Апостол Йоан се идентифицира като ученика, „когото Исус обичаше“ (Йоан 13:23 JND), защото беше съзнателен за любовта на своя Господ към него. Господ обича всички Свои; Той ни е купил със Своята скъпоценна кръв. Но като Йоан, ние трябва да разберем тази истина: че всеки християнин е ученик, когото Исус обича. Ясното познание за Господната любов в живота ни ще ни промени – ще ни направи различни, ще ни направи по-добри – ако наистина я разберем и отговорим на нея. Тя промени Йоан; той и брат му Яков по-рано бяха наречени „Синове на гръмотевицата“ от Исус (Марк 3:17).
Докато вдъхновените писания на Йоан – неговото евангелие, послания и книгата Откровение – разкриват истина, доктрина и пророчества, ние също така четем много за любовта в тях. Нека разгледаме по-отблизо любовта, която Йоан научи от пазвата на Исус: „Възлюбени, да се обичаме един друг; защото любовта е от Бога, и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов“ (1 Йоан 4:7-8).
Любов в горната стая
„Преди празника Пасха, Исус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюби ги докрай“ (Йоан 13:1). Отпътуването на Господа от този свят към Отца щеше да се осъществи чрез разпятие. Господ щеше да страда много от човешка ръка заради праведността, и от Божия ръка заради нашия грях. Въпреки всичко, което предстоеше пред Него, поради любовта Си към Своите ученици, Той ги утеши в горната стая: Той взе „ленена кърпа и се препаса“ … и изми краката на учениците“ (Йоан 13:4-5). Той зае ниското място, навеждайки се, за да извърши делото на слуга. Той изми краката им като акт на любов – и като пример за нас да подражаваме: „Ако Аз… Господ и Учител, съм измил вашите крака, и вие трябва да си миете един на друг краката; защото Аз ви дадох пример, за да… правите и вие“ (Йоан 13:14-15).
Водата не беше нито прекалено гореща, нито прекалено студена, а точно подходяща за измиване и успокояване на краката им. Кръстът беше пред Него, но Той мислеше за Своите, грижеше се за тях, служеше им и им даваше пример. И Йоан беше там, преживявайки тази любов. Тогава Господ ги научи за Отчевия дом, за благословението от спазването на Неговите заповеди, за Утешителя, който щеше да обитава в тях, за връзката между лозата и клоните, и много други истини, докато ги утешаваше. Какво интимно преживяване на любов за Йоан и останалите в горната стая! Йоан щеше да пише за тази агапе любов и да ни насърчава да я изразяваме.
Любов от първосвещеническата молитва
Преди Господ да напусне Своите в света, Йоан стана свидетел на още един акт на любов в Неговата първосвещеническа молитва. В нея Господ повери Своите на Отца за утеха и защита. Когато започна молитвата Си, Той заяви, че „нито един от тях не е погинал, освен сина на погибелта (Юда), за да се изпълни Писанието“ (Йоан 17:12). Господ беше пазил Своите, докато беше с тях, и сега ги поверяваше на Своя Отец за защита, единство, любов, освещение и радост. Той искаше те да бъдат свидетели и доказателство за Божията любов. Човешката жестокост и атаката на Сатана висяха пред Господа, но Той се молеше за Своите.
Освен любовта, която Йоан и учениците бяха преживели по време на тригодишното публично служение на Господа, те бяха обгърнати от Неговата любов, преди Той да си отиде. Затова Йоан можеше да напише: „На Този, Който ни обича и ни е умил от греховете ни със Своята кръв, и ни е направил царство, свещеници на Неговия Бог и Отец: на Него да бъде славата и силата във вечни векове. Амин“ (Откровение 1:5-6). Господната молитва в Йоан 17 потвърди Неговата любов към Своите: това, което започна във вечността в Божиите съвети, ни беше „препоръчано“ в живота и смъртта на Христос (Римляни 4:5-8).
Учениците бяха обградени от тази любов, докато участваха в публичното служение на Господа. Преди да ги напусне, уверявайки ги, че отива да им приготви място и обещавайки Своето завръщане, Той се помоли: „Отче, относно тези, които си Ми дал, желая, където съм Аз, и те да бъдат с Мене, за да видят Моята слава, която си Ми дал, преди основаването на света“ (Йоан 17:24). Каква любов! Той винаги мислеше за Своите.
