Оправдани чрез ВЯРА — Няма друг начин
Посланието до Римляни представя Бога като праведен. Той винаги е прав във всичко, което казва и прави. И Той е праведен, когато осъжда грешника: „Защото всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23 NKJV). Освен Господ Исус Христос, в Когото Бог заяви, че е намерил Своето удоволствие (Матей 3:17), няма изключение от това правило.
Бог е също така праведен, когато обявява покаялия се грешник за прав [праведен] пред Него, „оправдан даром чрез Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус“ (Римляни 3:24). „Оправдан“ е божественото обявяване, че човек е прав пред Бога. Това се основава на това кой е Христос, Неговото дело на кръста, когато Той беше направен грях за нас, за да станем ние праведни в Него (виж 2 Коринтяни 5:21), и Неговото възкресение от мъртвите (Римляни 3:25-26, 4:25), както обясняват тези и други Писания.
Какво означава това
Тази декларация за праведност предполага, че не съществуват други средства за постигането ѝ, защото ако това беше възможно, то би поставило под въпрос или дори би отрекло валидността на Христовото дело на кръста. Когато Той каза: „Свърши се“ (Йоан 19:30), това означаваше, че всичко необходимо за нашето изкупление е било извършено – че нашият дълг към Бога е бил напълно платен от Христос Исус. Ето защо Павел смело заявява, че Божията праведност е била показана в Него и че Бог може да оправдае покаялия се грешник, обявявайки го за прав пред Бога.
Павел заявява, че тази декларация е безплатна, без никакви условия (Римляни 3:24-28). Но Един трябваше да плати цената: нашият Господ Исус. Другата страна на същата монета е описана по следния начин: „Чрез делата на закона никое тяло няма да бъде оправдано пред Него“ (3:20). В резултат на това няма място за хвалба, самопрослава или възвеличаване на човека. Има само Един, Който получава славата: „От Него вие сте в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога – и праведност, и освещение, и изкупление – за да бъде, както е писано: „Който се хвали, нека се хвали в Господа“ (1 Коринтяни 1:30-31).
Всички други „пътища“ за спасение са изключени
Началото на Битие 3 описва как Змията съблазни Ева и как Адам престъпи Божията заповед да не яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото (Битие 2:17). След като паднаха в грях, те се опитаха да намерят решение и да изградят собствена праведност, като се облякоха с престилки от смокинови листа. Опитаха се да „покрият“ своята голота пред Бога и да бъдат прави пред Него по свои собствени условия. Но когато Бог го повика, Адам призна, че е гол, защото осъзна, че въпреки че се беше облякъл със смокинови листа, собствените му усилия не бяха в състояние да го направят подходящ за Божието присъствие. Бог ги отстрани и двамата от градината и забрани достъпа до дървото на живота (3:24).
Разказът за Едемската градина, за това, което обикновено се нарича „Падението“ и какво се случи след това, илюстрира и обобщава усилията, които хората са полагали и все още полагат, за да бъдат прави пред Бога по свои собствени условия. Отказвайки Божиите условия и разчитайки на собствените си усилия, никой човек никога няма да бъде прав пред Бога.
Тук идва призивът за покаяние
За да бъде човек прав пред Бога – според Неговите условия – трябва да осъзнае, че Бог е Създателят и че всяко човешко същество е отговорно и подотчетно пред Него. Римляни 1-3 учи на тези неща по много ясен начин, показвайки, че е необходимо покаяние: радикална промяна на мисленето чрез въвеждане на Божиите истини в мислите си, за да се оправи човек с Него. Откровение 20:11-15 показва как всички, които не са се покаяли през живота, който Бог им е отредил, ще застанат пред Великия бял престол, дори онези, които се опитват да осуетят Божиите цели и да кремират телата си и да разпръснат пепелта си над морето. Съдията, седнал на този престол, няма да бъде никой друг освен нашият Господ Исус Христос, Бог-Спасител. Той е Бог-Създател, Поддържащият тази огромна вселена, Който стана Изкупител.
Тези, които отхвърлят Неговото дело за спасение, презирайки Божията благодат, ще се изправят пред Него като праведен Съдия (Деяния 17:24-31). Както видяхме в Римляни, Бог винаги е прав и праведен – и Той ще съди всички в праведност, по правилен начин. Авраам разбра това, преди Содом и Гомор да бъдат унищожени (Битие 18:25). Това, което Авраам все още не знаеше, е обяснено от Павел: Бог ще съди чрез Човек, Когото Той е определил за тази цел, Христос Исус, въпреки че Той дойде на този свят, за да спаси грешниците. Христос ще бъде Този, Който ще изследва и осъди онези, които отказаха да се покаят и презряха Божието предложение за спасение.
Поразителна илюстрация
През многото години, докато Ной подготвяше ковчега, Бог търпеливо чакаше хората да се покаят (Битие 6-7). След като Ной и семейството му най-накрая влязоха в ковчега, заедно с всички различни видове животни, с изключение на рибите, Бог чака още седем дни, докато вратата на ковчега беше отворена. Никой не дойде. След това – какъв тържествен момент беше – Бог затвори вратата на ковчега и веднага Потопът избухна. В този момент никой не можеше да влезе в ковчега на спасението и всички, които бяха отказали Божия призив, загинаха. Днес Бог все още чака хората да се покаят (виж 2 Петрово 3:15), въпреки че мнозина Му се подиграват (2 Петрово 3). Въпреки това, Божията окончателна присъда и Неговият съд ще дойдат.
