„Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус.“ (Филипяни 2:5)
„Исус му каза: Писано е!“ (Матей 4:7)
Не можем да не бъдем поразени, в хода на публичното учение на Спасителя, от Неговото постоянно позоваване на Божието слово. Докато понякога Той изрича от Свое име авторитетната заповед: „Истина, истина ви казвам“, Той често така въвежда някое могъщо дело или дава сведение за някое предстоящо събитие в Своя съдбоносен живот. „Тези неща трябва да се случат, за да се изпълнят Писанията, които казват...“ Той заповядва на Своя народ да „изследва Писанията“; но Той дава пример, като ги изследва и им се подчинява Сам.
Независимо дали изгонва менячите от тяхната светотатствена търговия в храма, или осуетява великия Си противник на планината на изкушението – Той прави това със същото оръжие: „Писано е!“ Когато възкръсва от гроба, темата на първата Му проповед е впечатляващ трибут към стойността и авторитета на същите свещени слова. Учениците по пътя за Емаус не слушат нищо друго освен библейски урок. „Той им тълкуваше във всички Писания – нещата, отнасящи се до Него Самия.“
Колко важно е наставлението, предадено тук! Необходимостта от абсолютното подчинение на ума на Божието писано Слово – правейки църкви, вероизповедания, служители, книги, религиозни мнения – всичко подчинено и служещо на Писанието; порицавайки философията, лъжливо наречена така, която би изкривила ясните твърдения на Откровението и би положила гордия си разум в праха.
Ако един непогрешим Изкупител, „закон за Себе Си“, е бил покорен във всяко отношение на „писания закон“, – нима погрешимият човек ще откаже да седне с покорността на малко дете и да слуша Божественото послание? Може да има, има в Библията, нещо, пред което разумът се колебае:
Нямаме нищо, с което да черпим, а кладенецът е дълбок (Йоан 4:11). Но „Така казва Господ“ е достатъчно. Вярата не пита първо от какво е направен хлябът – но го яде. Тя не анализира съставките на живия поток – но с радост черпи вода от „изворите на спасението“.
Читателю! Приеми това Слово като „светилник за нозете ти и светлина за пътеката ти“. В дни, когато се излагат фалшиви светлини, е още по-необходимо да държим погледа си твърдо фиксиран върху непогрешимия фар. Направи Библията арбитър във всички трудности – върховния апелативен съд. Като Мария, „седни в нозете на Исус“, желаейки само да се учиш от Него. Колко много затруднения би ти спестило! Колко много фатални стъпки в живота би предотвратило – колко много сълзи!
„Голямо нещо е“, казва най-благородният от съвременните християнски философи, „когато умът се спира на някой пасаж от Писанието, просто да помисли колко е истински“ (Животът на Чалмърс). Във всеки съмнителен въпрос, когато кракът трепери на спорна земя, без да знае дали да напредва или да отстъпва, нека това бъде окончателният критерий: „Какво казва Писанието?“ Светът може да възразява – заблудени приятели може да не одобряват – Сатана може да изкушава – остроумни аргументи може да обясняват; но, с пръст върху разкритата страница, нека думите на нашия Велик Пример винаги бъдат божествена формула за нашето напътствие – „Тази заповед съм получил от Отца Си!“
„Въоръжете се и вие със същия дух.“
