Вярата на Йонатан в Бога
Но вярата в Бога винаги е благословена; и ако Бог е показал ефекта от неверието, Той показва и неговата глупост, тъй като където се намери вяра, там се проявява цялата Му сила; и тогава врагът е беззащитен. Йонатан решава да нападне филистимците с енергията, която черпи от вярата в Бога; и ако неверието е явно в Саул, красотата на вярата е изложена в неговия син.
Трудностите не намаляват. Филистимците са на гарнизон, а лагерът им е разположен на необичайно труднодостъпно място, като единственият начин за достъп е тясна пътека по отвесни скали. Филистимците бяха там в голям брой и добре въоръжени. Но е трудно за вярата да понесе потисничеството на Божия народ от врага и по този начин нанесеното безчестие на Самия Бог. Йонатан не го понася. Къде търси сила? Мислите му са прости. Филистимците са необрязани; те нямат помощта на Израелевия Бог. „Няма пречка за Йехова да спасява с много или с малко“; и това е мисълта на вярата на Йонатан, това красиво цвете, което Бог накара да разцъфти в пустинята на Израел в този тъжен момент. Той не мисли за себе си. Йехова, казва той, ги е предал на Израел. Той се доверява на Бога и на Неговата непоколебима вярност към Неговия народ: сърцето му почива в това и той не си представя за миг, че Бог не е с Неговия народ, каквото и да е тяхното състояние. Това характеризира вярата. Тя не само признава, че Бог е велик, но и признава неразривната връзка (неразривна, защото е от Бога) между Бога и Неговия народ. Следствието е, че вярата забравя обстоятелствата или по-скоро ги обезсилва. Бог е с Неговия народ. Той не е с техните врагове. Всичко останало е само възможност да се докаже истинската зависимост на вярата. Така че, няма хвалба в Йонатан; неговото очакване е от Бога. Той излиза и среща филистимците. Той е там свидетел за Бога. Ако са достатъчно смели да слязат, той ще ги чака и няма да си създава трудности, но няма да се отклони от тези, които го срещат по пътя му. Ленивата и в същото време глупава и неразумна увереност на врага е само знак за Йонатан, че Йехова ги е предал. Ако бяха слезли, щяха да загубят предимството си; като му наредиха да се качи, те отхвърлиха непреодолимата трудност за достъп до лагера. Щастлив, че има верен спътник в своето дело на вяра, Йонатан не търси друга помощ. Той не говори за евреите; но казва: „Йехова ги е предал в ръката на Израел.“ Той се изкачва по скалата с оръженосеца си. И наистина Йехова беше с него; филистимците падат пред Йонатан, а оръженосецът му убива след него. Но докато почита ръката, която вярата беше укрепила, Бог се проявява. Страхът от Бога обзе филистимците и всичко трепери пред човека, когото вярата (скъпоценен Божи дар) беше довела до действие.
Неверие и невежество на Саул
Вярата действа сама по себе си. Саул е принуден да преброи народа, за да разбере кой отсъства. Уви! Навлизаме в тъжната история на неверието. Саул се опитва да получи указания от ковчега, докато другаде Бог триумфираше над врага без Израел. Шумът от поражението им продължава да нараства; и неверието, което никога не знае какво да прави, тогава казва на свещеника да оттегли ръката си. Царят и свещеникът не бяха връзката между Бога и народа. Нямаше нито вяра на народа в Бога без цар, нито цар, когото Сам Бог беше дал.
Тук отново, вместо Израел (когото само Йонатан признаваше), намираме онези, които дори Божият Дух нарича евреи, които, макар и да бяха „от извора на Яков“, са сред филистимците, доволни да бъдат спокойни сред враговете на Бога.
Сега, когато победата е спечелена, всички са щастливи да споделят триумфа и да преследват филистимците.
Делото на вярата, развалено и възпрепятствано от неверие
И бедният Саул, какво прави той? Никога неверието – колкото и добри да са намеренията му да се присъедини към делото на вярата – не може да направи нищо друго освен да го развали. Саул говори за отмъщение на враговете си. Йехова не е в мислите му; той мисли за себе си и възпрепятства преследването със своя плътски и егоистичен плам. Нека Бог ни пази от ръководството и помощта на неверието в делото на вярата! Сам Бог може да ни помогне чрез всякакви средства; но когато човек се намесва в делото, той само го разваля, дори когато се стреми да внесе сила.
Саул, в момента на такова благословение, е ревностен да поддържа идеята за почитане на Йеховините наредби, както се е стремял да прави преди това, като е искал Неговия съвет при ковчега, като е придавал голямо значение на Неговото име, сякаш победата се е дължала на него, и само някакъв скрит грях е пречел да получи отговор от Бога. Той почти е убил Йонатан, чрез когото Бог е действал. Той би открил греха, като е въвел Бога, Който наистина действа, но само за да прояви глупостта на бедния цар.
Забележете, че вярата в пълна енергия може с благодарност да се възползва от освежаването, което Бог поставя пред нея в нейния труден път, докато плътската ревност на това, което е само имитация на вяра и което никога не действа с Бога, прави отказването от него задължение. Всичко, което Саул може да направи, когато поеме ръководството, е да им попречи да пожънат целия плод на победата. Неговата намеса може само да развали работата на другите; той няма вяра да извърши сам нищо.
Въпреки това Бог се смилява над Израел и държи враговете им под контрол чрез Саул; защото, макар и невярващ, той все още не беше обърнал омразата си срещу Божиите избраници. Той все още не беше изоставен от Йехова.
Контрастът между Саул и Йонатан
Но този болезнен и тържествен момент наближава. Междувременно той се укрепва. Имаше постоянна война с филистимците; но Саул, колкото и войнствен да беше, не можеше да ги победи, както Давид или дори Самуил. Той търсеше плътски средства сред своите събратя, за да постигне целта си.
Забележете тук с каква ужасяваща бързина и как дори веднага врагът надделява, когато не вървим по Божиите пътища (сравнете 1 Царе 7:12-14 и 1 Царе 13:16-23).
Забележете също, че всички форми на благочестие и еврейска религия са със Саул; „Йеховиният свещеник в Сило (1 Царе 14:3), носещ ефод“, и ковчегът (стих 18). Той се съветва със свещеника. Той им пречи да ядат месо с кръв. Той изгражда олтар. Свещеникът се съветва с Бога; и, тъй като Бог не дава отговор, Саул е готов да убие Йонатан като виновен, защото е ял въпреки клетвата.
Забележете в същото време, че това е първият олтар, който Саул е построил; че свещеникът е от семейството, което Бог е осъдил. Той строи олтара си, когато е отхвърлен, и след външното благословение, което Бог е дал, и което той приписва на себе си, макар че само го е развалил.
От друга страна, вярата на Йонатан действа, без да се съветва с плът и кръв: както каза народът (1 Царе 14:45), той действаше с Бога. Народът не знаеше, че той отсъства. Щастлив Йонатан! Вярата го беше отвела толкова напред, че той дори не чу безсмисленото проклятие, което баща му призова върху всеки, който вкуси храна. Глупостта на неверието на друг не го достигна. Той беше свободен, докато вървеше, да се възползва от добротата на своя Бог с радост и благодарност, и продължи пътя си освежен и насърчен – щастлива разходка на простота, която действа с Бога!
Разглеждането на тези две глави е много поучително, тъй като ни представя контраста между пътя на вярата и този на плътта, в позицията, която последната заема, по силата на своята професия, в Божието дело. Това беше първият път, когато Саул се изправи срещу врага, заради когото Бог го издигна.