Утешителна история
Мнозина са запознати с историята за блудния син в Лука 15. Докато денят на благодатта продължава, Бог привлича хората към Себе Си чрез различни средства, докато всички, които откликват на Божия призив, са се покаяли и са изповядали греховете си. Блудният син дойде на себе си (15:17) и видя нещата такива, каквито бяха в Божията светлина. Той не се опита да подобри самочувствието си, да се оправи или да търси помощ от други. Не, той стана и се върна. Баща му го видя да се връща и знаеше, че синът му е променен човек, и внимателно изслуша изповедта му.
Преди синът му да успее да поиска да бъде направен като един от слугите, любящият и разбиращ баща отвори прекрасна съкровищница. Той накара слугите си да изнесат най-добрата дреха и да облекат сина му с нея, да му сложат пръстен на ръката и сандали на краката. С други думи, бащата направи покаялия се син годен за присъствието си – годен за общение. След това той нареди „угоеното теле“ да бъде заклано и да имат прекрасна трапеза с всички, които искаха да се присъединят към тях. Не четем, че радостта някога е свършила, защото „започнаха да се веселят“ (15:24), да бъдат щастливи. Това илюстрира радостта на онези, които приемат Христовото дело на изкупление, които наистина се покайват, както направи блудният син, почитайки Бога и не търсейки да изградят собствена праведност.
Няма друг начин
По-големият син беше силно обиден от тази проява на благодат. Той смяташе, че е несправедливо към него. Баща му обаче му показа, че това, което е направил за покаялия се брат, е правилно и е трябвало да бъде направено по този начин (ст. 32). Защо? Защото Божиите стандарти са били напълно изпълнени. По-големият син не се интересуваше от желанията на баща си – той искаше само да се забавлява с приятелите си (ст. 29). Тези, които се стремят да изградят собствена праведност, не търсят Божията чест; всъщност те са егоцентрични или егоистични и обвиняват Бога, че е неправеден. Но Римляни и други Писания показват, че Бог не може да бъде неправеден. Освен това Бог показа, че е праведен, когато съди Своя собствен Син вместо нас, и сега Той показва, че е праведен Бог, като приема онези, които се покайват – осиновявайки ги като Свои синове.
Веднъж прочетох притча за човек, който паднал в дълбока дупка. Колкото повече човекът се опитвал да излезе, толкова по-дълбока ставала ямата и толкова повече изпадал в беда. Някой минал и му казал, че първо трябва да се подобри. Друг минал и казал на човека, че трябва да се опита по-усилено. Трети човек му казал да се моли повече. Това продължило, докато Човекът Христос Исус не дошъл и не слязъл до дъното и не спасил тази безнадеждна душа (виж 1 Тимотей 1:15).
Тези истории за блудния син и за човека в дупката показват, че няма друг път освен пътя на покаянието и приемането на Божието осигуряване в Господ Исус Христос. В дните на Христос на земята няколко групи в Израел се опитваха да изградят собствена праведност: някои чрез отнемане от Божието Слово, други чрез добавяне на много правила и разпоредби към него и мнозина чрез компромис със света. За разлика от тях, Господ Исус беше Единственият, Който винаги спазваше светите стандарти на Божия Закон. Той не добави нищо към тях, но спази всички Божии свети и праведни изисквания. Тогава, като върховна Жертва, Божият съд дойде върху Него. Като истински Заместник Той зае мястото на онези, които се покайват, въпреки че те заслужават този съд. Бог е прав и Той приема всички, които се покайват, тъй като намират убежище и спасение в Неговото извършено дело. Тези, които се опитват да бъдат спасени въз основа на собствените си усилия, всъщност отхвърлят Божието осигуряване на благодат. Те се конкурират с Христос, мислейки, че могат да го направят сами като бедния човек в тази дълбока дупка.
Писанието потвърждава, че оправданието е чрез вяра
Не мога да го кажа по-добре от Писанието: „Защото Божията благодат, която носи спасение, се яви на всички хора, като ни учи, че, отричайки безбожието и светските похоти, трябва да живеем трезво, праведно и благочестиво в настоящия век, очаквайки блажената надежда и славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:11-13). „Когато се яви добротата и любовта на Бога, нашия Спасител, към човека, не чрез дела на праведност, които сме извършили, но според Неговата милост Той ни спаси, чрез умиването на възраждането и обновяването на Светия Дух, Когото Той изля върху нас изобилно чрез Исус Христос, нашия Спасител“ (Тит 3:4-6). Павел и Варнава го казаха така: „Затова нека ви бъде известно, братя, че чрез Този Човек ви се проповядва прошка на греховете; и чрез Него всеки, който вярва, е оправдан от всичко, от което не можехте да бъдете оправдани чрез Мойсеевия закон“ (Деяния 13:38-39).
Насърчение за по-нататъшно изучаване
Тази прекрасна тема за оправданието има много аспекти, освен че се получава чрез вяра. Оправданието е също чрез благодат, независимо от Закона, чрез Христовата кръв, чрез дара на Самия Себе Си и Неговото послушание, и от Бога. Има много за размисъл и изучаване – и за което да хвалим Бога!