Любов в Гетсиманската градина
„Затова Той отново ги попита: „Кого търсите?“ А те казаха: „Исус Назарянина.“ Исус отговори: „Казах ви, че Аз съм Той; ако търсите Мене, оставете тези да си отидат“; за да се изпълни думата, която Той каза: „От тези, които си Ми дал, не съм изгубил нито един“ (Йоан 18:7-9). Йоан и другите ученици научиха още един урок тук. Освен че Господ се трудеше в молитва, докато те спяха, Той осигури тяхното бягство. Той защити Своите докрай, защото ги обичаше. Предаден с целувка, арестуван от отряд, Господ се погрижи Своите да си тръгнат свободно. Учениците също научиха за прошката, когато Господ излекува ухото на Малх. Учениците успяха да „си отидат“. Те бяха освободени, когато натискът върху Господа се увеличи. Той не изгуби нито един от тези, които Отец Му беше дал; Той зае тяхното място. Йоан получи още един урок за защита и прошка.
Любов от кръста
Ученикът, когото Исус обичаше, беше облегнал глава на гърдите Му; той знаеше, че Господ го обича. В подножието на кръста – с майката на Господа, сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа, и Мария Магдалина – Йоан продължи да учи за любовта на своя Господ. Господ каза: „Жено, ето сина ти.“ Тогава казва на ученика: „Ето майка ти.“ И от този час ученикът я взе в своя дом“ (Йоан 19:27). Любовта продължаваше да тече от страдащия Господ; Неговите мисли постоянно са за другите, а не за Себе Си. Той повери майка Си на грижите на Йоан. Какъв силен урок за Йоан и всички вярващи! Любовта дава. Любовта защитава. Любовта се грижи за благосъстоянието на другите. Любовта винаги се вижда в действие. Имаше незабавен отговор от Йоан, който я прие в дома си.
Физическата близост на Йоан с Господа все още беше очевидна; другите ученици Го бяха изоставили и избягали. Може би и Йоан е избягал, защото Матей 26:56 казва, че „всички ученици Го оставиха и избягаха“. Но Йоан се върна, стоейки с Господа си до кръста. Господ каза седем неща на кръста; Йоан записа три от тях. В допълнение към осигуряването на „син“ и „дом“ за майка Си, Той каза: „Жаден съм“ и „Свърши се“ (Йоан 19:29-30). Той беше чул Неговата доктрина и учение по време на публичното Му служение. Той беше видял чудесата. Той беше чул частното обяснение на притчите и трудните проповеди. Той беше живял и пътувал с Господа. Той беше служил с Него. Сега, на кръста, той чу последните Му думи, докато Той извършваше нашето изкупление. И Йоан беше променен. Господ му даде възможност да пише за любовта, светлината и живота.
Уроците са ясни
Йоан научи много други неща от възкръсналия Христос. Неговото евангелие, три послания и книгата Откровение са пълни с наставления за нас. Бог търси съответствие; Той иска от нас „да бъдем съобразени с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29). Уроците от пазвата на Исус са ясни. Нека се стремим да заемем ниското място и да си служим един на друг с любов. Може да се наложи да измием краката на събрат по вяра. Светът е пълен с осквернение; необходима е умелата употреба на Словото за очистване на нашите братя. Господ е нашият пример. Той беше обещал да изпрати друг Утешител. Светият Дух е дошъл. Трябва да ходим в Духа, да бъдем водени от Духа и да бъдем изпълнени с Духа. Господната молитва се фокусира върху единството. Единни ли сме?
В градината Господ показа загриженост и любов към Своите; Той също така прости на враг. Как сме ние в тези области? От кръста Господ се погрижи за майка Си. Как сме ние с нашите семейства? Нека си спомним тези стихове за Йоан: „А един от учениците Му, когото Исус обичаше, беше на трапезата в пазвата на Исус… облегнат на гърдите на Исус“ (Йоан 13:23,25). Ще научим много уроци от пазвата на нашия Господ и Спасител. Докато сме близо до Него, като Йоан – чувайки сърцето Му да бие, чувайки Неговото учение, бидейки в позиция да Го слушаме – нека правим това, което Той ни казва. Ние ще имаме полза, другите християни ще бъдат назидани, Христос ще бъде възвеличен и Бог ще бъде прославен.
