светлината на света, не беше дошъл в него и не беше живял живота Си сред хората? Четем: „В Него беше животът, и животът беше светлината на човеците“ (Йоан 1:4). Каква истинска светлина има човек днес, освен тази, която идва отгоре? Четем за този Вечен Живот, който беше с Отца от цяла вечност, проявен в определено време на учениците на нашия Господ в Неговата собствена благословена Личност.
Но също така четем, че хората обичаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли (Йоан 3:19). Светлината светеше в тъмнината и тъмнината не я разбра (Йоан 1:5). Те разпънаха Господа на славата. Такъв е човекът! Такова е вашето и моето сърце, освен по Божията благодат.
„АЗ СЪМ ДОБРИЯТ ПАСТИР“
(Йоан 10:11). За да осигури врата, вход към благословенията на спасението чрез вяра в Неговото име, нашият Господ трябваше да умре изкупителна смърт на кръста. Така че четем Неговите собствени думи: „АЗ СЪМ добрият пастир. Добрият пастир дава живота Си за овцете“ (Йоан 10:11).
Имало ли е някога любов, която да е стигнала толкова далеч или да е платила такава цена? Чрез Него получаваме спасение, свобода (за разлика от юдаизма), препитание, живот (който беше загубен при Падението и под закона), интимност (където законът говореше за разстояние), общение, както Отец има общение със Сина, вечен живот, никога да не бъдем изтръгнати от ръката на Отца, нито от ръката на Сина (Йоан 10:28-29) – двойната хватка и сигурност на вечната любов. Каква увереност! Със сигурност такава любов изисква всичко от нас.
В стих 9 Господ казва: „АЗ СЪМ вратата“ – единствената врата към небето и пътят към вечното благословение. Той е „пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).
„АЗ СЪМ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ЖИВОТЪТ“
(Йоан 11:25). Ясно е, че ако нашият Господ можеше да твърди, че е възкресението и животът, това означаваше смърт за Него на кръста. Той е станал възкресението, за да могат всички, които вярват в Него, да имат дял в Неговото възкресение. Затова, когато Той ще извика призоваващия вик при второто Си пришествие, всички спящи светии също ще бъдат възкресени (1 Солунци 4:16-17). „Исус каза... „АЗ СЪМ възкресението и животът. Който вярва в Мен, макар и да умре, ще живее. И всеки, който живее и вярва в Мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“ (Йоан 11:25).
„Ако Духът на Този, Който възкреси Исус от мъртвите, живее във вас, Този, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на вашите смъртни тела чрез Своя Дух, Който живее във вас“ (Римляни 8:11). Така че светият, обитаващ Дух на Бога е залог за вярващия, че нашият Господ е възкресението и животът; тоест, в Него има възкресение за живот за всеки вярващ в Неговото име. Така нашият Господ утеши скърбящата Марта и би утешил всеки един от нас днес.
„АЗ СЪМ ИСТИНСКАТА ЛОЗА“
(Йоан 15:1). Тук имаме символична фигура на вярващи, които са в общение с Господа, така че животът им да бъде угоден и плодотворен за Бога. За да бъде така, е необходимо вярващите да притежават нов живот, духовен ум, защото „плътският ум е враждебен на Бога... тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога“ (Римляни 8:7-8). Четем: „И това е свидетелството: че Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Неговия Син“ (1 Йоан 5:11).
Всеки вярващ чрез безкрайна благодат е получил дара на вечния живот, но този живот е в Божия Син. Така нашият Господ, Който е животът (1 Йоан 5:20), източникът на живота, присъщият притежател на живота, може да предаде този божествен живот, без който не може да има разбиране на божествените неща и никакъв плод за Бога. Нашият Господ каза: „Истина, истина ви казвам, идва час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син; и тези, които чуят, ще живеят“ (Йоан 5:25).
Лозата символизира нашия благословен Господ; и както клоните дават плод само ако пребъдват в лозата, така и вярващите дават плод, докато пребъдват в Христос. Пребъдвайки в Него, те дават много плод. Това е за слава и удоволствие на Отца, символизиран от лозаря, който подрязва всеки клон, който дава плод, „за да дава повече плод“ (Йоан 15:2).
Господ е истинската лоза за разлика от Израел, безплодната лоза, която не даде плод за Бога (Псалм 80:14-16). Отвръщайки се от безплодната лоза, получаваме молитвата: „Нека Твоята ръка бъде върху Човека на Твоята десница, върху сина човешки, когото Ти направи силен за Себе Си“ (Псалм 80:17). Тази молитва беше отговорена в нашия Господ Исус Христос. Не може да има съюз с грешници. Божественият живот не можеше да бъде предаден, освен ако изкупителната смърт на нашия Господ не удовлетвори всички изисквания на Божията святост по отношение на целия въпрос за греха. Само чрез нов и божествен живот, предаден на вярващите, можеше да се изпълни символиката на лозата и клоните.
Очаквайте продължението на тази поредица следващия месец.
