Ако един християнин умре, преди да изповяда греховете си, означава ли 1 Йоан 1:9 („Ако изповядваме… Той е верен… да прости“), че греховете му не са простени и той не е очистен от всяка неправда?
Не, слава Богу, 1 Йоан 1:9 изобщо не означава това. Темата на 1 Йоан е общението. Това писмо е написано до християни, за да им даде възможност да се наслаждават на общение с писателя (и други апостоли, които вече са умрели и са отишли при Господа) и с Отца и Неговия Син, Исус. Голямото желание на Йоан в стих 4 е радостта на тези, към които се обръща, да бъде пълна.
Според 1 Йоан 2:12, греховете на християнина са му простени заради Христовото име. Можем да наречем това съдебно опрощение. Много стихове ни показват, че това опрощение никога не може да бъде отменено. След като сме повярвали в името на Божия Син, 1 Йоан 5:13 ни уверява, че можем да знаем, че имаме вечен живот. Господ Исус и Бог Отец са обединени в „пазенето“ на вярващия (Йоан 10:28-30). Вярващият никога не може да погине, каквото и да става! Нищо не може да ни отдели от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ (Римляни 8:35-39).
Неизповяданите грехове обаче могат да попречат на християнина да се наслаждава на общението. Бог е светлина. В Него няма тъмнина. За да се наслаждаваме на общение с Него, трябва да ходим в светлината. Отказът да признаем, че грешим, вместо да изповядваме греха си пред Него, е индикация, че ходим в тъмнина, а не в светлина. Поради съвършеното завършено дело на Христос на кръста, Бог прощава на християнина греховете, които е извършил в ежедневието си, откакто е бил спасен, когато ги изповяда пред Него. Тогава християнинът може да се наслаждава на безпрепятствено общение с Господа.
Контекстът на 1 Йоан 1:9 ясно показва, че въпросът не е какво се случва след смъртта на християнина, а как той може да остане в наслада от общението с Господа.
Какво е необходимо, за да се покланяме в дух и истина?
Бог познава сърцата ни. Той желае връзка със Своите паднали създания. За да направи това възможно, Той изпрати Своя Син, нашия Господ Исус Христос, да умре за нашите грехове. Със сигурност трябва да има признателен отговор от всяко изкупено сърце и връзка на обожаващо поклонение. Точно както родителите с нетърпение очакват признанието и оценката на новороденото си бебе, така и Бог търси отговора на нашите сърца към Него и Неговата любов.
Но точно както родителите търсят все по-голяма зрялост и правилен отговор от децата си, така и Бог търси това в Своите деца. Ние лесно се отклоняваме, било то естествено или духовно. Изразът „да се покланяме в дух и истина“ (Йоан 4:24) се намира в думите на нашия Господ към жената при Якововия кладенец в Самария. Нека ги разгледаме по-отблизо в контекст, за да получим по-добра представа какво е поклонението.
Жената беше самарянка. В 2 Царе 17 виждаме, че поклонението на самаряните беше неприемливо за Бога, защото те се стремяха да Му се покланят заедно с езическите богове на своите предци. Бог няма да сподели славата Си с никого. Историята ни казва, че самаряните построили храм на планината Гаризим, който евреите изгорили. Еврейският храм бил в Йерусалим, мястото, където Бог избрал да постави името Си. И двете религии отдавали голямо значение на външните обреди – място, жертви, ритуали и външна пищност. Еврейското свещенство по това време било под контрола на садукеите, които не вярвали в ангели, духове или възкресението и приемали само петте книги на Моисей като Божие Слово.
В снизходителна благодат Господ първо достигна сърцето на тази жена. След това се обърна към съвестта ѝ. Това я накара да се чувства неудобно и да желае да Го отклони от темата. Тя Го призна за пророк и продължи да Го пита кое от тези две места би казал, че е правилното място за поклонение. Грешният, нерегенериран човек днес често е готов да обсъжда религията и да повдига въпроси за традиция и мнение.
Господ пресича всичко това до истинския въпрос за това кой е Бог и какво търси Той. Една религия може да е по-правилна от друга, но нито една не познаваше Бога като Отец. Ние познаваме Отца само чрез Сина, така че първо трябва да познаем Сина по жив личен начин. Отец търси поклонници, а не просто привърженици на религия по тяхна традиция или избор. Външните неща вече не бяха проблем. Той е Дух и търси това, което Му съответства, истински или реални поклонници, които се покланят в дух и истина, за разлика от просто външна религия.
Истинското поклонение се произвежда от Божия Дух в сърцата на тези, които Го познават като Отец, защото са приели Неговия Син, Исус Христос, като Спасител и Господ в живота си. Истинското поклонение е признаване на стойността на Отца и Неговата любов. То е признаване на това кой е Господ Исус и какво е направил Той за Божията слава и нашето спасение. Истинското поклонение е въпрос на сърцето, произведено от Духа, в съответствие с Божията истина.
За да бъде корпоративното поклонение угодно на Бога, то трябва да има същите характеристики. То трябва да бъде водено от Светия Дух и да е в съответствие с Божието Слово. То не е „зрителски спорт“, предназначен да запълни времето на публиката, а щастлив, подреден излив на сърца, заети със славното дело и личност на Господ Исус Христос. Докато е насочено нагоре към Бога, то ще бъде и благословение за човека.
