Между Павел и неговите съработници съществуваха силни връзки на привързаност. Те обичаха вярващите в Солун, любов, която идваше от Бога, Който е Източникът на любовта (1 Йоан 4:7). Тя беше излята в сърцата на онези, които отговориха на Божията любов. Те я получиха, когато станаха вярващи (Рим. 5:5). Чудесна благодат! И все пак винаги има място за подобрение и напредък. Горният стих показва такова развитие с думите увеличава и изобилства. Апостолът подчерта Източника на тази любов, а именно Самия Господ. Той е Този, Който работи ежедневно във всеки вярващ, чрез Своето Слово и Светия Дух, помагайки на вярващите да продължават да растат.
Господ даде поразителен пример за такова увеличение и изобилие в Своята притча за сеяча (Лука 8:8, 15). Подобно на семето, посято в добрата почва, Божията любов започва като малко семе, засадено в сърцето на всеки, който става вярващ. Бог желае всеки вярващ да се грижи за това семе, за да може то да расте и процъфтява чрез четене и изпълнение на Божието Слово, придружено от молитва. Това предполага искрена грижа на вярващите един за друг, тъй като те осъзнават, че се нуждаят от Господа и един от друг.
Апостолът и неговите съработници винаги се молеха за новите вярващи в Солун, „ден и нощ“ и „преизобилно“, с оглед на по-нататъшен растеж (1 Сол. 3:10–11). Павел желаеше отново да се срещне с тези християни и се молеше тяхната любов един към друг да се увеличава и изобилства. Такава преливаща любов би повлияла на хората около тях, дори на невярващите (ст. 12).
Нека Господ ни помогне да приложим на практика наставленията на Павел за полза на всички нас и на тези около нас. „Който не обича, не познава Бога, защото Бог е любов“ (1 Йоан 4:8).
