Жената при кладенеца
Исус, уморен от пътя, по който беше дошъл, седна както си беше при извора… Една жена дойде от Самария да начерпи вода. —Йоан 4:6-7 JND
Тази жена не беше привлекателна, както виждаме, когато разглеждаме главата. Тя изглеждаше лишена дори от обикновена учтивост, неохотна да даде вода на непознат. Може би тя прецени, че тъй като Той беше различен, не би трябвало да е жаден – или поне че не би трябвало да идва при нея с проблема си.
Любовният ѝ живот беше катастрофа. Пет брака (доста рекорд за всяко общество) не бяха проработили, така че дори формалностите бяха изоставени за партньор номер шест.
Не беше приятно да се разговаря с тази жена. Речта ѝ беше спорна, уклончива и саркастична.
Защо тогава Божият Син измина километри извън пътя си по горещи, прашни пътища, за да срещне тази жена? Защо се подложи на нейните пренебрежения и сарказъм? Защо прекара време в разговор с човек, който миришеше на морално и религиозно замърсяване?
Отговорът е любов. Христос дойде, за да даде прошка на греховете и освобождение от хватката на предразсъдъците, похотта и горчивината. Той дойде, за да даде живот – вечен живот – и да изпълни хората със Своята любов. Всичко това и много повече бяха обхванати в Неговото предложение към нея за „жива вода“, която щеше да утоли жаждата ѝ завинаги (ст.10). Колко ярко е Неговото описание: „Водата, която Аз ще дам… ще стане… извор на вода, бликаща за вечен живот“ (ст.14).
Въпреки че този инцидент се е случил преди почти 2000 години, приложението му е все още свежо днес. Всеки ден хората откриват това, което е открила тази бедна жена – че Господ Исус Христос е Месията, Божият Син. Истинският живот започва с Него.
Нейната покана в стих 29 все още звучи: „Елате, вижте човек, който ми каза всичко, което някога съм правила: не е ли Той Христос?“
Жената, нуждаеща се от изцеление
А жената, уплашена и трепереща, знаейки какво се беше случило в нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. —Марк 5:33
Какво Му каза тя? Може би първо е говорила за своите 12 години на разочароващо търсене – как е консултирала много лекари, похарчила е всичките си пари и постепенно се е влошавала. След това може би е описала как е чула за Неговата чудна сила и се е чудила дали Той може да задоволи нуждата ѝ. Несъмнено е разказала за плана си да се приближи до Него – да докосне тихо дрехите Му, без да привлича внимание към себе си, и след това да се промъкне обратно в тълпата. Но най-вече, тя би изповядала със сълзи от радост: „Аз съм изцелена! Годините ми на търсене и страдание свършиха. Ти ме излекува!“ В този момент се роди поклонник, тъй като тази бедна жена падна в краката на Господ Исус, обзета от Неговата личност.
Господ също ѝ проговори. Гледайки отвъд нейния страх и трепет, Той видя вяра. Как ли сърцето ѝ трябва да се е зарадвало, когато е чула да казва: „Твоята вяра те изцели“ (ст.34). Той също ѝ проговори думи на мир в сърцето. Самият термин на връзка, с който я е нарекъл – „Дъще“ (ст.34) – би премахнал съмненията и страховете и би я накарал да си отиде в мир. И тогава Той даде прекрасни думи на живот и увереност за бъдещето: „Бъди здрава от твоя бич“ (ст.34).
Подобно на тази жена, ние имаме всяка причина да кажем на Господ „цялата истина“. Той ни познава и разбира напълно; и Неговата благодат и сила са повече от достатъчни за нас, точно както бяха за нея.
Кажи Му всичко, Той знае проблемите ти. Кажи Му всичко, не само част. Чуй Го да шепне думи на утеха, Нека Той изпълни разбитото ти сърце.
