Темата, която трябва да разгледаме днес, е тази, която е тревожила мислещите хора от много дълго време.
Книгата на Йов е вероятно най-старата книга в Библията. В нея Йов два пъти задава един и същ въпрос. В глава 9, стих 2, той пита: „Как може човек да бъде праведен пред Бога?“ В глава 25, стих 4, той повдига въпроса: „Как може човек да бъде оправдан пред Бога?“ Нашата задача днес е да намерим отговор, всъщност единствения отговор, на този много важен въпрос.
Недостатъчността на „втори шанс“
Понякога се предполага, че да бъдеш оправдан означава да бъдеш направен „точно както никога не съм грешил“. Отначало това звучи добре. „Изтрий всичко.“ „Отмени целия дълг.“ „Изчисти палубите напълно.“ „Дай ми още един опит.“ „Нека започна отначало.“ За съжаление, моят личен опит в живота е, че такъв подход не би бил добър, със сигурност за мен.
Познавайки себе си, както го правя, трябва да кажа, че ако ми беше даден втори шанс, възможност да започна отначало, да направя нов старт, несъмнено щях да отида два пъти по-далеч в грешна посока, с двойна скорост, отколкото първия път. Не! Нямаше да ми направи никаква услуга да ми бъде даден втори шанс, без силата да отговоря на предложения от Бога начин за спечелване на благословението, ако такова нещо беше възможно.
От изчистени обвинения до праведно положение
Няма съмнение, че основната концепция в оправданието е, че то ме освобождава от всяко обвинение, което един свят Бог може праведно да повдигне срещу мен. Това е, което бих нарекъл отрицателната страна на много положителната истина за оправданието; праведното справяне с всяко валидно обвинение, което преди това висеше над мен. Това е много добър старт, но е само старт. Би било много тъжно, ако се задоволявах да се наслаждавам на факта, че съм освободен от всяко обвинение в грях, но не напредвах към много положителната истина, че Бог, по много определен начин, ме е обявил за напълно праведен пред Него.
Че имам такова положение, е без никакво съмнение. Слушайте какво казва апостол Йоан в първото си послание, глава 4, стих 17:
В това се усъвършенства любовта у нас, за да имаме дръзновение в съдния ден: защото както е Той, така сме и ние в този свят. (1 Йоан 4:17)
Помислете за това! Божията любов е достигнала целта си, когато вярващите в Господ Исус Христос са абсолютно убедени, че не трябва да се страхуват от съдния ден. И защо? Защото Христос напълно е отговорил на Бога по отношение на всяко праведно изискване, което един свят Бог може да предяви към грешниците. И как знаем това? Трябва да си зададем един жизненоважен въпрос.
Нашето сигурно положение „Както е Той“
Къде е Господ Исус сега? На небето, отдясно на Бога. На какво основание е Той там? Няма да си помислим да поставяме под въпрос правото на Христос да бъде на небето сега. Няма и не може да има предположение, че може да има някакво обвинение, което да бъде повдигнато срещу Божия Син, което би могло справедливо да Го изключи от Божието присъствие. Това можем напълно и лесно да разберем. Но този стих отива по-далеч.
Той казва, че ние имаме същото право да бъдем в Божието присъствие, както Той. С тази разлика: Той е там, на небето, защото Той лично е квалифициран да бъде там, поради това Кой е Той. Нашето право да бъдем там се основава на това, което Той е направил от наше име. Чудо на чудесата! Нашето място на небето е толкова сигурно, колкото и собственото място на Христос там! Както е ясно казано: „Както е Той, така сме и ние в този свят.“ Тоест, дори докато сме живи в този живот, в този свят, ние имаме пълната увереност, че сме толкова чисти от вечен съд, колкото е самият Христос. И никой не би посмял да предположи, че Христос трябва да страда отново за грях. Тази работа никога няма да се наложи да бъде повтаряна. Или добавяна, защото Той я е извършил съвършено от първия път.
Деветте аспекта на оправданието
Колкото по-дълго живея, толкова по-благодарен съм и винаги ще бъда, че
моето спасение, моята увереност в място с Христос на небето, не зависи по никакъв начин или степен от нищо, което съм направил или някога бих могъл да направя.
Силата на една верига се определя от силата на най-слабото ѝ звено. Колко съм щастлив и имам право да бъда, че нито едно звено във веригата на спасението не зависи в най-малка степен от мен или от каквото и да било, което бих могъл да направя.
Това е едно от многото неща, които истината за оправданието ми носи. Отново, как може да е така? Е, досега съм открил девет аспекта на тази прекрасна истина. Ще ви ги представя един по един. Първо, ще ви кажа какви са те, всеки от тях напълно верен за тези, които вярват, че Исус е умрял за тях и е възкръснал.
- Ние сме оправдани от Бога.
- Ние сме оправдани по Божията благодат.
- Ние сме оправдани чрез скъпоценната кръв на Христос.
- Ние сме оправдани чрез личното телесно възкресение на нашия Господ Исус Христос.
- Ние сме оправдани свободно от всички неща, от които не можехме да бъдем оправдани чрез Моисеевия закон.
- Ние сме оправдани чрез вяра.
- Ние сме оправдани чрез дела.
- Ние сме оправдани в името на нашия Господ Исус Христос.
- Ние сме оправдани в силата на Светия Дух.
