„Не съдете по външния вид, а съдете с праведен съд.“ (Йоан 7:24) Една от най-дълбоко вкоренените слабости на падналото човечество е постоянната склонност да се съди според външния вид. Ние съдим човек според външността му. Ние съдим употребявана кола по каросерията ѝ. Ние съдим книга по корицата ѝ. Без значение колко често сме разочаровани и обезверени, ние упорито отказваме да научим, че „не всичко е злато, което блести.“
В книгата си „Крий се или търси“ д-р Джеймс Добсън казва, че физическата красота е най-високо цененото лично качество в нашата култура. Ние сме я превърнали в това, което той нарича „златната монета на човешката стойност.“ Така красивото дете е по-предпочитано от възрастните, отколкото обикновеното. Учителите са склонни да дават по-добри оценки на привлекателните деца. Красивите деца получават по-малко дисциплина от другите. Грозните деца са по-склонни да бъдат обвинявани за простъпки.
Самуил би избрал високия, добре изглеждащ Елиав за цар (1 Царе 16:7), но Господ го поправи: „Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст; защото Аз съм го отхвърлил: защото Господ не гледа както човек гледа; защото човек гледа на външния вид, но Господ гледа на сърцето.“
Най-големият случай на погрешна преценка в историята се случи, когато Господ Исус посети нашата планета. Очевидно Той не беше привлекателен по отношение на физическия си вид. Той нямаше нито образ, нито красота, и когато хората Го видяха, нямаше красота, която да ги накара да Го желаят (Исая 53:2). Те не можеха да видят красота в единствената наистина красива Личност, която някога е живяла!
И все пак Той Сам никога не попадна в този ужасен капан да съди според външния вид, защото преди Неговото идване беше пророкувано за Него: „Той няма да съди по това, което виждат очите Му, нито да изобличава по това, което чуват ушите Му“ (Исая 11:3).
За Него не лицето, а характерът имаше значение. Не корицата, а съдържанието. Не физическото, а духовното.
