4. Исус реагира на искрен търсач.
Когато Исус напускаше Юдея, един млад човек се затича към Него. Подобно на фарисеите и книжниците, той също имаше някои въпроси към Исус. Но сърцето му беше различно. Той попита, за да научи – не за да изпитва, съди или спори. Подобно на фарисеите, той се беше придържал към Закона от момче. Той имаше искрена, външна готовност да се подчинява. И Исус забеляза тази важна разлика. Господ изпитваше гняв към фарисеите, но към този млад човек „Исус го погледна и го възлюби“ (Марк 10:21). Господ нежно го накара да осъзнае недостатъчното състояние на сърцето си: неговото търсене липсваше необходимо чувство на отчаяние. Неговото подчинение на дадените от Бога външни форми притъпяваше глада му за реалност.
Голяма част от сигурността и самочувствието на младия човек се основаваха на спестяванията му, фермата му, акциите му и пенсионния му план. Справете се първо с това, обясни Господ, „тогава ела, следвай Ме“ (10:21). Посланието е ясно: спазването на правила и следването на традиции, съчетани с известна саможертва, могат да накарат човек да се чувства добре със себе си. Но Господ търси нещо по-дълбоко. Движещата страст на сърцето ни е това, което наистина има значение, а ориентираната към Бога страст е готова да даде всичко.
Две глави по-късно Исус имаше щастлива среща с мислещ книжник. Той попита Исус: „От всички заповеди, коя е най-важната?“ В последвалия диалог стана очевидно, че този книжник е различен от религиозните си приятели. Зад дадените от Бога форми и външности той признаваше върховенството на духовната реалност. Да „обичаш Господа с цялото си сърце и... да обичаш ближния си като себе си е по-важно от всички всеизгаряния и жертви“ (12:30-33). Господ сигурно го е обичал също, когато каза: „Не си далеч от Божието царство“ (12:34).
За съжаление, подобно на фарисеите, ние сме склонни да защитаваме външни неща и процедури. Структурите и традициите ни карат да се чувстваме комфортно. Те осигуряват приемственост и, според някои, видими доказателства за духовност. Исус предупреди учениците Си срещу твърдия акцент върху външните неща: „Пазете се от учителите на Закона. Те обичат да ходят с дълги роби (загриженост за облеклото) и да бъдат поздравявани по пазарите (загриженост за протокол и статус), и да имат най-важните места в синагогите (загриженост за авторитет и места за сядане) и почетните места на банкети (загриженост за позиция и влияние). Те поглъщат домовете на вдовиците (без загриженост за слабите) и за показ правят дълги молитви (загриженост за имидж)“ (12:38-39). Новият Завет предписва някои символи и поведенчески принципи в съответствие с новия живот в Христос. Но нека никога не се задоволяваме с външна форма, колкото и библейска да е тя. Нашата постоянна страст трябва да бъде същата като тази на Павел: „Моята твърда цел е да Го познавам – да ставам все по-дълбоко и интимно запознат с Него, възприемайки и разпознавайки чудесата на Неговата Личност по-силно и по-ясно“ (Филипяни 3:10 Ampl). Исус все още обича искрените търсачи.
5. Исус реагира на невярващо поколение.
Чудя се как се е чувствал Исус по време на това носталгично посещение в Назарет, Неговия роден град (6:1). Много спомени и емоции сигурно са Го обзели, докато е минавал покрай местния кладенец, пазара и познати лица. В събота Той влезе в познатата синагога и започна да поучава. Познавайки Исус от момче, местните бяха изненадани от Неговите думи, Неговата мъдрост и факта, че Той дори можеше да прави чудеса. За тях беше трудно да преодолеят пропастта между човешкото и божественото. Те настояваха да поставят Исус в тяхната местна обстановка: „Не е ли този дърводелецът? Не е ли Той синът на Мария и братът на Яков... не са ли сестрите Му тук с нас?“ (6:3). Подобно, християните в нашата съвременна светска култура намират за трудно да преодолеят пропастта между материалния и духовния свят. Ние вярваме в реалността на двата свята, но желаем да ги държим разделени. Имаме проблеми там, където материалното и духовното се срещат, където видимото и невидимото си взаимодействат. Щастливи сме да прекарваме часове в изучаване на Библията, организиране на доктрини, подреждане на пророчески таблици, пеене и преподаване на уроци от минали взаимоотношения между Бог и човек. Но реалността на Божието взаимодействие с нас днес е по-трудна.
Тези в Назарет не можеха да допуснат в умовете си възможността техният местен дърводелец наистина да е Месията. Как се чувстваше Исус по този повод? В други градове хората извеждаха болните си, за да ги изцели. Но много малко го направиха в Назарет. Четем, че Исус „се учуди на тяхната липса на вяра“ (6:6). Той очакваше нещо различно от онези, които очакваха Месия. Той очакваше нещо различно от онези, които се гордееха с поклонението си на единствения истински Бог, Бог на чудеса и знамения. Вашата вяра позволява ли на Бог да направи нещо във вашия физически свят днес?
Сравнявайки християнските събирания в Европа и Латинска Америка, забелязвам, че в Латинска Америка молитвените събрания през седмицата са по-посещавани от събранията за изучаване на Библията. В Европа често е обратното. Някои култури имат по-дълбоко чувство за нужда и по-силно желание Бог да взаимодейства с тяхната настояща реалност. Повечето от молитвените молби са много ясно дефинирани: „Господи, имам нужда от работа.“ „Господи, изцели жена ми.“ „Обърни приятеля ми, Господи.“ Има жизнено очакване, че Бог наистина ще направи нещо. Такива молитви са заразни. Лука ни казва, че Исус се учуди на „голямата вяра“ на стотника (Лука 7:9). Как се чувства Исус относно нашата вяра?
