„Бог избра безумните неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните.“ — 1 Коринтяни 1:27 KJV
Когато бях във флота, някои дами от близко събрание ме попитаха дали бих могъл да закарам една възрастна дама в неделя сутрин до събранието за преломяване на хляба, или възпоменателна среща. Аз веднага се съгласих, но не можех да си представя как този „случаен“ разговор ще доведе до толкова много учене и предизвикателства. Всичко, което се случи, беше дело на Господа и беше чудно в очите ми (Псалм 118:23).
С течение на времето започнах да се чудя: „Как една малка възрастна дама с влошено здраве може да стане толкова мощен воин за Бога?“ Обяснението беше дадено от апостол Павел в първото му писмо до светиите в Коринт (вижте писанието по-горе).
С треперещ, или разклатен, глас, който криеше вътрешна сила и решителност, тя питаше хората, които срещаше: „Обичаш ли Исус, скъпа моя?“ В нейния прост въпрос имаше такава любов и нежност, че, доколкото знам, никой никога не се е обидил. Но тя не се отличаваше само в свидетелстването.
Един ден тя спомена дата и час и ме попита дали съм бил в опасност в този момент. Разбира се, бях; това е нещо, от което се срамувам. Тя ми каза, че Господ е вложил моята безопасност в ума ѝ и тя е трябвало да се моли за мен в момента, в който Той го е направил. Бях спасен. Постепенно, от откъслечни разговори, научих, че Бог често я е събуждал през нощта, карайки я да става от леглото и да коленичи, за да се моли за някой в беда или страдание. През деня също тя е усещала нужда да спре това, което прави, за да се застъпи за някого. От онези отдавнашни дни, когато бях млад моряк, тази скъпа възрастна дама е била вдъхновение за мен.
Характеристики на вярващите
Всички имаме различни дарби и призвания, но някои неща са едни и същи. Като вярващи, всички ние трябва да се молим и да се насърчаваме взаимно. Може да не сме всички евангелисти, но всички сме призовани да свидетелстваме и да „бъдем винаги готови да дадем отговор на всеки, който ви пита за причината на надеждата, която е във вас, с кротост и страх“ (1 Петър 3:15).
Не всички сме учители, но всички можем да приемем, че Бог ни е призовал да утешаваме и да насърчаваме. Исая каза: „Господ Бог ми даде език на учен, за да знам как да говоря дума навреме на уморения“ (Исая 50:4).
Разбира се, не всички сме проповедници или вестители на евангелието, но можем да демонстрираме любовта на Христос, която е изляна в сърцата ни и която прелива към тези около нас (Римляни 5:5). Бог е дал на всеки от нас Светия Дух и ние трябва да разказваме на жадните души около нас за Източника на жива вода. Докато пием от „живата вода“ самите ние, раздавана от Господ Исус, ние освежаваме другите чрез силата на Божия Дух (виж Йоан 4:7-14, 7:37-39).
Спешност
Спешността на нашето време може да добави мотивация към това, което правим. Светът започва да изпитва гърмежите на опустошението, което скоро ще го сполети. Докато виждаме приближаващата опасност, ние дължим на Господа и на нашите ближни да ги предупредим за надвисналия ужасен съд на хоризонта.
Езекиил изрази тази мисъл много ясно, за да я разберат всички. Когато облаците на войната и съда са налице, Бог ще има страж измежду Своя народ, който да бие тревога. Ако хората чуят и не се вслушат в предупреждението, тогава кръвта им е върху тях. Обаче, ако чуят и се вслушат в предупреждението, те спасяват душите си. Стражът, който не бие тревога, става отговорен за смъртта на тези, които е трябвало да предупреди – кръвта им е на главата му. Всички ние сме стражи и трябва да предупреждаваме другите за предстоящите Божии съдби над този зъл свят. Наша отговорност е да бием тревога и да го правим ясно (Езекиил 33:1-9).
Ако живеем живот на удоволствия, без да обръщаме внимание на опасностите за нашите съседи, или ако се интересуваме само от земни неща, тогава нашето послание ще бъде несигурно. Тогава ще бъдем виновни за тяхната кръв (Йоил 2:1; 1 Коринтяни 14:8).
Животът с вечна стойност
Живот с вечна стойност е този, който се старае да се покаже „одобрен пред Бога... като правилно разпределя словото на истината“ (2 Тимотей 2:15). Без изучаване на Библията ще бъдем зле подготвени – неспособни да учим, свидетелстваме, увещаваме, утешаваме и се покланяме.
