Здравейте и добре дошли в тази нова видео поредица на тема смирението на Христос. Божието намерение за вашия живот и за моя живот е да ставаме все повече и повече като Неговия Син, да бъдем преобразени по образа на Неговия Син. И въпросът е, как може да стане това? Как можем да станем все повече и повече като Христос?
Апостол Павел ни дава отговора във Второ послание към Коринтяни, глава 3, стих 18, и там той казва: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки славата на Господа, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Духа Господен.“ Това означава, че колкото повече мислим за живота на Христос, колкото повече размишляваме върху Неговия живот, колкото повече гледаме красотата на Неговия живот, толкова повече Светият Дух ще ни преобразява в образа на Христос. И това е целта на тази видео поредица.
Сега, Господ Исус каза: „Поучете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце.“ И ние ще разгледаме смирението на Христос в тази поредица. Но преди да започнем да правим това, първо трябва да получим определение за това какво всъщност е смирението. И това не е лесно нещо, защото смирението се проявява в различни аспекти, и аз бих искал да ви дам няколко определения, да ви покажа как те стават видими в живота на Христос, и след това да приложим това и към нашия живот на вяра.
Ето едно от тях: смирението е състоянието на смирено сърце. То се изразява чрез заемане на мястото на слуга, и можем да кажем, че противоположното на смирението е самовъзвеличаването. Сега, пример за това е контрастът между Сатана и Христос. Сатана, който беше най-висшият ангел, който някога е бил създаден, той не беше доволен от позицията си и искаше да стане като Бог, и той падна. Господ Исус, от друга страна, беше Бог и винаги е Бог, но Той беше готов да се смири и накрая да стане дори по-нисък от ангелите.
Но нека сега да се обърнем към Посланието към Филипяни, глава 2, стих 5, където намираме много важно изявление от апостол Павел. И там той казва: „Имайте в себе си тоя дух, който беше и в Христа Исуса.“ Апостол Павел, отново и отново, той напомняше на вярващите, че това е целта на неговото служение: Христос да стане видим в тях и чрез техния живот. И за това, ние трябва да имаме ума на Христос. Трябва да имаме мисленето на Христос, което ще стане видимо и в нашите действия.
Въпросът е, какъв беше умът на Христос? И това е, което четем във Филипяни 2, стихове 6 до 8, където Павел казва: „Който, като беше в Божия образ, не счете за грабеж да бъде равен на Бога, но се отказа от Себе Си, като взе образа на слуга, и стана подобен на човеците; и като се намери в образ като човек, смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст.“
Виждате ли, мисля, че тук в тези стихове имаме контраст между Адам от една страна и Господ Исус от друга страна. Адам в Едемската градина получи прекрасно място и позиция от Бога, но той не беше доволен от това и искаше да стане като Бог, и затова яде от плода. Така Адам искаше да открадне нещо, което не му принадлежеше, и това беше божествеността. Господ Исус, от друга страна, не трябваше да краде божественост, защото Той беше Бог от цяла вечност. Но от друга страна, Той беше готов да се смири и да стане слуга и дори човек.
Виждате ли, Господ Исус е Този, за Когото четем в Исая, глава шест: „Свят, свят, свят е Господ на Силите.“ Там има Серафими, които обграждат Божия престол. Те виждат Господ Исус, седнал на престол, висок и издигнат, и те не могат дори да погледнат Неговата слава, защото покриват лицата си. И тази славна и прекрасна личност, Която е великият владетел и суверенният владетел на вселената, е готова да стане слуга. И Той взе образа на слуга, когато влезе в този свят, и Той ще бъде слуга завинаги. Това е толкова велико, но това ни показва смирението на Господ Исус.
Сега, Библията казва, че човек не може да види Бога и да живее, защото Божията слава е толкова завладяваща; ние не сме в състояние да я понесем. И затова, когато Христос влезе в това творение, Той остави настрана славата на Своето божество, външния блясък и величие и слава. Той ги остави настрана, винаги оставайки Бог, но Той остави настрана външната слава и стана слуга. Можем да сравним това с петзвезден генерал. Петзвезден генерал, той има страхотна униформа с всичките си отличия на тази униформа. И един ден, когато реши да посети беден квартал, той сваля униформата си и като цивилен човек посещава този беден квартал. Той все още е петзвезден генерал, но това не е видимо отвън. И по същия начин, Господ Исус, когато дойде в този свят, не беше външно видимо, че Той наистина е Този, Който седи на престола, Който е Този, за Когото ангелът каза: „Свят, свят, свят е Господ на Силите.“ Но Той покри славата на Своето божество под дрехата на слуга. Това е толкова велико.
Но Той не беше само слуга, Той стана и човек. И като човек, Той трябваше да се подчини на човешки ограничения и на човешки слабости. Затова Господ Исус трябваше да ходи по тази земя. Като Бог, Той можеше да бъде вездесъщ, но Той трябваше да ходи от място на място. И Господ Исус, Той се подчини на слабости. Той беше уморен, Той беше изтощен, Той беше гладен, Той беше жаден, Той беше самотен. Всички тези неща са човешки слабости, които Господ Исус научи чрез опит. Какво смирение.
И виждате ли, в Божието Слово, Бог казва: „Ето Моя служител“, Исая, глава 42. И Бог иска от нас да погледнем Неговата личност и да изучаваме Неговото поведение, Неговото отношение и Неговия ум, и да се учим от Него. Това означава да се учим от Господ Исус.
Искам да завърша с три въпроса, които можем да си вземем вкъщи и да помислим. Първият въпрос е, когато мислите за Христос, как можете да получите по-дълбоко усещане за Неговата морална слава? Вторият въпрос е, какво ви кара да Му се покланяте, когато мислите за красотата на Неговия живот? И третият въпрос е, какво можете да научите от Господ Исус, когато изучавате Посланието към Филипяни, глава 2, стихове 7 и 8? Какво можете наистина да научите от Него и да станете повече като Него?