6. Исус реагира на изключително поведение.
Вероятно всички имаме идеи как трябва да изглежда християнството, какво е приемливо и какво не. Някои от нашите очаквания се основават твърдо на Писанието, някои слабо, а някои просто отразяват нашия социален произход и нашите харесвания и нехаресвания. На практика понякога е трудно да се разграничат тези три. Повечето религиозни традиции имат благороден произход, но голямата опасност е да настояваме на тях, сякаш са Писание. Както видяхме, фарисеите имаха изключителен начин на мислене. Но ние, хората, всички сме склонни в тази посока. Това ни кара да се чувстваме сигурни, знаейки, че сме „вътре“, докато другите са „отвън“. Това изключително поведение се проявява рано в живота: Забелязали ли сте това изключващо поведение сред някои деца в училище?
Учениците също имаха свои идеи кой може да се доближи до Исус. Йоан се приближи до Исус с ентусиазъм и Му разказа как е забелязал и спрял някакъв независим човек, който изгонва демони в името на Исус. Човек остава с впечатлението, че Йоан е очаквал Исус да го потупа по гърба и да каже: „Браво, добър и верен слуга.“ Защо Йоан спря този човек? Защото той „не беше от нас.“ Исус не се съгласи с изключителното поведение на Йоан и бързо го поправи: „Не го спирайте“, каза Исус... „защото който не е против нас, е за нас“ (9:38-39).
В Марк 10 намираме учениците да спират друга група хора, тези, които водеха децата си при Исус. В ценностната система на учениците, щастливите, шумни деца и техните ентусиазирани майки бяха досада. Учениците се наслаждаваха на умствената стимулация от дълбокото учение на Исус. Кой можеше да се присъедини към тях? Сериозните, духовни, богобоязливи, обичащи Писанието и податливи на учение хора бяха добре дошли. Но очевидно не тези незрели деца. „Те не могат да разберат теологията. Те дори не се интересуват от нашите доктринални дебати. Единственото, което искат, е Исус да ги докосне и благослови.“ Затова учениците ги смъмриха. Как се чувстваше Исус относно тази смущаваща драма? Беше ли разочарован, когато децата прекъснаха Неговия дискурс за развода? Не. „Когато Исус видя това, Той се възмути“ – не от онези, които искаха Той да ги докосне и благослови, а от учениците, които искаха да ги изключат. Подозирам, че много слушатели забравиха Неговото учение за развода, но съм сигурен, че семействата никога не забравиха онзи специален момент, когато „Той взе децата в обятията Си... и ги благослови“ (10:13-16). Срещата и пребиваването с Исус е същността на истинското християнство.
7. Исус реагира на цената на изкуплението.
Авторът на Евреи ни насърчава да „взираме очите си в Исус, Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Му радост издържа кръста“ (Евреи 12:2). Исус очакваше с радост плода на Своето страдание. Удивително е, че тази божествена радост се генерира в изкуплението на странни, проблемни, непоследователни хора като теб и мен. Но как се чувстваше Исус, докато се изправяше пред болката и реалността на кръста? „Отидоха на място, наречено Гетсиман, и Исус каза на учениците Си: „Седнете тук, докато се моля.“ Той взе Петър, Яков и Йоан със Себе Си и започна да бъде дълбоко наскърбен и смутен. „Душата Ми е преизпълнена със скръб до смърт“, каза им Той“ (14:32-34). Щеше ли Петър някога да забрави тази сцена? Той никога преди не беше виждал Христос така. Колко пъти е разказвал тази история на Йоан Марк, докато пътуваха заедно?
Може би онези, които са израснали в християнски домове, които са чували историята за разпятието отново и отново, пренебрегват свързаната с това болка. Може да се изкушим да разсъждаваме, че тъй като Исус е Бог и Бог може да направи всичко, спасението е било лесно за Него да постигне. Чувствали ли сте се някога дълбоко наранени, отхвърлени или наскърбени? В процеса на нашето изкупление Христос е почувствал това повече от всичко, което можете да си представите. Представете си Го „преизпълнен със скръб до смърт“. Това беше само началото. За нас Той умря. Ето колко много ни цени Той! Може би този поглед в сърцето на нашия благословен Спасител ще ни помогне да Го обичаме повече и да ценим повече такова велико спасение. „Нищо ли не е за вас, всички вие, които минавате? Погледнете наоколо и вижте. Има ли страдание като Моето страдание, което ми беше нанесено?“ (Плачът на Йеремия 1:12).
Как реагираме?
Христос не е забравил времето Си на земята: „Защото Сам Той пострада, когато беше изкушаван, Той е способен да помогне на онези, които са изкушавани“ (Евреи 2:18). Имаме Господ, Който разбира как се чувстваме, Който познава болката от живота с последствията от греха на други хора и разочарованията от живота в този паднал свят. И все пак има още. Докато приемаме ума на Христос, ние също ще започнем да изпитваме чувствата, изразени от Христос: Неговото състрадание към нуждаещите се, Неговата милост към онези, които страдат от демонично потисничество, Неговата любов към искрените търсачи, Неговото възмущение към изключителното поведение и може би дори Неговия гняв срещу фарисейските нагласи и практики. Ако можем да мислим и чувстваме повече като Христос, може да се държим повече като Него. Това беше целта на апостол Павел в служението: „Мои скъпи деца, за които отново съм в родилни мъки, докато Христос се формира във вас“ (Галатяни 4:19).
Следващия месец очаквайте нова поредица.