Всички тези добродетели се сливат в едно чрез силата и проницателността, дадени ни от Божия Дух (Йоан 16:12-14). Духът не говори от Себе Си. Вместо това, Той ни показва Господ Исус. Ние сме свещеници на свято и царско свещенство, принасящи духовни жертви, приемливи за Бога чрез Исус Христос (1 Петър 2:5). Ние сме също „свят народ, особен народ; за да възвестяваме хваленията на Този, Който ни е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина“ (ст.9).
Подобно на аароновото свещенство, ние сме осветени, или отделени, за свята служба. Както те бяха измити, облечени и имаха кръв, нанесена на ушите, ръцете и краката, така и ние сме измити и облечени. След това ръцете им бяха напълнени с частите от овена на посвещението. Подобно, нашите духове, души и умове са осветени от скъпоценната кръв на Господ Исус, с Неговия характер и добродетели. Ние сме истинските поклонници, за които Господ Исус каза на жената при кладенеца (Левит 8:1-28; Йоан 4:23-24).
Първо споменаване на „поклонение“ в Стария завет
Авраам сигурно е бил изпитан до краен предел, когато му е било казано да принесе сина си Исаак като всеизгаряне. Но в това виждаме как Авраам и ние сме водени от Божия дух да разберем какво е означавало за Бог Отец да пожертва Господ Исус и да положи върху Него беззаконието на всички нас. Именно в тази история намираме първото споменаване на думата „поклонение“ и там откриваме самите дълбини на нейното значение (Битие 22:1-19).
Животно беше принесено като заместник на Исаак, но чашата на съда не можеше да отмине от Божия Син (Матей 26:39). В това виждаме всеизгарянето (възходящото) приношение, което ние принасяме на Бога; това е нашата благодарност и признателност за Господ Исус и за Него. Като свещеници ни бяха дадени частите от заклания овен, за да можем да представим на Бога добродетелите и любящите дела на нашия Господ Исус Христос.
Книгата Псалми показва как приношенията и жертвите ни разказват за Господ Исус. Един пример, цитиран в Новия Завет, с месианско тълкуване, е Псалм 40:6-8. Четем в Евреи: „Жертва и приношение Ти не пожела, но тяло си Ми приготвил: Във всеизгаряния и жертви за грях Ти не си имал удоволствие. Тогава казах: Ето, идвам (в свитъка на книгата е писано за Мене), за да изпълня Твоята воля, о, Боже“ (10:5-7).
Първо споменаване на „поклонение“ в Новия завет
Първото споменаване на думата „поклонение“ в Новия Завет подчертава как ние се покланяме на Бога и се радваме в Него чрез нашия Господ Исус Христос. Той е също така почитан от ангелите (Евреи 1:6).
Обяснявайки причината за посещението си първо при Ирод Велики в Йерусалим, мъдреците попитаха: „Къде е новороденият Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Матей 2:2). Мъдреците ясно разбраха, че това раждане, възвестено от извънредни знаци в нощното небе, не е обикновено раждане. Това, че са предприели трудно пътуване през опасни земи, носейки много богати дарове, е доказателство за силата на тяхната вяра. Посланието, написано в небесата, дълбоко е развълнувало тяхната преданост и готовността им да се поклонят пред чудодейното бебе.
Последно предизвикателство
Днес имаме привилегията да бъдем вестители, посланици, свещеници, пророци и поклонници, възвестяващи превъзходствата на нашия Господ Исус Христос и присъединяващи се към небесните хорове, пеещи Неговите хваления. „Достоен е Агнецът, Който беше заклан, да приеме сила и богатство, и мъдрост и мощ, и чест и слава и благословение“ (Откровение 5:12). Нека живеем по начин, който дава удоволствие и чувство на сладост на Отца и непрекъсната сладка песен на Бога. Това е живот, който си струва да се живее и живот с вечна стойност!
— Роджър Пени
Нищо няма да даде такъв мир и щастие като живот, живян в съзнателна хармония с плана на нашия небесен Отец за нас. Нека предадем живота си на Бога и да гледаме на обстоятелствата си като подредени за наше добро. Нека виждаме в тях дадена от Бога възможност да живеем в хармония с Неговите цели за нашия живот. Ако направим това, ще изпитаме Неговата поддържаща сила и Неговия мир. Нашите обстоятелства може никога да не се променят, но животът ни ще придобие нов смисъл, който ще донесе мир, щастие и живот, който си струва да се живее. — Е. С. Хадли, „Можете да имате щастлив живот“, достъпно от Grace & Truth.
