Йосиф като образ на Христос: Специален син в Битие

ЙОСИФ Специален син

Йосиф като образ на Христос

Обикновено „образите“ или „отпечатъците“ на Господ Исус – като „Скалата“, „Добрият пастир“, „манната“ и „змията на стълба“ – се потвърждават в Новия завет. Йосиф като „образ“ е изключение от този принцип. Въпреки това, личността и делото на Месията са ясно предвещани в Йосиф, както се вижда в последните 14 глави на Битие. Може би единствените други старозаветни герои, които биха съперничили на личната типология на Йосиф за Христос, са Исаак и Исус Навин.

Уважаван библейски коментатор от 19-ти век, К. Х. Макинтош, пише: „В Писанието няма по-съвършен и красив образ на Христос от Йосиф. Независимо дали разглеждаме Христос като обект на любовта на Отца, обект на завистта на „Неговите собствени“ – в Неговото унижение, страдания, смърт, възвисяване и слава – във всичко, ние Го виждаме поразително символизиран от Йосиф.“ 1 Друг библейски учител, Уилям Макдоналд, се съгласява, като казва: „Йосиф е един от най-красивите образи (символи) на Господ Исус Христос в Стария завет, въпреки че Библията никога не го нарича образ.“ 2 Някои, които внимателно са изучили какво казва Божието Слово за Йосиф и Господ Исус, са открили повече от 100 прилики.3

Специално раждане

Въпреки че съпругата на Яков, Лия, беше родила няколко деца, съпругата му Рахил, сестрата на Лия, беше нещастно безплодна.4 Въпреки това, Бог не беше забравил Рахил. Той обърна внимание на молитвите ѝ и отвори утробата ѝ. Накрая, след дванадесет до тринадесет години брак, Рахил имаше свой специален син. Името му беше Йосиф. Раждането на Христос също беше дългоочаквано и уникално; въплътеният Божи Син се роди от девица (Матей 1:23; Галатяни 4:4).

Специално име

Името на Йосиф означава „добавяне“ и е пророческо, защото Господ добави на Рахил още един син, Вениамин, преди тя да умре, както е записано в Битие 35. Името на Вениамин означава „Син на дясната ми ръка“. Името на Йосиф също е пророческо, тъй като той е един от най-силните „образи“ на Господ Исус в Писанието. Господ Исус е наречен „вторият Човек“ или „последният Адам“ (Римляни 5:12-21; 1 Коринтяни 15:45-47). Първият Адам беше този, който отне – човечеството претърпя загуба чрез него. Но последният Адам, изобразен в Йосиф, ще бъде „Този, който добавя“, тъй като Той свободно ще възстанови загубеното (Псалм 69:4). Даденото име на Господ „Исус“ буквално описва Неговата мисия – Той е „Йехова спасение“. Четем: „И тя ще роди Син, и ще Му дадеш име Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете им“ (Матей 1:21 NKJV).

Специална връзка

Няколко години след смъртта на Рахил, отново ни е представен Йосиф, специалният син на Яков, в Битие 37. По това време той е бил на 17 години. Изглежда, че Йосиф не е знаел колко лоши са били братята му. Очевидно те не са одобрявали Йосиф да бъде доносник, любимото дете на баща им или тълкувател на сънища – чрез които той е обявявал, че те ще се поклонят пред него (Битие 37:2-8).

Въпреки че Яков отначало беше малко обиден, когато Йосиф му разказа за бъдещото си поклонение пред сина си, Яков обмисли въпроса и се възхити на тълкуванията на Йосиф. Яков разбра, че Бог по някакъв начин ще осъществи Своите заветни обещания чрез живота на Йосиф. За тази цел животът на Йосиф предвещава много аспекти от живота и делото на Господ Исус Христос по време на първото Му идване на земята. Уникалната връзка между Яков и Йосиф ни напомня, че Бог Отец има само един „единороден Син“ (Йоан 3:16; Евреи 1:5-6). Йосиф беше възлюбеният син на Яков в старостта му. Господ Исус е възлюбеният Син на „Стария по дни“ (Даниил 7:9; Лука 3:22).

