„Не Моята воля, но Твоята да бъде.“ (Лука 22:42)Къде някога е имало такова покорство!
Животът на Исус беше едно дълго мъченичество. От яслите във Витлеем до кръста на Голгота, едва ли е имало прекъсване в облаците; те се събираха все по-тъмно и зловещо около Него, докато не избухнаха над Неговата предана глава, когато Той изрече последния Си вик. И все пак през цялото това пътуване на скръб, нито един роптаещ акцент не излезе от устните Му. Най-страдащият от всички страдащи животи беше живот на нероптаещо покорство. „Не Моята воля, но Твоята воля“ беше мотото на това чудно Същество!
Когато дойде на света, Той така обяви Своето идване: „Ето, ида, наслаждавам се да върша Твоята воля, о, Боже Мой“ (Евреи 10:7, 9). Когато го напусна, чуваме същата молитва от смесена агония и съгласие: „О, Отче Мой, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине! Обаче не както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 36:39).
Читателю, този ум ли е и във вас? Ах, какви са вашите изпитания в сравнение с Неговите! Какви са вълните във вашия поток от скръб, в сравнение с вълните и бурите, които го връхлетяха! Ако Той, непорочният Божий Агнец, не роптаеше, как можете вие да роптаете? Изкушавате ли се да се отдадете на тежки подозрения относно Божията вярност и любов, като назначавате някакво особено изпитание? Запитайте се: Би ли направил Исус това? Трябва ли да се опитвам да надникна в дълбоките Божии неща, когато Той, в духа на отбито дете, беше доволен от решението: „Да, Отче, защото така Ти се видя угодно“ (Лука 10:21)?
„Да, Отче!“ Страдащи, „разтърсвани от буря и неутешими“ (Исая 54:11), вземете тази дума, на която вашият Господ е подпрял страдащата си глава, и я направете, както Той, тайната на вашето покорство.
Болното дете ще вземе най-горчивата напитка от ръката на баща си. „Тази чаша, която Ти, о, Боже, ми даваш да пия, няма ли да я изпия“ (Йоан 18:11)? Нека бъде мое да лежа пасивно в обятията на Твоята наказваща любов, ликувайки в уверението, че всички Твои назначения, макар и суверенни, никога не са произволни, но че във всички тях има благодатна „необходимост“. Мой Отче, Бог, Който не пощади Исус! Това може добре да заглуши всяка роптаеща дума.
Пиейки дълбоко от Неговия сладък дух на покорство, вие ще можете така да посрещнете, да, дори да приветствате, най-тежкия си кръст, казвайки: „Да, Господи, всичко е наред, просто защото това е Твоята благословена воля. Вземи ме, използвай ме, наказвай ме, както Ти се вижда угодно. Моята воля е разтворена в Твоята. Това изпитание е тъмно; не мога да видя защо и за какво е – но не моята воля, а Твоята воля! Тиквата е изсъхнала (виж Йона 4:7); не мога да видя причината за толкова бързото разпадане на любимото земно убежище; сетивата и зрението напразно питат защо тези листа на земно освежение са били обречени толкова скоро да увехнат в тъга и скръб. Но това е достатъчно. „Господ приготви червей“ (Йона 4:7) – „не моята воля, а Твоята воля!““
О, как поразената душа почита Бога, като мълчи сред тъмни и объркващи дела, разпознавайки в тях част от необходимата дисциплина и обучение за свят без скръб, без грях, без смърт. Такава душа разглежда всяко изпитание като звено във веригата, която я тегли към небето, където най-белите одежди ще се окажат тези, които тук са кръстени със страдание и окъпани в сълзи!
Въоръжете се и вие със същия ум!
Моята упорита воля най-сетне се предаде; Искам да бъда Твой, и само Твой; И това е молитвата, която устните ми изричат, Господи, нека в мен Твоята воля да бъде изпълнена. — Лейла Н. Морис (1862-1929)
