„И сутринта, като стана много преди зазоряване, Той излезе и отиде на усамотено място, и там се молеше“ (Марк 1:35).
Наскоро получих голямо вдъхновение, докато четях първата глава от Евангелието на Марк. Когато стигнах до стих 35, трябваше да спра и да благодаря на Бога, защото като светкавица от небето
осъзнах, че никога не мога да стана твърде рано за Господа. Моите проблеми може да започнат с първия ми съзнателен момент, но Той е станал преди тях и винаги е готов за тях. Той винаги е пред тях и пред мен. И с Него е необходимата благодат, за да ме преведе през всякакви проблеми, когато и където и да възникнат.
Цитатът, който цитирах, е изключително красив. Господ имаше много градове да посети, много служба да извърши в тях, много нужди да посрещне и скърби да успокои; нещастията на множествата щяха да Го обгърнат, когато денят се събуди,
но те нямаше да Го изненадат или да Го завладеят, защото Той беше станал преди всички тях и беше подготвен за всеки един от тях; запасите в Него бяха равни на изискванията на деня. Той разгледа целия обхват на тези изисквания в общение с Отца Си. Всеки отделен случай мина пред Него и беше предмет на Неговото застъпничество на това усамотено място, където Той отиде да се моли.
Исая 50:4 силно и благословено идва на ум в този момент:
Господ Бог ми даде език на учен [ученик], за да знам как да говоря дума навреме [да помогна с дума] на уморения: Той събужда сутрин по сутрин, Той събужда ухото ми да слуша като учен [ученик или последовател]. (Исая 50:4)
Прекрасно описание на живота на нашия Господ в служба на земята! Но не по-малко прекрасен е Неговият живот сега, защото Той винаги живее, за да ходатайства за нас; а ходатайството е общение (срв. Битие 18:33); общение между Ходатая и Бога, пред Когото Той ходатайства за предметите на Своето ходатайство. И ходатайството е направено и чуто, преди нуждата да възникне в своята сила. „Аз се молих за теб“, каза Той на Петър, докато той все още беше напълно несъзнателен – дълбоко заспал, що се отнася до каквато и да е нужда.
Голямо е насърчението, което съзерцанието на Него в Неговия живот на служба, докато беше на земята, ни дава, защото в тази служба ТОЙ СЕ ПОКАЗА, и Той не се променя; Неговата готовност да посрещне всяка нужда е същата сега, както тогава, и благодатта, с която го прави, е неумалима.
Ако милионите Божии светии, които са обременени и стенещи, чиято светлина за Бога е почти угаснала под тежестта на грижите, трябва да бъдат издигнати и съживени, ако трябва да вдигнат главите си като победители и да пеят вместо да въздишат, те трябва да осъзнаят този велик факт. Господ стана преди тяхната нужда, Той знаеше всичко, преди то да се събуди, за да ги обърка и тревожи; това не трябва да бъде просто член от тяхната вяра, на който те дават безразлично и може би неохотно съгласие,
но дълбоко убеждение в душите им, което ще ги накара да предадат себе си и дневните си товари на Него в началото на деня, което ще ги накара да хвърлят всичките си грижи върху Него.
Аз по никакъв начин не се съмнявам, че съм на прав път тук, и настоявам за този велик факт, този благословен, насърчаващ, даващ мир факт, пред моите читатели: вашите нужди никога не изпреварват Господа; те може да са ви изненадали, но не са изненадали Него.
В този труд проповядвам вседостатъчен Христос – винаги готов, винаги способен и винаги желаещ; Който стана много преди да се събуди денят на вашите проблеми. И още повече призовавам всеки читател да прочете това, което пиша, за себе си, и без да се позовава на друг, да прочете така, сякаш този труд е конкретно и лично послание, адресирано само до него; и да каже: „Това бреме, което стана толкова тежко и ме притиска толкова силно, беше изцяло известно на Господа, преди изобщо да го почувствам, и Той стана преди него, ако не за да го премахне, то за да ме преведе през него. Ще отида при Него за това и ще го положа изцяло от моя страна в нозете Му, защото аз и то сме били и сме обект на Неговия особен интерес и мисъл.“
Чудесно е да се приближиш до Него с това чувство в душата; да знаеш, че преди да се събудя сутринта, Той е станал и е мислил за мен, и е чакал и е бил подготвен да чуе и отговори на моя сутрешен вик. Това изпълва душата със страхопочитание и благодарност: със страхопочитание заради това, Който е Той, с благодарност, защото Той е всичко, което е, за мен. Егоистичен ли е този поглед върху нещата? Само когато гледаме на нещата по този начин, ще бъдем освободени от себе си и егоизма – защото помощта от Господа е тази, която освобождава – благодатта, която е в Него, която се навежда от висотата на Неговата слава до дълбините на нашата нужда. Самият Той и Неговата изобилна достатъчност ни издигат от нашия егоизъм и ни освобождават да Го хвалим и да живеем деня без мърморене и спорове.“