Специална благосклонност

Яков показа специална благосклонност и любов към сина си Йосиф, като му даде специална дреха. Тя не беше „шарена дреха“, както обикновено се преподава и както, за съжаление, е преведено във Вулгата (латинската Библия) и Септуагинта (гръцкия Стар завет). По-старият еврейски текст говори за дреха или роба с дълги ръкави, което е било знак за особена чест. Йосиф се радваше на уникална връзка с баща си – връзка, за която копнееха всички останали братя и сестри. Божият Син също получава специална чест, която никой друг не получава от Неговия небесен Отец (Матей 17:5; Евреи 1:8).

Специална мисия

Яков изпрати Йосиф от Хеврон в Сихем, за да провери десетте си по-големи братя, които се грижеха за стадата на Яков. Подобно на това, Господ Исус беше изпратен от Отца да се грижи за стадото на Израил (Йоан 10:14-18). След като събра информация, Йосиф намери братята си в Дотан. Те го разпознаха отдалеч заради специалната му дреха и започнаха да кроят планове да го убият, преди той дори да пристигне.

Специална смърт

Господ беше мразен от еврейските си братя, точно както Йосиф беше завиждан и презиран от братята си. В известен смисъл Рувим изобразява опитите на Пилат да попречи на невинния Исус да бъде убит. Нито Йосиф, нито Исус бяха извършили някакво зло, което да заслужава жестокото им отношение. Те съблякоха Йосиф от специалната му дреха и я разкъсаха. Римските войници също съблякоха Господ Исус от дрехите Му. Тъй като Господ носеше специална дреха без шев, войниците хвърлиха жребий за нея, но разкъсаха и разделиха вътрешната Му ленена дреха, както е предсказано в Псалм 22:18. В духовен смисъл братята на Йосиф бяха слепи за това, което правеха, и за цената, която щеше да бъде платена. Подобно на това, твърдосърдечните и духовно слепи евреи извикаха на Пилат: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни“ (Матей 27:25).

Отбелязва се също, че Йосиф е продаден в ръцете на измаилтяни. Исмаил е бил този, който е търсил огромното наследство на Авраам, но Исаак, неговият единороден син, е бил получателят. Сатана някога се е стремял да бъде като Бог и да придобие Божия трон (Исая 14). И за кратък период от време Божият Син е бил продаден в ръцете на Сатана и света, който той е контролирал. Господ Исус е наричал Сатана „князът на този свят“ три пъти в Евангелието на Йоан (Йоан 12:31, 14:30, 16:11), но Господ е предсказал, че ще победи Сатана по времето, когато Сатана е мислил, че е победител (12:31-32).

Специален гроб

Братята му хвърлиха Йосиф в дупка в земята – яма. Господ Исус беше погребан в гробницата на богат човек. Всички братя се съгласиха да продадат Йосиф на измаилтяните за двадесет сребърника. Юда, един от избраните ученици на Господ, Го предаде за тридесет сребърника. Среброто е метал, който говори за „изкупление“ в цялата Библия. Ето защо сребърните тръби бяха свирени на Деня на изкуплението в юбилейната година – една година на всеки петдесет години, когато цялата собственост се връщаше на първоначалните собственици (Левит 25:9). Следователно предателството на Йосиф и почти смъртта му показват делото на изкуплението, което Христос щеше да извърши, след като беше предаден и разпнат.

Предвещаването на смъртта и погребението на Господ Исус е подсилено от присъствието на балсам и смирна (погребални подправки). Защо Божият Дух би записал само две стоки, които тези търговци на роби превозваха до Египет, ако те не бяха значими?

Специално възкресение

Накрая, Йосиф беше изваден жив от ямата. Това е красива илюстрация на възкресението на Христос. Братята му нямаше да видят Йосиф повече, докато той не царуваше над Египет, и те щяха да бъдат негови поданици. Подобно на това, последният път, когато еврейският народ видя Христос, беше на Голгота, и те няма да Го видят повече, докато не дойде времето, когато Той ще бъде техен Цар и те ще бъдат Негови поданици – време, което предстои (Захария 12:10).

Специално разкаяние

Братята на Йосиф измислиха коварна и зловеща история, за да прикрият отвратителното си поведение. Те убиха коза, разкъсаха дрехата на Йосиф и я потопиха в кръвта на животното, за да създадат впечатлението, че Йосиф е бил нападнат от някой див звяр. Греховно, тези братя след това представиха дрехата на баща си като „намерена вещ“, питайки го дали принадлежи на Йосиф. Злият план на братята на Йосиф проработи. Яков разпозна дрехата и предположи, че някой див звяр е убил сина му. Яков беше съкрушен и скърбеше за смъртта на сина си много години. Бедният Яков, той отново пи от собствената си чаша. Той беше измамил баща си, като убил козле (Битие 27:1-29); сега синовете му бяха направили същото с него.

Може би синовете на Яков, докато гледаха баща си да плаче, се чудеха дали тяхното подло дело не е причинило твърде голяма цена. Ако можеха да върнат времето назад, може би щяха да се отнасят с Йосиф по различен начин. Човек също се чуди дали евреите, след като са преживели векове на сърдечна болка, сега смятат разпъването на своя Месия за разумен отговор на Неговото предложение за спасение. И все пак евреите ще продължат да страдат от опустошение и война, докато техният Месия не се върне на земята за втори път (Даниил 9:24-27).

Специално възвисяване

Йосиф пристигна в Египет и Потифар, офицер на фараона и началник на стражата, купи Йосиф като слуга. Бог беше с Йосиф и Той щеше да го защитава и благославя, докато беше в Египет, въпреки че щеше да претърпи 13 години сурово отношение в тази земя, преди да бъде възвишен от фараона.

Чрез тълкуването на сънищата на фараона, Йосиф предложи на владетеля план, който щеше да запази не само Египет, но и околните народи през ужасен седемгодишен глад. Дори този езически цар, фараонът, видя нещо специално в Йосиф, Божия пратеник, което го накара да се вслуша в предупреждението. Фараонът избра да живее! Тези, които се вслушват в предупреждението срещу греха и избират Божието решение – Христос, също ще живеят. Христос ще бъде почитан от всеки човек по един или друг начин, или като Господ и Съдия, или като Господ и Спасител.

Йосиф беше издигнат от затвора до втората позиция на власт над цялото царство (Битие 41:40). Той получи възвишено име от фараона, „Цафнат-паанеах“ (ст. 45), което означава „разкривателят на тайни“. Когато колесницата му минаваше по улиците на Египет, вестител минаваше пред колесницата му, викайки: „Поклонете се“ (ст. 43).

В зародиш, животът на Йосиф ясно предвещава този на Христос. Пропорционално на ниската степен, до която Господ беше смирен като слуга до смърт, Той беше възвишен на небето от Своя Отец след възкресението Си. В бъдещ ден Той ще бъде признат от всички като Господ на господарите и Цар на царете. Наистина, Йосиф ни напомня за Господ Исус Христос!

БЕЛЕЖКИ

1. К. Х. Макинтош, Битие до Второзаконие (Loizeaux Brothers, Inc., Нептун, Ню Джърси; 1972), стр. 127
2. Уилям Макдоналд, Коментар на Библията за вярващи (Thomas Nelson Publishers, Нашвил: 1989), стр. 109
3. А. У. Пинк представи 101 прилики, докато Ада Хабершон изброи 121, според Уилям Макдоналд.
4. Докато четем за Яков и други мъже в Стария завет, които са имали повече от една жена, трябва да отбележим, че това не е бил Божият план. При сътворението Той каза: „Човек ще остави баща си и майка си и ще се присъедини към жена си [единствено число], и те ще станат една плът“ (Битие 2:24 NKJV).